Решение № 1236 от 29.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1236 гр. Бургас, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500565 по описа за 2023 година

С Решение № 260050/19.12.2022г., постановено по гр. дело № 1040/2020г. по описа на Районен съд - Несебър е отхвърлен иска на ,,Юнипрайд“ ЕООД със седалище гр. Бургас, представлявано от управителя Никола Стойчев Петров против С. В. К. за приемане за установено съществуването на вземане на ищеца против ответника за сумата от 348 евро, представляваща годишна такса за 2019г. по Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 30.06.2011г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението 24.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 455/09.10.2019г. по частно гр. дело № 900/2019г. по описа на Районен съд – Несебър.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ,,Юнипрайд“ ЕООД, представлявано от управителя Никола Стойчев Петров, с която се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт и се претендира отмяната му. Твърди се, че решението на НРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и е 1 необосновано.

В жалбата се посочва, че районният съд е формирал грешна преценка за вида на сключения договор. Посочва се, че същият е сключен на основание чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС между инвеститора и собственик на самостоятелен обект в комплекса. Подчертава се, че се касае за индивидуален договор със специфичен характер, сключен в предвидената от закона форма.

Излага се становище във връзка с приложение разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС.

В жалбата се посочва, че инвеститора на комплекса е сключил индивидуални договори за поддръжка и охрана със всеки от собствениците. Посочва се, че в разпоредбата на чл. § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС се съдържа дефиниция за жилищен комплекс от зaтвopeн тип - ,,ĸoмплeĸc, oбocoбeн ĸaтo oтдeлeн ypeгyлиpaн пoзeмлeн имoт, в ĸoйтo ca пocтpoeни cгpaди в peжим нa eтaжнa coбcтвeнocт и дpyги oбeĸти, oбcлyжвaщи coбcтвeницитe и oбитaтeлитe, пpи cпaзвaнe нa изиcĸвaния нa ĸoнтpoлиpaн дocтъп зa външни лицa“. Отбелязва се, че при сключване на договора С. К. е бил достатъчно информиран и е можел да изрази становище относно неговото съдържание. Подчертава се, че въззиваемият приел без възражение всички договорни клаузи. В жалбата се навеждат доводи във връзка с изводите на съда относно констатираната неравноправност на клаузата на чл. 10 от договора на основание чл. 143 от ЗЗП. Подчертава се, че в чл. 11, била предвидена хипотеза за прекратяване на договорните отношения от изправната страна, при неизпълнение задълженията от другата такава. Твърди се, че при липса на подобна клауза, следва да се приложат общите правила на ЗЗД за безсрочните договори и същите се прекратяват с едномесечно предизвестие.

С жалбата се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано и да бъде постановено ново решение по съществото на спора от настоящата инстанция, с което да бъдат уважени претенциите на ищеца.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна чрез Управителя на дружеството – „Юнипрайд“ ЕООД – Никола Петров поддържа жалбата и 2 счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответната страна по въззивната жалба – С. В. К., чрез процесуалния си представител - адв. Цветомир Милатов депозира по делото писмен отговор и сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено.

В писмения отговор на въззивната жалба се оспорват наведените от въззивника доводи за пороци на първоинстанционния съдебен акт. Посочва се, че между страните е сключен договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 30.06.2011г., по силата на който, въззиваемият, в качеството на възложител и собственик, възложил на ,,Юнипрайд“ ЕООД в качеството му на изпълнител извършването на определени услуги, които се описват подробно. Твърди се, че възложителят се задължавал да заплаща на изпълнителя уговореното годишно възнаграждение в размер на 8, 40 евро, в срок до 30.05 на текущата година. Пояснява се, че договорът бил сключен за период от две години, като съгласно т. 10 от същия, след изтичане на двугодишния срок, се предвижда неговото автоматично продължаване, както и възможност за предоговаряне условията при отчитане икономическите и инфлационни процеси. Посочва се, че на 27.11.2012г. е било проведено ОС на ЕС на комплекс Кот Д Азур в к.к. ,,Слънчев бряг“, на което за Управител на ЕС е избрано въззивното дружество, с месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, определен е начина на плащане таксите за охрана, както и размера на вноските във фонд ,,Ремонт и обновление“. Отбелязва се, че на 27.12.2012г. е сключен договор за дружество по ЗЗД между ,,Юнипрайд“ ЕООД и неговия законен представител и управител Никола Стойчев Петров, с оглед осъществяване съвместна стопанска дейност по поддръжка и охрана на комплекса. Заявява се, че на 11.07.2019г., на проведено ОС на ЕС е взето решение относно таксата за поддръка и охрана – 8, 40евро на кв.м., като всеки етажен собственик се задължавал да заплаща от по 179, 52 лева – възнаграждение за дейностите на управителя на ЕС и вноска за фонд ,,Ремонт и обновление“ (2% от минималната работна заплата). Твърди се, че решенията на проведеното ОС били атакувани по реда на чл. 40 от ЗУЕС и с Решение№ 260041 от 3

