Решение № 13717 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13717 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И. като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110107452 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Р. А. срещу „С.К“ ЕООД.

Ищцата твърди, че е придобила процесния имот: апартамент № ** /**********/, етаж * /*****/, във вход А, находящ се в жилищната сграда - блок № ***, ****, състоящ се от: две стаи, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 68,96 кв.м., при съседи: стълбище, апартамент № 10, ул.**** ******”, А.О, заедно с избено помещение № 1, без площ по нотариален акт, заедно с 1,711 % идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата, представляващ имот с идентификатор *****.****.***.*.**., по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ прекратяване на брака с №**, том Ia, рег. № ****, дело № 90 от 2003 г., на нотариус Р.Д, вписан в АП под акт №**, том XVII, рег. ****, дело **** от 28.02.2003 г.

Сочи, че на 20.05.2006 г. разбрала, че гореописаният имот е продаден на непознато за нея лице - К.Б.Т, като тя била „действала“ в качеството си на продавач чрез пълномощник, поради което на 09.06.2006 г. подала искове молба, с която искала обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 20, том I, рег. № 587, дело № 19/2006 на нот. Б.Т, № 76 в рег. на НК. Междувременно на 20.06.2006 г. К.Б.Т и И.Г.Т продали на Г. И. П. недвижимия имот.

С Решение № 317 от 09.12.2008 г. на СГС гражданско отделение IV ,,A”, въззивен състав, влязло в сила на 18.06.2010 г., била прогласена нищожността на договора за покупко-продажба между М.А и К.Т. На 28.08.2024 г. Г. И. П. продал на „С.К" ЕООД, ЕИК *********, процесния недвижим имот.

Твърди, че е владяла имота от 1985 г. до предявяване на исковата молба, като единствено тя има достъп до имота и го обитава. Сочи, че ответникът е придобил имота от несобственик, поради което не е станал собственик на същия, поради което 1 моли съда да признае за установено между страните, че ответното дружество не е собственик на процесния имот. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на иска. Недопустимостта се обосновава с твърденията, че исковата молба била нередовна, както и с аргумента, че било недопустимо предявяването в едно производство на положителен и отрицателен установителен иск.

Твърди, че дружеството добросъвестно било закупило процесния апартамент, заедно с прилежащите му части, като сделката била породила своя вещнопрехвърлителен ефект. Праводателят – Г. И. П. вбил представил на ответното дружество и част от разписни бележки, с които в продължение на над 10 години заплащал дължимите данъци на имота, ток и вода за имота. Сочи, че върху имота имала наложена ипотека от „Банка ДСК“ АД и две възбрани относно заъдлжения на Г.

П., една от които е от СГС, наложени чрез ЧСИ, поради които обстоятелства с праводателя на ответника била уговорена по-ниска продажна цена. При закупуване на имота се снабдили с удостоверение за вещни тежести и данъчна оценка на имота, съгласно които собствеността върху имота принадлежала на Г. И. П.. Сочи, че ипотеката все още е вписана и не ставало ясно защо ищцата, ако се считала за собственик, не е направила постъпки за заличаване на ипотеката. Също така за имота имало вписана възбрана от 17.12.2015 г., която тежала върху имота до 15.08.2023 г. върху имота имало вписана още една възбрана – от 05.12.2019 г.,, която и към настоящия момент не била заличена. Тази възбрана отново била вписана по партида на имота и по партида на Г. И. П. в имотния регистър. Сочи, че над 10 години държавните власти са считали , че Г. И. П. е собствнеика на имота, без ищцата да се противопоставя по какъвто и да е начин на тези действия. Сочи, че вписването било публично и всяко лице можело да се сдобие със справка за вписванията, поради което намира, че ищцата е имала значителен период от време, за да се защити по надлежния ред. Твърди, че е добросъвестен приобретател по валиден договор и е придобил собствеността върху процесния имот, а ищцата следвало да насочи претенциите си към мнимия пълномощник, който действал от нейно име и за нейна сметка.

Ответникът твърди, че праводателят му – г-н П. през продължителен период от време е владял имота, като е станал собственик не само на деривативно основаниечрез покупко-продажба, но и го бил придобил по давност. Правните и фактически действия, които П. извършвал по отношение на имота се изразявали в ипотекиране на имота, възбраняване и заличаване на възбраните, заплащане на данъчни и комунални задължения и разпореждането с него чрез продажба, като по този начин безспорно бил станал собственик на имота и в качеството си на такъв го прехвърлил на ответното дружество.

