Решение № 16321 от 11.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16321 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110136546 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

11.10.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 36546/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „А“ АД срещу ЗАД „БИ“ АД, в която се твърди, че ищецът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0236945, за лек автомобил „Тойота“, модел „Ленд Крузър“, рег. № СА ......................... ВХ, собственост на В. НД, с период на застрахователно покритие 09.09.2016 г. – 08.09.2017 г. Поддържа, че на 04.02.2017 г. в гр.

София, в локалното платно на ул. „Околовръстен път“ в посока ж. к. „Младост“, водачът на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА ............ КК, внезапно излиза на пътното платно и блъска в дясната част движещият се направо в локалното платно лек автомобил „Тойота“, модел „Ленд Крузър“, като му причинява вреди. Твърди, че за настъпилото произшествие е 1 съставен Протокол за ПТП № 1685374/04.02.2017 г., като в същия било отразено, че водачът на л. а. „Рено Клио“ е напуснал мястото на произшествието и е изоставил автомобила си.

Излага съображения, че във връзка с ПТП била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10017030103320, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 196,50 лева, като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че към момента на ПТП гражданската отговорност на водача на автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА ............ КК е била обезпечена от ответника по сключена застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че с писмо от 26.02.2018 г. е поканил ответника да заплати сумата по регресната претенция, като последният е отказал плащане, вследствие от което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху главницата от 211,50 лв. в размер на 64,45 лв. за периода 05.05.2019 г. – 05.05.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявеният иск е оспорен. Твърди, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и обстоятелствата около настъпването на ПТП-то. Поддържа, че не е заплатил на ищеца сумата по регресната претенция, тъй като не са били представени доказателства, че срещу виновния водач на лек автомобил „Рено Клио“ е съставено наказателно постановление, което му е връчено и е влязло в сила. Оспорва и претенцията в частта за ликвидационни разноски с твърдения, че такива реално не са заплащани. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е предявен обратен осъдителен иск от ЗАД „БИ“ АД срещу Н. М. П.. Твърди се, че ищецът по обратния иск е застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА ............ КК, с период на застрахователно покритие, включващ датата на процесното ПТП. Поддържа, че на 04.02.2017 г. в гр. София, Н. М. П. управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА ............ КК, като внезапно излязъл на пътното платно и блъснал в дясната част движещият се направо в локалното платно на ул. „Околовръстен път“ в посока ж. к. „Младост“ лек автомобил „Тойота“, модел „Ленд Крузър“, като му причинил вреди, след което напуснал мястото на произшествието. Навежда доводи, че е налице основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за регресна претенция спрямо прекият причинител на вредата и в случай че бъде признато за установено, че дължи претендираните по главните искове суми в полза на ЗАД „А“ АД, то счита, че след заплащането им същите следва да му бъдат възстановени от ответника по обратния иск Н. П., с оглед на което иска последният да бъде осъден да му заплати сумата от 211,50 лв. – главница и 64,45 лв. – мораторна лихва, както и разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на обратната искова молба чрез особения представител, като се оспорват предявените искове. Поддържа, че липсват доказателства за настъпване на процесното застрахователно събитие и за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с него. Инвокира доводи, че не е доказано ответникът по обратния иск да е напускал мястото на произшествието преди идването на органите на МВР, като излага и съображения, че настъпилото произшествие не е изисквало задължително посещение от полицията. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Аргументира, че след като неоснователен е главния иск, то такъв се явява и иска за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени положителни, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и последващо евентуално съединени обратни осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу прекия причинител на имуществените вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, имащо за обект управлявания от делинквента автомобил;

2) причинени вреди, вследствие от виновно и противоправно поведение на делинквента; 3) застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е платил застрахователно обезщетение, лихви и разноски във връзка с настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) произшествието да е изисквало задължително посещение от органите за контрол на движение по пътищата и делинквентът да е напуснал мястото на настъпването на инцидента преди идването им.

Между страните не спори, поради което и с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно: 1) че е съставен протокол за ПТП № 1685374/04.02.2017 г., както и че била образувана застрахователна преписка № 10017030103320, по която била изплатена сумата от 196,50 лева на сервиза, извършил ремонта на автомобила; 2) че към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0236945 с периода на застрахователно покритие от 09.09.2016 г. до 08.09.2017 г.; 3) че към момента на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с периода на застрахователно покритие, включващ датата на процесното ПТП; 4) че ищецът е поканил ответника да заплати претендираната сума.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.

3

От Протокол за ПТП № 1685374/04.02.2017 г. се установява, че механизмът на ПТПто е следния – на 04.07.2017 г., около 15:45 ч., лек автомобил „Рено Клио“, рег. № СА ............ КК се движи по ул. „Свети Йоан Богослов“ (записана като ул. „Васка Баларева“) и на кръстовището с локалното платно на „Околовръстен път“ при наличието на пътен знак Б-2, водачът не пропуска и настъпва ПТП с движещият се с предимство в локалното платно на „Околовръстен път“, лек автомобил „Тойота Ленд Круизер“, рег. № СА ......................... ВХ, след което водачът на лек автомобил „Рено Клио“, рег. № СА ............ КК напуска мястото на ПТП-то.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

От платежно нареждане от 30.06.2017 г. (л. 26 в кориците на делото) се изяснява, че на 30.06.2017 г., ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил сумата от 196,50 лева.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В.

Н..

От казаното от свидетелят се изяснява, че през 2017 г. е управлявала л. а. „Тойота Ленд Круизер“. Помни, че управлявала автомобила в локалното платно на околовръстното, като от странична улица без да има намалена видимост или паркирали автомобили по улицата в автомобилът й се забила друга кола, но не помни марката й, но с размери била помалка от управлявания от нея автомобил. Изяснява, че ударът бил странично, като след това първо я подминала полицейска кола, която не била спряла, за да види какво се случва след ПТП-то. След това от другата кола излезли момче и момиче, които тръгнали (избягали) на някъде пеша. Изяснява, че се била обадила на полицията, като били изпратени полицай, които и снели показания, като изрично сочи, че половината й автомобил бил смачкан.