Решение № 83 от 11.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002100917 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Д., подадена чрез процесуален представител адв.

Р. С. против решение № 372/21.12.2023г., постановено по в.гр.д. № 715/2023г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 95/27.07.2023г., постановено по гр.д. № 533/2022г. по описа на Районен съд – Каварна и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от Д. Й. Д. с ЕГН [ЕГН] срещу „Дидо Експрес 2020“ ЕООД, ЕИК 206267765 искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6242.41 лева, представляваща сбор от трудово възнаграждение, дължимо от ответника за положен от ищеца в периода 01.06.2021г. – 31.07.2022г. извънреден труд съставляващ разликата между действително изработените от работника часове и изплатеното трудово възнаграждение по месеци и сумата 479.80 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него за периода от падежа на всяко месечно задължение до предявяване на исковата молба в съда – 09.12.2022г.

1

Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по правния въпрос: времето между отделните курсове, изпълнявани от транспортния работник по предварително утвърдено от работодателя маршрутно разписание включва ли се в съдържанието на понятието „време на разположение" по смисъла на чл. 7, ал. 4 от Наредба за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, приета с ПМС № 244/11.09.2006г., обн., ДВ, бр. 77/19.09.2006г., в сила от 01.01.2007г.?

Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт /Обн., ДВ, бр. 77/19.09.2006г., в сила от 01.01.2007г./ е приета на основание чл. 154а от КТ и с нея се въвеждат разпоредбите на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт. Наредбата е специална по отношение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските /обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.1987г./ и Наредба № 2 от 22.04.1994г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя /обн., ДВ, бр. 38 от 06.05.1994г./.

Съгласно чл. 1 от Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, с нея се определят изискванията за организацията на работното време и почивката на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, и има за цел да се подобри защитата на здравето и безопасността им, ефективността на работата и да се подобри пътната безопасност като цяло. Гаранция за спазването на тези изисквания и за постигането на предписаните цели са вменените на работодателя задължения, в частност за отчитане на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт в чл. 11, ал. 1 от Наредбата.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата при изчисляване продължителността на дневното работно време на транспортните работници се отчита времето от началото до края на работата, през което транспортният работник е на работното си място, упражнява своите функции или дейности и е на разположение на работодателя. Дефиниции за „работно място“, „упражняване на своите функции и дейности“ и „на разположение на работодателя“ са дадени съответно в чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Съгласно чл. 3 от въведената Директива, „работно време" по отношение на транспортни работници е: времето от началото до края на работа, през което мобилният работник е на индивидуалното си работно място, на разположение на работодателя и упражнява своите функции или дейности, т.е. времето, отдадено на всички дейности в областта на автомобилния превоз и периодите, през които той не разполага свободно с времето си и е задължен да бъде на работното си място, и да е в готовност да започне нормална работа с някои задачи, свързани с изпълнение на дежурство, и по-специално през периодите на очакване на товарене или разтоварване, когато продължителността им не може да се предвиди предварително, т.е. преди отпътуване или точно преди действителното начало на въпросния период или съгласно общите условия, договорени между социалните партньори и/или съгласно законодателните условия в държавата-членка. Периодите на почивка по 2 време на работа, посочени в чл. 5 и в чл. 6 и периодите, в които е на разположение, посочени в буква б) на чл. 3, се изключват от работното време.

Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредбата, във времето на разположение се включват и периоди, различни от периодите на почивка по време на работа и периодите на почивка, през които транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде в състояние да отговаря на всички повиквания, за да започне да управлява или да възобнови управлението на превозното средство, или да извърши друга работа. Такива са периодите: през които транспортният работник придружава превозното средство, докато то е пренасяно с ферибот или влак, както и периодите на изчакване на границата или поради забрани за пътното движение и през които транспортните работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.04.1994г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, издадена на основание чл. 139, ал. 5 от КТ, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд /чл. 3, ал. 4 от тази Наредба/.

Идентични нормативни текстове са въведени и в Наредбата за работното време, почивките и отпуските в нов раздел IIа „Дежурство и време на разположение“ в редакцията му с ДВ, бр.

78 от 2022г., в сила от 30.09.2022г. /чл. 13в, чл. 13з, ал. 2/.

