Определение № 550 от 22.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 550 гр. Ловеч, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500278 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК 203670940,със седалище и адрес на управление в гр.София,район „Люлин“,бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, Офис-сграда „Лабиринт“,ет.2,оф.4,представлявано от изпълнителния директор Ю.

Х. Ю.,чрез юрисконсулт Н.Г.П. Ю., срещу Разпореждане № 991/08.04.2024г.,пост.по ч.гр.д.

№310/2024г. на РС-Тетевен, с длъжник И. В. Р.. Обжалва разпореждането в частта,с която е отхвърлено заявлението за присъждане на вземания за договорна лихва от 35.50лв., за периода от 06.01.2022г. до 28.04.2022,г. обезщетение за забава от 230.56лв., за периода от 07.01.2022г.до подаване на заявлението- 26.02.2023г. и адвокатския хонорар за разликата над 50лв.до претендираните 150лв. Счита,че заповедния съд е излязъл извън правомощията си като е коментирал клаузата за неустойка за неосигуряване на обезпечение,която не е предмет на настоящето заявление.Възразява,че в заповедното производство не се разрешава материалноправния спори съдът няма задължение да следи за всички възможни основания за нищожност/недействителност на договора.Аргументира се и с формалния характер на проверката в производството и със съдебна практика на окръжни съдилища по аналогични казуси. Моли да се отмени разпореждането в изцяло обжалваната част и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 10.04.2024г., а жалбата е подадена на 16.04.2024г.- т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

1

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 310/2024г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 26.02.2024г. пред РС-Пирдоп е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 116/2024г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е предявила вземане срещу И. В. Р., за вземане, формирано от главница от 450лв., договорна лихва за периода от 06.01.2022г. до 28.04.2022г.(последна падежна дата) в размер на 35.50лв. и обезщетение за забава в размер на 230.56лв. за периода от 07.01.2022г. до подаване на заявлението. Претендира присъждане и на направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Вземането се основава на сключен на 30.12.2021г., между И. Р. и „СИТИ КЕШ“ООД, Договор за паричен заем с № 615003. Размерът на предоставения заем е 450лв. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора -40.05%,в размер на 35.30лв. Годишният процент на разходите е 49.77% и включва само договорената между страните възнаградителна лихва(чл.3,ал.2).В чл.6 е предвидено обезщетение при забава в размер на законната лихва(ОЛП+ 10%). В чл.5 е договорен ангажимент за осигуряване на обезпечение по договора,по избор- безусловна банкова гаранция или поръчител,в предвидени 6 изисквания,на които да отговаря.Съставен е Погасителен план,в който освен задълженията за главница и договорна лихва,са предвидени и такива за неустойка поради неосигурено обезпечениеобщо в размер на 194.50лв.

Заявителят е посочил,че 14.06.2023г.е подписано Приложение 1 към Договор за покупко-продажба на вземания(цесия),с който „СИТИ КЕШ“ООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, процесното вземане към И. В. Р..С Уведомително писмо от 23.06.2023г. е изпратено известие за доставяне до длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

С оглед правилата на подсъдността делото е прекратено пред РС-Пирдоп и изпратено на РС-Тетевен,тъй като настоящият адрес на длъжника е в неговия съдебен район.

РС-Тетевен е оставил заявлението без движение и е дал указания за уточняване на какво основание е начислявана неустойката и каква сума е заплатена от потребителя.

Своевременно „АСВ“ЕАД е подало молба,в която с подробни аргументи е възразило по необходимостта да се изследват посочените въпроси,с аргумент от формалния характер на заповедното производство. Конкретизирало е,че не се търси неустойка,а само главница,договорна лихва и обезщетение за забава.

С обжалваното Разпореждане № 991/08.04.2024г. РС-Тетевен е приел,че клаузата за неустойка е неравноправна, съотв.нищожна на осн.чл.22,вр.с чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД. Затова и на осн.чл.23 от ЗПК се дължи връщане само на чистата сума,предоставена в заем,заедно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане,без претенциите за договорна лихва и обезщетение за забава.От разноските е присъдил държавна такса 25лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” 2 заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Съставът намира,че правилно заповедният съд е извършил проверка за наличие на неравноправни клаузи,независимо,че не е бил сезиран с претенция за вземане,основано на същата.

Това правомощие е регламентирано в чл.411,ал.2,т.3 от ГПК. В т.см.се е произнесъл и с Реш. от 30.06.2022 г. по дело C 170/21, СЕС, като приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. Именно в рамките на тези си правомощия заповедният съд е изискал от заявителя да предостави сведение за уговорената неустойка.

При съобразяване на клаузите за неустойка,съставът се съгласява,че е неравноправна на основание чл.143,ал.1 от ЗЗП,тъй като прилагането й води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора. Предвидена е при неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител,чиято изискуемост настъпва в 3-дневен срок от сключване на договора(чл.5 от договора). Предвидено е възходящо натрупване на взаимно обусловени задължения,в изключително кратък срок, с тежки санкции при неизпълнение, при което реално се стига до осигуряване на дължим с голяма вероятност доход за кредитора, който не е предварително обявен. На практика още на третия ден от сключване на договора,възниква допълнителен ангажимент на потребителя, чийто размер е съществен, а условията за преодоляването му са реално неизпълними. Предвидена по този начин, ясно прозира, че целта с въвеждането й е да се заобиколи забраната на нормите на чл.143,т.3 от ЗЗП и чл.33 от ЗПК, императивни по своя характер,което има за последица нищожност на тези клаузи. Съставът намира,че определена по този начин неустойката излиза и извън присъщите на този вид договорен ангажимент, функции. Съгласно т.3 от ТРеш.№1/15.06.2010г.,по т.д.№1/2009г.на ОСТК на ВКС това е самостоятелно основание за прогласяването й за нищожна.

Неустойката в случая се явява сигурен допълнителен разход,който би следвало да се включи в ГПР. Явно не е при изричното отбелязване в чл.3,ал.2 от договора. С оглед на това правилно заповедният съд е приел ,че договорът е нищожен на осн.чл.22,вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,поради което се дължи само честата сума, предоставена по кредита и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Въззивният състав намира за нужно да отбележи,че заявителят е следвало да приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи легитимацията му на титуляр на предявеното вземане. Липсва и разписката за извършеното уведомяване на длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД. С оглед принципа „reformation in pejus „ съставът не би могъл да влоши положението на обжалващия заявител,като отхвърли заявлението изцяло.

Правилно и в съответствие с изхода на спора съдът е присъдил направените разноски.

3

По изложените съображения съставът споделя изцяло приетото от РС-Тетевен и намира,че обжалваното Разпореждане №991/08.04.2024г.,пост.по ч.гр.д. №310/2024г. следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 991/08.04.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 310/2024г. по описа на РС–Тетевен,с което е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу И. В. Р. с ЕГН **********, с настоящ адрес *****, заявление по чл.410 от ГПК, за вземанията за договорна лихва от 35.50лв., за периода от 06.01.2022г. до 28.04.2022г., обезщетение за забава от 230.56лв., за периода от 07.01.2022г.до подаване на заявлението 26.02.2023г. и адвокатския хонорар за разликата над 50лв. до претендираните 150лв., основано на сключен Договор за паричен заем с № 615003 от 30.12.2021г.( между И. Р. и „СИТИ КЕШ“ООД), като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4