Присъда № 59 от 20.12.2023, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 59/20.12.2023г. постановена по НЧХД № 15/2023г. по описа на Районен съд - Разград.

Обвинението против подсъдим ата Р. Б. В. от гр. Р е за това, че на 03.08.2022г. в гр. Разград е обидила тъжителката Н. Ю. А. от с.гр., като в нейно присъствие казала нещо унизително за честта и достойнството й, наричайки я „турски башибозук“ - престъпление по чл.146, ал.1 от НК, както и за това, че по същото време и място е обидила тъжителят А. З. А. от с гр., като в негово присъствие казала нещо унизително за честта и достойнството му, наричайки го „турски башибозук“ - престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Частните тъжители Н. Ю. А. и А. З. А. са предявили и граждански иск срещу подс. Р. Б. В. за сумата от 3000лв. за всеки един от тях, като обезщетение за причинени неимущестевни вреди, които са приети за съвместно разглеждане. Повереникът им- адв. Ч. счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установяват твърдените от тях факти, поради което обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. По несъмнен начин се установява, а това по същество и не се отрича от подсъдимата, че на посочената дата същата е казала тези думи „турски башибозук“ в присъствието на доверителите му, които са се почувствали обидени и възмутени. Ето защо моли подс. В. да бъде призната по така повдигнатите й обвинения за всеки един от доверителите му, като й се наложи съответно наказание за всяко едно от деянията, а впоследствие бъде определено и едно общо наказание. По отношение на гражданските искове, счита същите за основателни и доказани, като моли да бъдат уважени изцяло с присъждане и на направените по делото разноски.

Подсъдимата Р. Б. В. от гр. Р не се признава за виновен, като дава подробни обяснения по случая, макар по същество да не отрича, че е казала тези думи, но твърди, че това не е казано в тяхно присъствие. Заявява, че написаното в тъжбата и казаното от св. К. не отговаря точно на действителността, тъй като действително е разговаряла със свидетеля за покрива, но преди това, в дома й отново имало „изливане“ и теч. Подразнена от това, тя споделила този факт със свидетеля, като в същото време тъжителите минавали и тя казала, че „така нещата няма да станат“, при което мъжът казал „давай, давай“ и тя тогава казала думата „башибозуци“. Заявява, че тези течове в апартамента й са от години, още от предишната собственичка, като всичко било нарочно, изливали се нарочно мазни неща, но не знае по какъв начин. Защитникът й адв. К. счита обвинението за недоказано по един безспорен и несъмнен начин, така както е описано в тъжбата. Навежда доводи, че св. К. е заинтересован и не следва да бъдат кредитирани неговите показания. Счита, че казаната от нея дума „башибозук“ е била ответна реакция на подигравателните думи, които й е казал А.„действай, действай“, на подигравателното отношение към нея от страна на частните тъжители. Счита, че същата не е действала умишлено, не е станало в присъствието на частните тъжители, а като ответна реакция на подигравателното отношение към нея от тяхна страна, свързано с грубото изричане на думите „действай“. Ако съдът прецени, че е налице извършено престъпление, намира, че следва да бъде приложен института на реторсията, тъй като подзащитната й е реагирала афектирано, емоционално на тяхното 1 поведение и на това, че от няколко години, проблемите са се задълбочили с течовете.

Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Тъжителите А. З. А. и Н. Ю. А. са съпрузи и имат две деца. През 2019г. същите закупили от св. М., апартамент в гр. Р, находящ се на ул. А№ *, бл.М, вх. *, ет. *, ап. **.

В апартамента под тях /ап. *, ет.*, вх. * на бл. М/ живее подс. Р. Б.

В.. Същата е на 73г. и живее сама.

Подс. В. от 2012г. имала конфликт със св. М.. Така в периода 20152018г. В. подала 7 жалби срещу М. с различни твърдения- за осъществяван психически тормоз, за замърсяване и увреждане на терасата й, за вандализъм, за разливане на строителна пяна и различни течности, водещи до повреждане на жилището й.