Доколкото в специалната уредба приложима по отношение на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт не се съдържа друго разрешение за заплащане на положения труд по време на разположение, то субсидиарно приложение следва да намери разрешението дадено в общата нормативна уредба, приложима по отношение на работниците и служителите с особен характер на работа.

Следователно, при съществуващата нормативна уредба и въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на поставения и допуснат правен въпрос:

Времето между отделните курсове, изпълнявани от транспортния работник по предварително утвърдено от работодателя маршрутно разписание, различно от периодите на почивка по време на работа и по време, през което транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде в състояние да започне да управлява или да възобнови управление на превозното средство за следващия курс по изпълнявания маршрут, се включва в съдържанието на понятието „време на разположение" по смисъла на чл. 7, ал. 4 от Наредба за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт. Това време на разположение, заедно с периодите на почивка по време на работа е изключено от продължителността на дневното работно време на транспортния работник съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, а фактически извършваната работа по време на разположение следва да се отчита и заплаща от работодателя като 3 извънреден труд, в месеца, в който е положен трудът.

По касационните основания:

Касаторът Д. Й. Д. поддържа касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което отправя искане решението да бъде отменено, а предявената искова претенция да бъде уважена в цялост.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Дидо Експрес 2020“, чрез процесуален представител адв. Е. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна.

Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд отхвърлил предявените Д. Й. Д. срещу „Дидо Експрес 2020“ ЕООД искове за заплащане на трудово възнаграждение, дължимо от ответника за положен от ищеца в периода 01.06.2021г. – 31.07.2022г. извънреден труд съставляващ разликата между действително отработените от работника часове и изплатеното трудово възнаграждение по месеци и обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение, въз основа на решаващ правен извод, че установените по делото 1005 часа при изпълнение на утвърдените от работодателя маршрути, с които ищецът като „шофьор на автобус“ е извършвал транспорт на пътници, извън часовете за почивка, които не са част от работното време и извън отработените при осемчасов работен ден 2080 часа, съставляващи сбор от престоите между изпълнението на два маршрута, не може да се отчетат като време, в което ищецът е работил. Обосновал този извод със съображения, че при престояване между два маршрута в [населено място] ищецът не е бил на работното си място по смисъла на чл. 7, ал.

2 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, а в своя дом, а при престой в [населено място] е стоял на автогарата с микробуса по негов избор, а не по възлагане от работодателя. Приел, че по време на тези престои ищецът не е бил на разположение на работодателя, защото от него не се е изисквало да бъде в състояние да отговори на повикване на работодателя, за да започне да управлява микробуса преди началния час по разписание или да извърши друга работа на работодателя. Ето защо заключил, че тези 1005 часа не са положен от ищеца в процесния период извънреден труд и той няма вземане от ответника за възнаграждение за такъв.

Въззивното решение е валидно и допустимо, но при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон, в противоречие с дадения по делото отговор на релевантния материалноправен въпрос, както и на съдопроизводствени правила.

Установено е по делото и няма спор, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 6/31.05.2021г., по силата на което ищецът заемал длъжността „шофьор на автобус“ в предприятието на „Дидо Експрес 2020“ ЕООД при уговорено работно време от 8 часа и основно месечно възнаграждение от 650 лв. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със заповед № 05/31.07.2022г. на управителят на дружеството. В периода м. юни 2021г. - м. юли 2022г. ищецът е работил като шофьор при ответника, управлявал е 4 микробус, с който е извършвал транспорт на пътници по утвърдени от работодателя маршрути и разписания, с начален час 06:45 часа и краен час 20:15 часа в рамките на деня.

От заключението на допълнителната счетоводна експертиза, основано на обобщено изследване на данните от всички представени пътни листи е установено, че отработените през процесния период наднормативни часове, изчислени сумарно за период от един месец, след приспадане на дневни почивки от 00:45 часа и норматив от 8 часа, възлиза на 1005 извънредни часа, за които дължимото трудово възнаграждение с 50% увеличение възлиза на 6242.41 лева /3203-190-2008=1005/. Обезщетението за забава за него от момента на изискуемостта на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба възлиза на 479.80 лева. По данни от разчетно-платежни ведомости за РЗ и пътни листи общият брой работни дни за исковия период, за които на ищеца е изплатено трудово възнаграждение са 260 работни дни или 2008 часа, а общият брой часове отработени само по маршрути от пътни листи – 1679 часа.