Определение № 33024 от 11.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33024 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110114649 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на А. Н. Ч. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Ищцовото искане за задължаване на ответниците да представят документи подлежи на отхвърляне, защото в случая не се иска представянето на конкретни вече съществуващи документи, а се цели изготвянето на такива.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено по отношение на задачи № 2, 3 и 4, защото те са едновременно допустими, относими и необходими с оглед твърденията и възраженията на страните, а касателно задача № 1 искането подлежи на отхвърляне, защото отговорът на същата в случая не е необходим.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 22.10.2026 г. от 09:40 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговорите на исковата молба и техните приложения.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените документи от ищеца.

1

УКАЗВА на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че документите, описани в отговора на исковата молба като приложени доказателства, не са фактически представени.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по задачи № 2, 3 и 4, поставените в исковата молба, при депозит в размер на 200 евро, вносим от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА като вещо лице В. Д. П., със специалност: счетоводство, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ незабавно СЛЕД представяне на документ за внесен депозит.

УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит определението за допускане на съдебно-счетоводна експертиза ще бъде отменено.

УКАЗВА на ответниците, че следва да съдействат на вещото лице за изготвяне на заключението, като му предоставят своевременно достъп до счетоводството си и предоставят всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ответниците са създали пречки за събиране на допуснати доказателства.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на документите по делото, както и след проверка в счетоводствата на двамата ответници, за което следва своевременно да предприеме действия, така че непредоставянето навреме на необходимата информация и на достъп до счетоводствата от ответниците да не става причина за неизготвяне на експертизата и за отлагане на делото.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението най-малко 1 седмица преди датата на откритото заседание.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са от А. Н. Ч. срещу „Кредисимо“ ЕАД и срещу „Ай Тръст“ ЕООД обективно и субективно съединени искове, както следва: срещу „Кредисимо“ ЕАД са предявени при условията на обективно евентуално съединяване главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит № 2560905/27.04.2022 г. е нищожен поради противоречие на закона и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на т. 7 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2560905/27.04.2022 г. за възнаградителна лихва поради накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с всеки от тях осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 639.11 евро – платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 2560905/27.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 26.05.2026 г. до окончателното плащане; срещу „Ай Тръст“ ЕООД са предявени евентуално съединени помежду си искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 26, ал. 2, пр. 4 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2022 г. е нищожен поради противоречие на закона, поради липса на основание или поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че е сключил с „Кредисимо“ ЕАД при общи условия Договор за потребителски кредит № 2560905/27.04.2022 г. за кредит в общ размер на 2377.12 лв., включващ сумата от 2 100 лв. и застрахователна премия в размер на 277.12 лв., предоставен за срок от 24 месеца, при посочени ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 48.21 %, като общата дължима сума по договора възлиза на 3 519.14 лв. и подлежи на връщане на 24 месечни погасителни вноски, с краен падеж на 10.05.2024 г. Сочи, че за обезпечаване на 2 задълженията си по кредита е сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2022 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по който следвало да заплати възнаграждение в размер на 2 449.33 лв., което било разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита, като „Кредисимо“ ЕАД било упълномощено да го събира. Релевира възражение за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие на закона. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Счита, че е посочен грешен ГПР. В тази връзка развива съображения, че застрахователната премия не е включена като разход по кредита, при положение че на практика договорът за застраховка е свързан с договора за кредит и дори е бил задължително условие за предоставянето на кредита. Акцентира, че в случая застрахователната премия дори е представена като част от главницата, с което неправомерно е увеличен нейният размер.