По повод на тези твърдения на В. за извършени злоумишлени действия от страна на съседката й върху имуществото й /което било застраховано/ на 08.06.2018г. и 03.07.2018г. оглед на апартамента й бил направен от св. М. Г.. Констатирани били петна по мазилката, подпухване на същата, мухъл и изпаднала боя по стените в стаите, гранични с банята и тоалетната, по външните стени, както и в банята в жилището на В..

По всички подавани жалби били извършвани проверки от служители на РУ-Разград, които установявали, че няма извършено престъпление.

През 2019г. св. М. продала апартамента си на тъжителите А., които се нанесли в апартамента през м. ноември същата година.

Първоначално отношенията между съседите били нормални, но през м. ноември 2021г. подс. В. забелязала на стената в южната си спалня петно и решила, че отново влагата идва от съседите й отгоре. Говорила с тъжителката Н.А. и последната й заявила, че в тях нямат течове и влага. Подсъдимата обаче настоявала, че това не е така и считала, че съседите й рушат жилището, като нарочно изливат вода във фугите. При разговорите двамата тъжители категорично отрекли да вършат каквито и да било действия, с които да увреждат имота на В..

На 08.01.2022г. подс. В. сключила със ЗК „Уника“ АД застрахователен договор- комбинирана застрахователна полица „У дома и щастлив“ със срок до 07.01.2023г., като застраховката покривала рисковете по пакет Престиж ЗАС, сред които били и „злоумишлени действия на трети лица, вандализъм“ и „авария на водопроводни, канализационни и паропроводни инсталации“.

На 17.05.2022г. В. заявила настъпила щета по тази застраховкаувредени стени в имота, т.к. по нейни твърдения умишлено я наводнявали съседите отгоре. В тази връзка на 26.05.2022г. в дома й отишъл представител на застрахователното дружество- св. К. А., който направил оглед, при който констатирал влага по стените на банята, поради изпускане на вода от тръбата в стената след водомера, имало сълзене между плочките над ваната.

2

Констатирал и влага на същото ниво на стената от страна на спалнята в съседство. В тази спалня, на същата стена имало влага и в близост до тавана, при което се били оформили петна.

Предвид настояването на В., че тези петна са в резултат на вандалските прояви на съседите й, по случая в ЗД била заведена втора щета.

Бил необходим оглед и на жилището на А., поради което подсъдимата подала жалба до РП-Разград и сигнал до Директора на ОДМВР-Разград, искайки съдействие по случая.

Била извършена проверка от страна на служители на МВР, снети обяснения и други, в резултат на което прокурорът преценил, че липсват достатъчно данни за умишлено противозаконно повреждане на чужда вещ- в случая имота на В., като евентуално биха могли да са налице действия по чл.216, ал.6 от НК- противозаконно непредпазливо повреждане на чужда недвижима вещ, което съгласно чл.218в, т.1 от НК е от частен характер, т.е. преследва се по тъжба на пострадалия. Ето защо прокурорът с постановление от 14.10.2022г. отказал образуването на ДП.

На 03.08.2022г. подс. В. била в дома си, където около 17:30 часа отишла св. П. И., нейна близка. Двете разговаряли, като по някое време подсъдимата отново започнала да се оплаква от действията на съседите си и че има изливания на течности от тяхна страна, с което й увреждат жилището.

В същото време св. Е. К. /домоуправител/ позвънил на звънеца на жилището на В. по повод събирането на пари за ремонта на покрива. Подсъдимата излязла и двамата разговаряли пред входната врата на апартамента й, на стълбищната площадка. Докато разговаряли покрай тях, слизайки по стълбите, преминали тъжителите А., които поздравили и се разминали с тях.