24.02.2021г., постановено по гр. дело № 822/2019г. по 3 описа на НРС - влязло в законна сила в частта, с която е отменено решението относно определяне таксата за поддръжка от 8, 40 евро на кв.м. и решението, с което е определено възнаграждението на Управителя на ЕС. В депозирания писмен отговор се подчертава, че облигационните отношения са съществували до 27.12.2012г., когато договорът прекратил действието си, на основание взето решение на ОС на ЕС поддръжката и управлението на общите части в сградата в комплекса да се уреждат съгласно разпоредбите на ЗУЕС. Пояснява се, че по този начин функциите по поддръжка и управление били възложени на Етажната собственост със средствата, които следвало да се събират, а не въз основа на сключените индивидуални договори. В писмения отговор на въззивната жалба се посочва, че комплекс Кот Д Азур в к.к. ,,Слънчев бряг“ не представлявал такъв от затворен тип по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че в случая не били налице предпоставките, взирани в § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, тъй като се касае за една сграда със смесено предназначение, построена в съответния поземлен имот. Навеждат се доводи във връзка с правната природа на договора по чл. 2 от ЗУЕС, като се посочва, че физическото лице страна по този договор има качеството на потребител и при наличие на неравноправни договорни клаузи се ползва със защитата, предвидена в разпоредбите на ЗЗП. Подчертава се, че съгласно клаузите в процесния договор не е предвидена възможност за потребителя да заяви, че не желае подновяване на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП. Излагат се аргументи, че договора за възлагане се одобрява с решение на ОС на ЕС, като в случая не било взето такова за сключване договор за възлагане на действията по управление на ,,Юнипрайд“ ЕООД срещу определено възнаграждение. В писмения отговор се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – С. В.

К. чрез своя процесуален представител – адвокат Милатов оспорва

4 въззивната жалба и счита, първоинстанционното решение. че следва да бъде потвърдено

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от „Юнипрайд“ ЕООД със седалище гр. Бургас против С. В. К., с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество следните суми:

- сума в размер на 348 евро, представляваща годишна такса за 2019г., дължима по Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 30.06.2011г.;

- сума в размер на 11, 22 евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 23.09.2019г., ведно със

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че между ищцовото дружество и ответника – С. В. К. е сключен Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот, собственост на ответника и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Несебър, к.к.

Слънчев бряг – запад, комплекс Кот Д Азур“, ет. 1, със застроена площ от 41, 45 кв.м. В исковата молба се посочва, че ищцовото дружество в качеството си на инвеститор и строител на сградата при сключването на Договора за поддръжка и охрана на недвижимия имот е поел задължението да поддържа и охранява недвижимия имот на ответната страна срещу заплащане на възнаграждение в размер на 8, 40 евро на кв.м. площ, платимо ежегодно не по-късно от 30.05. на текущата година. В исковата молба се посочва, че до 2019г. ответната страна С. К. е заплащал ежегодно своето дължимо възнаграждение, но през 2019г. до 30.05. той не е заплатил задължението си, което е станало повод ищцовото дружество да депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и да претендира да му бъде издаден изпълнителен лист.

5

По делото е безспорно, че въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, първоинстанционният съд е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 455 от 09.10.2019г., постановена по частно гр. дело № 900/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, по силата на която е разпоредено длъжникът С. К. да заплати на „Юнипрайд“ ЕООД със седалище гр. Бургас сума в размер от 348 евро, представляваща непратена главница – такса за управление и поддръжка за 2019г., дължима до края на май – 2019г. съгласно писмен Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 30.06.2011г. с нотариална заверка на подписите, сума в размер на 11, 22 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 01.06.2019г. до 23.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението – 24.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

След депозирано възражение с вх. № 5176/06.07.2020г. по описа на Районен съд – Несебър от С. В. К., че не дължи претендираната сума, Районен съд – Несебър с Определение от 30.07.2020г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника.

Съобщение за постановеното определение е получено от страна на дружеството на дата – 16.09.2020г., а искът е предявен на дата – 12.11.2020г., поради което и настоящата инстанция намира, че е спазен срока, предвиден в чл. 415 от ГПК за предявяване на иска за съществуване на вземането и съответно – настоящият предявен иск е допустим.

Ответната страна по предявения иск - С. В. К. депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове и счита, че сключеният между страните Договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от 30.06.2011г. съдържа неравноправни клаузи и като такива същите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В отговора се посочва, че ответника е заплащал стриктно годишните такси за управление и поддръжка и през 2011г. е предплатил своята такса. Посочва се и обстоятелството, че от 2012г. сградата е в режим на етажна собственост и се управлява чрез Общо събрание – по този начин се цели да се получи претендираната сума от ответника два пъти – от една страна като дължима на Етажната собственост с Управител Никола Петров и от друга страна като дължима на ищцовото дружество с Управител 6