Излага, че сумата по договора за предоставяне на поръчителство също следва да бъде включена в ГПР, защото е пряко свързана с договора за кредит, сключването на договора за предоставяне на поръчителство е било неотменимо изискване за получаване на кредита, възнаграждението е било известно на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди, че „Ай Тръст“ ЕООД е свързано лице с кредитора. Изтъква, че типовите клаузи от общите условия и от договора не могат да докажат, че договорите за застраховка и за предоставяне на поръчителство не са задължителни условия за получаването на кредита, защото водят до разместване на доказателствената тежест. Излага, че всичко това не е позволило на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора за кредит. Възразява, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК в договора за кредит не е посочен лихвен процент на ден, с което се възпрепятства възможността на потребителя да изчисли лихвата в абсолютна стойност, а оттам – и да упражни правото си на отказ от договора за кредит. При условията на евентуалност моли да бъде прогласена за нищожна клаузата от договора за кредит относно възнаградителната лихва, защото накърнява добрите нрави поради уговарянето на възнаградителна лихва в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва. Счита, че с оглед свързаността между двете дружества и обусловеността на договора за предоставяне на поръчителство от валидността на договора за потребителски кредит нищожността на договора за кредит води до нищожност и на договора за предоставяне на поръчителство. Възразява, че последният е нищожен и като лишен от основание, тъй като с него не се цели реално обезпечаване на кредита, което е типичната му цел. На следващо място, навежда възражение, че договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави – с него се нарушават принципите на добросъвестността и справедливостта, защото срещу задължението за плащане на възнаграждение потребителят не получава услуга, а единствено задълженията му по договора за кредит се прехвърлят между свързани дружества, като едновременно с това техният размер се увеличава, което само влошава положението на потребителя. Твърди, че е платил на „Кредисимо“ ЕАД по договорите сума в общ размер на 1 712.82 евро, част от която – сумата от 639.11 евро, е платена без основание, защото недействителността на кредита съгласно чл. 23 ЗПК и съдебната практика освобождава потребителя от задължението за плащане на лихви и разноски по него. В тази връзка сочи, че чистата стойност на кредита възлиза на 1 073.71 евро /евровата равностойност на 2 100 лв./. Счита, че сумата от 639.11 евро следва да му бъде върната от „Кредисимо“ ЕАД, защото е преведена на него, като е без правно значение дали то е извършвало с нея погасявания и към поръчителя. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с който оспорва предявените искове. Признава, че във връзка с Договор за потребителски кредит № 2560905/27.04.2022 г., сключен между него и ищеца, е сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по който ищецът трябвало да плати възнаграждение за поръчителство. Оспорва да е получил от ищеца сумата от 639.11 евро, с която да са погасени задължения, различни от главница.

3

Оспорва в договора за кредит да са допуснати нарушения относно ГПР. Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД да е бил задължително условие за получаване на кредита, като сочи, че ищецът е могъл да избере необезпечен кредит. Оспорва размера на възнаграждението за поръчителство да му е било известно. Поради това счита, че сумата за поръчителство не е разход по кредита и не подлежи на включване в ГПР, като признава, че в случая не е и включена в него. Сочи, че не е страна по договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, както и че това е договор за поръчка и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита.

Изтъква, че свързаността между двете дружества не води до скрито оскъпяване на кредита, а дори и да води до такова, това влече нищожност само на клаузата за възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство, но не и нищожност на двата договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с който оспорва предявените искове. Признава, че във връзка с Договор за потребителски кредит № 2560905/27.04.2022 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, е сключил с ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2022 г., по който ищецът трябвало да му плати възнаграждение за поръчителство, разсрочено на 24 месечни вноски съгласно погасителен план. Твърди, че е сключил с другия ответник договор за поръчителство, по който се задължил да гарантира пред него задълженията на ищеца по договора за кредит. Оспорва в договора за кредит да са допуснати нарушения относно ГПР.

Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД да е бил задължително условие за получаване на кредита, като сочи, че ищецът е могъл да избере необезпечен кредит. Оспорва размера на възнаграждението за поръчителство да е било известно на кредитора по договора за кредит. Поради това счита, че сумата за поръчителство не е разход по кредита и не подлежи на включване в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице.

По установителните искове срещу „Кредисимо“ ЕАД в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 2560905/27.04.2022 г. и неговото съдържание; противоречието на договора със закона; накърняване на добрите нрави с клаузата на т. 7 от Приложение № 1 към договора за кредит, а в тежест на ответника „Кредисимо“ ЕАД е да установи, че договорът за кредит е сключен в резултат на индивидуално договаряне с ищеца, който е избрал във връзка с него да сключи с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, за които обстоятелства ответникът не сочи доказателства.