След като отминали и заслизали надолу подс. В. казала по техен адрес думите „турски башибозуци“, които били възприети както от тъжителите А. и Н. А., така и от св. К. и св. И.. Изречените думи засегнали А. и Н. А., като потресен от казаното бил и св. К..

На 09.01.2023г. била образувана преписка вх. № 81/2023г. по повод явяването на подс. В. в деня на прием при зам.Директора на ОДМВР-Разград.

Същата твърдяла, че съседите й /А. А. и Н. А./ нарушават нощната тишина и използват химически вещества и умишлено изливат вода в нейното жилище с цел увреждане на имота. Същата допълва, че на относно подаваните от нея сигнали срещу съседите й, органите на МВР не обръщат достатъчно внимание. По преписката съща била назначена проверка, който към 29.05.2023г. все още не била приключила.

Видно от заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, подс. В. не се установяват данни за психично заболяване. Същата до момента не е била обект на психиатрична или психологична помощ.

Не се регистрират отклонения в психичните сфери у осв. Р. Б. В..

Интелектуалният потенциал е в над средно ниво, интересите, потребностите и мирогледа са съответни на образованието и житейския опит. Предвид това същата притежава психологична годност да възприема правилно фактите от действителността, които имат съществено значение по делото, да ги запаметява, както и може понастоящем да ги възпроизвежда и да дава (ако 3 желае и през призмата на защитните си механизми) достоверни показания за тях и да участва в наказателния процес като свидетел.

Обобщавайки данните от делото и експертното изследване, логично стигаме до извода, че към момента на деянието от 03.08.2022 г. и към настоящия момент, осв. В., която не страда от умствена изостаналост или от душевно заболяване /състояние, отговарящо по смисъл на критерия „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието”/ е могла и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Хроничната конфликтна ситуация със съседите понижава прага на фрустрация и отключва гневни реакции, с които личността отреагира поинтензивно на емоционално и поведенческо ниво. Ситуацията на хроничен конфликт е свързана с преживяване на телесен и психичен дискомфорт, особено що касае самооценката на личността - води до усещане за дискредитация и унижение в общността. Предвид личностовите особености на характера /подробно описани по-горе/ създалата се емоционална стресова ситуация активира високо ниво на невротичност, гняв и тревожност, чувствителността и обидчивостта на лицето нарастват, в резултат на което се появяват затруднения в общуването. Подобен тип личности по-тежко преживяват кавгите, обидите и конфликтите. Честите, продължаващи с години проблеми с течове на вода водещи до влошаване на средата на живот, липсата на разбиране и реакция от отсрещната страна на конфликта, явяваща се „дразнител“, отключва гневно- импулсивни реакции; липсата на реакция и от институциите в лицето на полиция и прокуратура отключват поведение насочено към доказване на правотата и собствената позиция оценявана като правилна. Личностовите особености на осв. формират своеобразен стил на поведение за непоколебимо отстояване на собствените възгледи, постъпки и права.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателстваобясненията на подс. В., показанията на свидетелите Е. К., Н. М., Кр. А., М.

Г., Т. С., П. И., КСППЕ, справка за съдимост, констативни протоколи, прокурорски преписки и др. писмени доказателства. Всички те като цяло са единни и непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

По несъмнен начин се установява, че в жилището на подс. В. е имало констатирани течове от дълги години, които тя е възприела, че се нанасят умишлено както от предишната й съседка М., така и от настоящите й съседи, живущи в апартамента над нея- частните тъжители А. и Н. А..

Установява се, че в тази връзка тя е сезирала различни органи- прокуратура, полиция, застрахователни компании, твърдейки, че са налице злоумишлени действия от съседите й. Това обаче не е било установено от назначените проверки от страна на прокуратурата и същите са постановили откази да се образуват досъдебни производства по чл.216, ал.1 от НК- умишлено повреждане на чуждо имущество, посочвайки, че при непредпазливи деяния, свързани с обичайното ползване на имота или течове следва да се води дело по частен ред или пред гражданския съд.