Определение № 18 от 03.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18 гр. Варна, 03.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600028 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и протича по реда на глава 22-ва от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Добрич срещу определение на Окръжен съд гр.Добрич, постановено по НОХД №457/2024г., с което на 20.12.2024г. в разпоредителното заседание по делото съдебното производство било прекратено по реда на чл.248 ал.5, т.1 от НПК, а делото– върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл.249 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК.

В протеста се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че обвинителният акт отговаря на всички процесуални изисквания на чл.246 от НПК и не съдържа противоречия, неясноти и непълноти, с които е нарушено правото на подсъдимия да разбере фактите по обвинението и да организира своята защита. Предложението е съставът на ВАпС да отмени определението за прекратяване на съдебното производство по НОХД №457/2024г. по описа на ДОС и върне делото за разглеждане.

Придвижването на протеста и материалите по делото до Апелативен съд гр.

Варна сочи, че съставът на ДОС поддържа изразеното в определението становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия състав.

Варненски апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите по делото, прецени съображенията в разглежданото определение и счете протеста за допустим, а по същество- основателен.

1

За да постанови определението си за прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно дело, ДОС е визирал допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и приел, че същият не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК с оглед несъответствия и противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част, което пречи на подсъдимия да разбере фактите по обвинението и да се защитава по тях.

Първото основание на проверявания съд се отнася до квалификацията на деянието по чл.123,ал.1 от НК, т.к. в обстоятелствената част на ОА е залегнало, че на подсъдимия не е вменена дейност като шофьор по длъжностна характеристика. Следва да се отбележи, че за изпълнение на дейността по ал.1 на чл.123 се изисква професионална правоспособност, а не възлагане по длъжностна характеристика. На следващо място, въпроса за квалификацията на деянието е по приложение на материалното право и на същият се дължи отговор в окончателния съдебен акт, а не в разпоредително заседание.

По отношение противоречията между обстоятелствена и диспозитивна част съдът намира следното.

Действително завишените изисквания на чл.246 от НПК досежно съдържанието на обвинителния акт са гаранция, че същия ще изпълни предназначението си, а именно да определи предмета и пределите на доказване в съдебното производство, както и да обезпечи правото на подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на обвинението, за да организира своята защита. За да отговори ОА на тези изисквания, в обстоятелствената му част задължително прокурорът трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тези факти се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението/т.4.2 от ТР№2/2002г. на ВКС/.

Видно от диспозитива на обвинителния акт, подсъдимия е предаден на съд с обвинение по чл.123,ал.1 от НК за това, че на 05.07.2021г. в гр.Добрич, на ул.“Искър“№20, на длъжност шофьор във фирма „БГ ТРОАНС“ със седалище гр.Добрич причинил смъртта на П. И. А., настъпила на 05.07.2021г., поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност при извършване на СМР и при използване на работното оборудване е нарушил разпоредбите на чл.80,ал.1 от Наредба №2 от 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и чл.149,ал.1,т.1 от Наредба №7 от 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места.

В обстоятелствената част на обвинителния инструмент действията на 2 подсъдимия са описани като паркиране на управлявания от него бетоновоз в непосредствена близост- под въздушен електропровод 20кV, с неизолиран проводник топ АС50. Разпъвайки „стрелата“ на бетоновоза и с помощта на пулт за управление, подсъдимия започнал да подава бетон към обекта. При преместването на „стрeлата“, същата се доближила/допряла до кабелите на въздушния електропровод по който протича 20 кV напрежение, като последвал гърмеж и пламъци. При конкретизиране на нарушените разпоредби в обстоятелствената част е пояснено, че нарушението по чл.80 от Наредба №2 от 2004г. се изразява в управление на повдигнатата стрела на бетонопомпа с дистанционно по-малко от 2 метра до въздушен електропровод от 20 кV в зона на ул.“Искър“ №20 в гр.Добрич, а по чл.149 от Наредба на 7 от 1999г.- че не е извършил заземяване на металните и токопроводими части на специален автомобил модел „Астра БМ 305Ф“ с бетон помпа, с рег.№ТХ6301ТХ.

