Решение № 28 от 16.06.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Котел, 16.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20242210200012 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 71 от 06.12.2023 г., издадено от зам. кмет на Община Котел, с което на основание чл. 39, ал.1 от Наредба № 1 на Община Котел на „Лотос“ ООД, с БУЛСТАТ ************, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 14, ал.5 от Закона за местните данъци и такси – имуществена санкция - глоба в размер на 1500 лева.

Недоволен от НП е останал „Лотос“ ООД, чрез управител, който е подал жалба, в която посочва, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли за неговата отмяна. Прави и алтернативно искане така наложената глоба да бъде намалена в минимален размер, ако съдът счете, че НП е правилно и законосъобразно.

В съдебното заседание провело се на 28.03.2024г. жалбоподателят, редовно призован и се явява управител Р. Г., както и процесуалният представител на дружеството. В съдебното заседание от 17.05.2024г. се явява само процесуалният представител адв. П., която поддържа жалбата, както и прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна е редовно призована за съдебните заседания и се представлява от адв. Р., който оспорва жалбата и иска НП да бъде 1 потвърдено. Същият прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

В Дирекция „Местни приходи“ при Община Котел “Лотос“ ООД, с управител Р. Д. Г. не е уведомило общината и не е подало декларация по чл.

14 от ЗМДТ в законоустановения двумесечен срок от промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, съгласно Заповед № РД-23-43/18.08.2022г. влязла в сила на 02.09.2022г. (съгласно акт за възражения), относно недвижим имот, находящ се в с. Градец, общ. Котел, УПИ XIX-771, в кв. 89, а именно промяна предназначението на недвижим имот от „ЗА жилищно строителство“ в „ЗА игрална зала“. Декларацията е следвало да бъде подадена до 02.11.2022г. Същата е подадена на 17.11.2023г. с вх. №7001011144.

Поради това, свидетелят Н.-. е съставила на дружеството акт за установяване на административно нарушение, с който било установено процесното нарушение на ЗМДТ – на чл. 14, ал.5 от ЗМДТ. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично и последният го е подписал.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 71 от 06.12.2023 г., издадено от зам. кмет на Община Котел, с което на основание чл. 39, ал.1 от Наредба № 1 на Община Котел на „Лотос“ ООД, с БУЛСТАТ ************, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 14, ал.5 от Закона за местните данъци и такси – имуществена санкция - глоба в размер на 1500 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Н.-. и Б., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Съдът счита, че от словесното съдържание на АУАН и НП безспорно се установява, че нарушението е описано по достатъчен начин, като санкционираният субект може напълно еднозначно да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.

На следващо място, съдът намира, че квалификацията на нарушението е правилна и съответна на установените фактически констатации в АУАН и НП.

В наказателното постановление е посочено, че за извършеното от жалбоподателя нарушение и на основание чл. 39, ал. 1 от Наредба № 1 на Община Котел му е наложена имуществена санкция – глоба. Съдът намира, че както на базата на приложената санкционна норма, така и на самостоятелно основание наложена „имуществена санкция – глоба“, наказателното постановление следва да бъде отменено. Това е така, защото от приетите и приложени по делото доказателствени средства е видно, че санкционната норма под чиято отговорност е подведено юридическото лице е от Наредба, уреждаща друг вид обществени отношения, а именно: „Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, благоустройството и безопасността на движението на територията на Община Котел“, а самата норма е: „на нарушителите на тази наредба се налага административно наказание – глоба от 50 (петдесет) лв. до 5000 (пет хиляди) лв., а за едноличните търговци и юридически лица – имуществени санкции в размер от 100 (сто) лв. до 50000 (петдесет хиляди) 3 лв., на основание чл. 22, ал.4 от ЗМСМА.“. Видно е, че описаното нарушение не може да бъде подведено под тази санкционна правна норма, т.е. наложено е наказание, което не е предвидено за това нарушение, поради което и наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление се явява и посочването на „глоба“ след „имуществена санкция“ в наказателното постановление.Това обстоятелство води до незаконосъобразност на НП, тъй като не са спазени разпоредбите на чл.83 от ЗАНН.

Действително се установява, че в настоящия случай административнонаказващият орган неправилно е наложил на нарушителя юридическо лице, глоба или по-точно от НП не става ясно какво точно му е наложил административно наказващият орган глоба или имуществена санкция. Съгласно чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН видът и размера на наказанието са задължително съдържание на всяко наказателно постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както с обстоятелствата, свързани с вмененото му административно нарушение, с нарушените законни разпоредби, а така и с вида и размера на наложеното му наказание. Съгласно чл.13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат изчерпателно предвидени административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява опредЕ. професия или дейност. Тези наказания се предвиждат само по отношение на нарушители, които са физическите лица, тъй като деянието, извършено от тях, следва да е извършено виновно, а вина могат да формират само физически лица.

Имуществената санкция, като вид административнонаказателна санкция, се предвижда в друга разпоредба от ЗАНН - чл.83, ал.1, като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Така има ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини. Глобата – като вид санкция, може да бъде наложена само на физически, но не и на юридически лица. Налагането на санкцията глоба на юридически лица в случая е недопустимо, тъй като въвежда неизясненост и спорност по отношение на това кой е извършителя и на кого е наложена санкцията. Незаконосъобразно е в НП да фигурират и двете – както глоба, така и имуществена санкция.

Съдът намира, че доводите на жалбоподателя за нарушена процедура по съставянето на АУАН не се доказват.

Поради тези съображения съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на делото, съдът намира, че следва да присъди разноски 4 на жалбоподателя.

Във връзка с направеното възражение за прекомерност от страна на въззиваемата страна, съдът счита, че претендираният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с НМРАВ и същият следва да се присъди в размер от 450 лева (минималният размер, определен в наредбата), на основание на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Това е така, тъй като вчл.18, ал. 2 от НМРАВ е посочено, че „ ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“ .

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 71 от 06 .12.2023 г., издадено от зам. кмет на Община Котел, с което на основание чл. 39, ал.1 от Наредба № 1 на Община Котел на „Лотос“ ООД, с БУЛСТАТ ************, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 14, ал.5 от Закона за местните данъци и такси – имуществена санкция - глоба в размер на 1500 лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Община Котел да заплати на „Лотос“ ООД, с Булстат ************, сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5