Определение № 653 от 21.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 653 гр. Варна, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100502511 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на член 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 1824/23.01.2024 г., подадена от В. Д. С., чрез адв. И.

А., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение № 57/18.01.2024 г. по настоящото дело, като бъде определено по размер и присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на адв. И. А., съобразно характера и сложността на предоставената правна помощ.

В срока по член 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Г. Д. Г., чрез адв. Н. Г., изразява становище за неоснователност на молбата, поради това, че процесуалният представител на въззивника е заявил в открито съдебно заседание, че претендира разноски само за първоинстанционното разглеждане на делото, а също – защото не бил представен списък на разноските по член 80 от ГПК от страната.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. Д. С. чрез адвокат И.

А. против решение № 3794 от 23.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 11136 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, в частта, с която е задължена въззивницата на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. Д. Г.; както и в частите, с които въззивницата е осъдена на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25 лева и на основание член 38, алинея 2 от Закон за адвокатурата да заплати в полза на адвокат Н. Г. сумата в размер на 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на молителката по делото процесуално представителство.

С Решение № 57/18.01.2024 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил решение № 3794/23.11.2023г., постановено по гр.д. № 11136/2023г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е задължена В. Д. С. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. Д. Г.; както и в частите, 1 с които е осъдена на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25 лева и на основание член 38, алинея 2 от Закон за адвокатурата да заплати в полза на адвокат Н. Г. сумата в размер на 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на молителката по делото процесуално представителство. Вместо това съставът на ВОС е отхвърлил молбата на Г. Д. Г. за налагане на мярка по член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН - В. Д. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. Д. Г..

В частта за разноските съставът на ВОС се е произнесъл само по дължимата държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по член 11, алинея 3 от ЗЗДН . Съдът не се е произнесъл относно сторените в производството разноски от страните.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В настоящия случай, Варненският окръжен съд е сезиран своевременно с искане за присъждане на разноски в полза на В. Д. С. – с подадената въззивна жалба (лист 6 от делото).

В хода на първоинстанционното разглеждане на спора молителката е представила договор за правна защита и съдействие от 18.10.2023 г. и пълномощно, листи № 37 и 39 от гр.д. № 11136/2023 г. по описа на ВРС, от които е видно, че страната и процесуалният представител са уговорили предоставяне на безплатна правна помощ по член 38, алинея 1, точка 2 от Закона за адвокатурата в хипотеза на материално затруднено лице. Страната е представила списък по член 80 от ГПК (лист № 60) в този етап на процеса. Макар същата да не е депозирала отговор на искането за постановяване на мерки за защита, от съдържанието на протокол № 5414/01.11.2023 г. от проведеното второ открито съдебно заседание по делото е видно, че същата е отправила искане за репариране на разноски, както и за определяне на възнаграждение по член 38, алинея 2 вр. с член 36, алинея 2 от ЗАдв.

В хода на въззивното производство страната не е представила списък на разноските.

Доколкото, обаче, се иска допълване, а не изменение в частта за разноските на акта по същество, на основание член 80, изречение 2-ро от ГПК, представянето на такъв не е предпоставка за възникване и надлежно упражняване на правото да се иска допълване.

От данните, находящи се по делото е видно, че на въззивната / ответна страна е предоставена безплатна правна помощ от адв. И. А.. Поради посочения по горе изход от спора, на основание член 81 вр. с член 78, алинея 3 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да плати адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. А. за оказаната безплатна правна помощ, както в първоинстанционното, така и в хода на въззивното производство. Горното освен, като възнаграждение за предоставената адвокатска услуга се следва и като отговорност за неоснователно предизвикания правен спор.

Молбата по член 248 от ГПК е основателна и решението следва да се допълни в частта за разноските. На основание член 38, алинея 2 вр. с член 36, алинея 2 от ЗАдв съдът счита, че с оглед характера на предоставената услуга, а също - фактическата и правната сложност на делото възнаграждението следва да бъде определено към минимума, определен в член 22 от НМРАВ – по 600 /шестстотин/ лева за всяка една от инстанциите.

Воден от горното, съдът

„

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 57/18.01.2024 г., постановено по гр. дело № 2511/2023 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН ********** с адрес в гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 1 6 , да заплати на адв. И. А. А., вписана в Адвокатска колегия Варна, личен № 1000119190, адрес на упражняване на дейността в град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 55, ет.4, офис 1 сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по гр. д. №11136/2023 по описа на ВРС, на основание член 78, алинея 3 от ГПК вр. с член 38, алинея 2 вр. с член 36, алинея 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН ********** с адрес в гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 1 6 , да заплати на адв. И. А. А., вписана в Адвокатска колегия Варна, личен № 1000119190, адрес на упражняване на дейността в град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 55, ет.4, офис 1 сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по в. гр. д. №2511/2023 по описа на ВОС, на основание член 78, алинея 3 от ГПК вр. с член 38, алинея 2 вр. с член 36, алинея 2 от ЗАдв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание член 248, алинея 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3