Съпоставяйки така изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти с повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.123,ал.1 от НК, съдът не констатира противоречия и неясноти. Посочената от представителя на обвинението правна квалификация по чл.123,ал.1 от НК е въпрос по приложението на материалния закон и подлежи на оценка и правен извод едва след разглеждане на делото от съда и постановяване на неговия съдебен акт. Обвинителният акт е конструкция между обстоятелствена и диспозитивна част, които в своята съвкупност представят обвинителната теза. В случая, в съответствие с вътрешното си убеждение, прокурорът е отразил всички свои фактически и правни съображения, позволяващи да се узнае рамката на обвинението. Дали тези изводи са обосновани от доказателствената основа по делото е въпрос по съществото на обвинението.

Що се отнася до визираните в ОА допуснати нарушения на други лица следва да се отбележи, че в изключителните правомощия на прокурора е да повдига и предявява обвинение срещу определено лице във връзка с неговото неправомерно поведение, което осъществява признаците на състав на престъпление, както и да избира формата на изпълнителното деяние и времето на неговото извършване. Съдът като арбитър в процеса е задължен да спазва основите признаци на наказателния процес- състезателност и равнопоставеност на страните,които предопределят и границите на съдебния контрол за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Не е задължително прокурора да анализира доказателствата, или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификацията на деянието. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурора е изложил обективни факти, а правната оценка за тях е предоставена на съда.

Непълнотата или противоречието в доказателствата, събрани в досъдебната 3 фаза ще намерят своето разрешение в хода на съдебното следствие, а не в хода на разпоредителното заседание. В този смисъл необосноваността на обвинението не е от категорията съществени процесуални нарушения.

Съобразявайки изложеното, съставът на Апелативен съд счита, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемия. Съдът счита, че прокурорът е развил в дължимата пълнота и яснота предявената обвинителна теза от фактическа и правна страна, в съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК и изискванията на ТР 2/2002г. на ВКС спрямо обвинителния акт, който поставя рамките на предмета на доказване в процеса, предпоставящи и осъществяването на правото на защита - обвиняемият следва да знае в какво точно е обвинен и срещу какво да се брани. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил всички факти, които е счел за обосноваващи обективните и субективни признаци на престъплението и участието на обвиняемия в неговремето, мястото и начинът на извършването му отнесени към съставомерните признаци на престъплението. Описаните фактически обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават възможност на подсъдимия да разбере обвинението и да организира пълноценно защитата си,в какъвто смисъл е и депозирания протест.

Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че съдебната фаза на наказателното производство е основна в процеса, като съдът е призван да събере всички относими доказателства, да прецени тяхната доказателствена стойност, въз основа на тях да установи фактите и да им даде правилната материално правна квалификация. В тази си дейност, съдът е свободен в преценката си както по отношение на това кои доказателства са годни, допустими и относими към предмета на доказване, така и каква е правилната квалификация. Това решаващият съдебен орган може да стори единствено и само при постановяване на присъда, а не с определение за прекратяване на съдебното производство. Именно в този момент /постановяване на присъда/ съдът е задължен да прецени обосноваността и съответствието на обвинението с материалния закон.

С оглед на изложеното съставът намира, че обвинителния акт съдържа всички реквизити, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, които очертават в пълнота предмета на доказване по делото и посочване на фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него. Не е допуснато процесуално нарушение от категорията на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Изложеното обосновава извод, че разглежданото определение е 4 незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 345 ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на Окръжен съд гр.Добрич, постановено в разпоредително заседание на 20.12.2024г. по НОХД №457/2024г., с което съдебното производство било прекратено по реда на чл.248 ал.5, т.1 от НПК, а делото – върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл.249 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК, КАТО връща делото на същия съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание за решаване на въпросите по чл.248,ал.5,т.4 във вр. с ал.1,т.1,2,4,5,6,7 и 8 от НПК .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5