Твърди, че с действията си спрямо *****те лица ищцата А. потвърдила мнимото представителство. Вписването на сделката между семейство Т. и г-н П., както и всички негови последващи правни и фактически действия го направили собственик, а ищцата в продължение на повече от 10 години не се била противопоставяла, поради което не можело да се приеме, че е прекъснала необезпокояваното владение на П.. Доколкото ищцата не била вписала решението по исковата си молба същата била изгубила правото да се позове на вписването на това обстоятелство спрямо ***** лица.

По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.

Предявява насрещен ревандикационен иск, като намира, че доколкото ищцата твърди, че осъществява фактическата власт върху имота и оспорва правото на собственост на ответника за него е налице интерес от предявяване на иска. Сочи, че праводателят му – г-н П. изчезнал след сделката и поради това не предал владението 2 върху имота.

Навежда възражение за нищожност на решение Решение № 317 от 09.12.2008 г. на СГС гражданско отделение IV ,,A”, доколкото мотивите на решението били изключително неясни, несвързани, непълни и изложени по начин, който не позволявал да се разбере какви факти са приети за установени от съда, въз основа на кои доказателства и в каква връзка помежду им, кои твърдения на страните са приети за основателни и защо, каква правна норма е приложена и защо съдът е избрал именно този правен подход. Поради изложените съображения било невъзможно да се установи волята на съда – дали и защо е уважил или отхвърлил даден иск, в какъв обем, спрямо коя страна и на какво правно основание.

По изложените съображения моли съда да признае за установено, че е собственик на процесния имот и да осъди ответницата по ревандикационния иск да му предаде владението върху същия.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на насрещната искова молба, в който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на същия. Искът бил недопустим поради липса на посочено придобивно основание. Излага съображения за придобиването на процесния имот въз основа на договор за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, последващото му поставяне в дял на М.А. след прекратяване на брака, по време на който е придобит имота. Позовава се и на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, прекратяване на брака. Евентуално сочи, че е придобила имота по давност на основание добросъвестно владение в периода 09.12.1988 г. – 09.12.1993 г., а в условията на евентуалност – периода 09.12.1988 г. – 09.12.1998 г. По изложените съображения моли съда да отхвърли насрещния иск.

Третото лице-помагач на страната на ответника – Г. И. П. не изразява становище по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът приема, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и насрещен иск с правно основание чл. *** ЗС.

По предявения първоначален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:

По така предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пред. 3 ГПК в тежест на ищеца е да докаже по делото фактите, обуславящи правния му интерес от предявения иск, а именно – че е носител на правото на собственост върху процесния имот на соченото от него основание – посочения нотариален акт от 2003 г., както и твърдяното оспорване на правото на ищеца от ответника чрез наличието в негова пола на договор за покупко-проддажба на процесния имот.

В тежест на ответника е да докаже правопораждащия правото на собственост върху процесния недвижим имот фактически състав, а именно – че е придобил имота по силата на договора за покупко-продажба, респ. да докаже придобивното основание на праводателя си Г. И. П., вкл. твърденията си, че лицето Г. И. П. е придобило имота по давност.

Съгласно тълкувателната практика на Върховния касационен съд, обективирана в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху 3 същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.

При предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже фактите, от които извежда правния си интерес да оспорва правото на ответника, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост на твърдяното от него основание.

Доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо.

Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. При положение, че ищецът не докаже, че е титуляр на правото, което е обусловило правния му интерес, отрицателният установителен иск за собственост подлежи на отхвърляне без съдът да изследва правата на ответника. Така решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на II г. о. и решение № 52/19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. на II г. о., решение № 153 от 9.11.2017 г. по гр. д. № 4486/2017 г. и решение № 68/24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г., II г. о., определение № 427/12.12.2013 г.; решение № 51 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2021 г., II г. о.

Представен е нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №13, том II, дело №213 от 22.01.1985 г. на нотариус А., с който С.Н.М е признат за собственик на апартамент № **, находящ се в жилищна сграда №***, вх. А, на ***** етаж, комплекс ********* в гр. София.

От представеното решение от 09.12.1988 г. се установява, че с посоченото решение имота, представляващ апартамент № **, находящ се в жилищна сграда №***, вх. А, на ***** етаж, комплекс ********* в гр. София, е поставен в дял на ищцата, като същата е осъдена да заплати на С.Н.М уравнение на дела му.