Определение № 1438 от 03.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438 гр. Благоевград, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200501260 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.1 и следващите от ГПК, като е образувано по повод подадена частна жалба с вх.№ 10203/14.11.2025 г. от „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, чрез юрк.И.И., срещу Разпореждане № 1361 о т 07.11.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1626/2025 г. по описа на РС – Петрич.

С атакуваното разпореждане, първоинстанционноя съд е отхвърлил като неоснователно заявление вх. № 9758/03.11.2025 г., подадено от "АКПЗ" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу М. Т. Х., ЕГН **********.

В депозираната жалба въззивникът сочи, че неправилно и извън своите правомощия, районният съд е отхвърлил депозираното зявление. С оглед изложеното, моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 1361 от 07.11.2025 г., по ч.гр.д.№ 1626/2025 г. по описа на РС – Петрич ида върне делото на РС-Петрич за издаване на заповед за изпълнение.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частна жалба, по която е образувано настоящето производство е допустима, като подадена от легитимирано да обжалва л и ц е и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Производството пред РС – Петрич е образувано въз основа на заявление вх.№ 9758/03.11.2025 г. Към заявлението са приложени писмени доказателства.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за съответствие с чл.411, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, предвид че заявителят претендира да е кредитор на длъжника на основание договор за цесия, който не е представен към заявлението. С оглед на това, с разпореждане № 1332/ 04.11.2025 г. са дадени указания и срок за отстраняване на констатираните нередовности.

В срока заявителят е депозир молба вх. № 9893/06.11.2025 г., с която излага становище, че не е длъжен да представя изисканата от съда информация. Поддържа становище, че не е допустимо, проверявайки дали искането противоречи на закона или на добрите нрави, съдът да извършва проверка и по основателността на заявените претенции.

Районният съд, след като се е запознал с депозираната от заявителя молба е намерил, че със същата не са отстранени дадените от съда указания и с атакуваното разпореждане е отхвърлил като неоснователно заявление вх. № 9758/03.11.2025 г., подадено от "АКПЗ" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу М. Т. Х., ЕГН **********.

Така постановеното разпореждане, настоящият състав намира за правилно, по следните съображения:

Според чл.411, ал.2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата визирани от законодателя в т.1-5 на чл.411, ал.2 от ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според БлОС, не променя дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл.410 и 411 от ГПК, няма препращане към чл.129, ал.3 от ГПК, разписващ като последица от неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството. Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл.410, ал.2 ГПК изрично препращане към чл.127, ал.1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл.127, ал.1, т.4 ГПК).

До отхвърляне на заявлението се стига и при наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това. С оглед на това задължение на заповедния съд и съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за 2 заем, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В същото време, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен да извърши проверка и дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на морала. Относно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивната правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и валидността на отделните нейни клаузи. Съгласно чл.27, ал.1 от ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право, а съгласно чл.26, ал.2 от ГПК, о свен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. За страните по делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно. След като заявителят „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД претендира вземане на друг кредитор - първоначалния кредитор "Вива кредит“ ООД – съгласно неговите твърдения в заявлението и представения договор за паричен заем, той следва да представи договора за цесия, с което ще се установи както отделните елементи от облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се легитимира като носител на прехвърленото вземане. А от тук и страна по гражданското правоотношение. Непредставянето им ги определя „АКПЗ“ АД като страна, упражнила чужди права без правно основание, което е нарушение на закона и е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение.

В случая липсва процесуална възможност заявителя да търси правата си срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права. Тяхната липса е пречка заповедното производство да се развие по законосъобразен начин. Същите водят до отказ да се издаде исканата заповед за изпълнение.

Отделно от това, доводите в частната жалба, че не е необходимо представянето на договор за цесия са неоснователни и поради факта, че въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. В случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на цесията на длъжника, а само за изпращането на уведомително писмо. Когато се касае до частно правоприемство, каквато е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника.

3

В този смисъл са и разясненията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1361 от 07.11.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1626/2025 г. по описа на РС – Петрич.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438 гр. Благоевград, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200501260 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във вр. с чл.274, ал.1 и следващите от ГПК, като е образувано по повод подадена частна жалба с вх.№ 10203/14.11.2025 г. от „Агенция за контрол на просрочени вземания“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, чрез юрк.И.И., срещу Разпореждане № 1361 о т 07.11.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1626/2025 г. по описа на РС – Петрич.

С атакуваното разпореждане, първоинстанционноя съд е отхвърлил като неоснователно заявление вх. № 9758/03.11.2025 г., подадено от "АКПЗ" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу М. Т. Х., ЕГН **********.

В депозираната жалба въззивникът сочи, че неправилно и извън своите правомощия, районният съд е отхвърлил депозираното зявление. С оглед изложеното, моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 1361 от 07.11.2025 г., по ч.гр.д.№ 1626/2025 г. по описа на РС – Петрич ида върне делото на РС-Петрич за издаване на заповед за изпълнение.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частна жалба, по която е образувано настоящето производство е допустима, като подадена от легитимирано да обжалва л и ц е и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Производството пред РС – Петрич е образувано въз основа на заявление вх.№ 9758/03.11.2025 г. Към заявлението са приложени писмени доказателства.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за съответствие с чл.411, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, предвид че заявителят претендира да е кредитор на длъжника на основание договор за цесия, който не е представен към заявлението. С оглед на това, с разпореждане № 1332/ 04.11.2025 г. са дадени указания и срок за отстраняване на констатираните нередовности.

В срока заявителят е депозир молба вх. № 9893/06.11.2025 г., с която излага становище, че не е длъжен да представя изисканата от съда информация. Поддържа становище, че не е допустимо, проверявайки дали искането противоречи на закона или на добрите нрави, съдът да извършва проверка и по основателността на заявените претенции.

Районният съд, след като се е запознал с депозираната от заявителя молба е намерил, че със същата не са отстранени дадените от съда указания и с атакуваното разпореждане е отхвърлил като неоснователно заявление вх. № 9758/03.11.2025 г., подадено от "АКПЗ" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу М. Т. Х., ЕГН **********.

Така постановеното разпореждане, настоящият състав намира за правилно, по следните съображения:

Според чл.411, ал.2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата визирани от законодателя в т.1-5 на чл.411, ал.2 от ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според БлОС, не променя дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл.410 и 411 от ГПК, няма препращане към чл.129, ал.3 от ГПК, разписващ като последица от неизправяне на нередовности на искова молба връщането й и прекратяване на производството. Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл.410, ал.2 ГПК изрично препращане към чл.127, ал.1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл.127, ал.1, т.4 ГПК).