Решение № 190 от 02.06.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Шумен, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20233630200153 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление №21-0869-000146/03.02.2021г. на

Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП на В. Д. З., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага доводите си за това в жалбата. Оспорва по същество нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Твърди, че не е управлявал на посочената дата и час – 08.01.2021г. в 00.40 часа т.а. „Дачия Докер“ с рег.

№Н4841 ВС, както и , че не отказвал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в 00.45 часа на 08.01.2020г. Счита, че е нарушена процедурата регламентирана в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. За жалбоподателят била неясна и датата на която се твърди, че е извършил нарушението и какво точно нарушение бил извършил, тъй като в НП били изписани всички форми на изпълнителното деяние на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП и по – конкретно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Не били изложени и мотиви за обществената опасност на деянието. Позовава се и на изтекла давност, доколкото НП било издадено през 2021г., а връчено през 2023г. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител – адв. Св. Е. от ШАС, която поддържа жалбата. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на АНО моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.Намира, че вменените на жалбоподателя нарушения за доказани по безспорен начин, както и че същите са били извършени на 08.01.2021г. По отношение посочената дата 08.01.2020г. в обстоятелствената част на НП, касаеща отказа на водача да бъде изпробван за алкохол, счита, че се касае за техническа грешка.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 08.01.2021год. около 00.40 часа жалбоподателят В. Д. З. управлявал т. а. марка “Дачия Докер“ с рег. №Н 4841 ВС, в гр.Шумен по ул. „Дедеагач““ в посока ул.“Кольо Фичето“. Бил спряна за проверка от свидетелите С. К. С. и И. П. С. – мл.автоконтрольори в сектор ПП. При проверката жалбоподателят не представил свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. Полицейските служители обяснили на водача как се извършва проба за алкохол с техническо средство и пристъпили към извършване на проверка за употреба на алкохол с техническото средство «Алкотест дрегер 7510». Според св. В. П. В. – ст. полицай в РУ – Шумен, който присъствал по време на проверката, водачът направил две некачествени проби. Обяснено му било, че ако не даде качествена проба ще му бъде съставен акт, че отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническото средство, но водачът отказал повече да бъде изпробван с техническото средство. Св. С. С. съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие, АУАН серия GA № 343582 от 08.01.2021г. за нарушения на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, който акт жалб. З. отказал да подпише, което е удостоверено по надлежния ред от св.В. В.. Бил му издаден и талон за изследване, който жалбоподателят също отказал да подпише, отказал да избере и един от останалите два начина за изследване – с доказателствен анализатор или медицинско изследване, отказал и да получи екземпляр от талона, което е удостовероно по надлежния ред от св.С. С.. На същия била издадена и ЗППАМ по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП, която също отказал да подпише, обстоятелство удостоверено от св.С. С.. На 08.01.2021г. жалбоподателят не се е явявал в «МБАЛ – Шумен» АД за даване на кръвна проба. В законоустановения срок не се е възползвал от правото си да депозира възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в преписката, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП на В. Д. З., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – С. К. С., И. П. С. и В. П. В.. Показанията на свидетелите не са противоречиви, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелите, или да сочат на наличието на мотив да набеди жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им кореспондират със събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП по следните правни съображения: В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажира за това, че отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество, и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Основателни са доводите на жалбоподателя, че за да е съставомерно деянието трябва кумулативно са налице две условия - лицето да е отказало да бъде изследвано с техническо средство и след това да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване. Ако водачът се е възползва от една от възможностите за установяване на употребата на алкохол, а именно чрез техническо средство, което да е дало годни показания, доказателствен анализатор или медицинско изследване, не е налице осъществен състав на чл.174 ал.3 от ЗДвП, защото възможността за реално установяване дали лицето е употребило алкохол и неговата концентрация не е възпрепятствана.

2

Съгласно чл. 3 ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, когато извършената проба с техническо средство е некачествена или невалидна установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване.Т.е. при направена некачествена проба с техническото средство, водачът задължително следва да избере и да се възползва от един от останалите два начина.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на визираната в АУАН и в НП дата /08.01.2021г./ и място, на жалбоподателя му е била извършена проверка от контролните органи - свидетелите С. К. С. и И. П. С. – служители на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, по повод управление на т.а. “Дачия Докер“ с рег. №Н 4841 ВС. Въз основа на показанията на св. В. П. В. съдът намира за установено и, че жалбоподателят първоначално не е отказал изрично да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Едва след като направил два опита, които обаче били некачествени и уредът не отчел резултат, отказал повече да бъде изпробван.

Безспорно доказано е и, че отказал да избере останалите два начина за установяване употребата на алкохол – доказателствен анализатор или медицинско изследване, отказал да подпише и получи и съставеният му талон за изследване, поради което съдът намира, че извършеното от жалбоподателя деянието е съставомерно по чл. 174 ал.3 ЗДвП, тъй като с даването на некачествени проби и и обстоятелството, че не се е възползвал от един от останалите два начина, жалбоподателят е възпрепятствал възможността за реално установяване дали е употребил алкохол и неговата концентрация. Правилно е санкциониран съгласно същата разпоредба. Наказанията са определени в рамките на предвидения от закона размер, който е строго фиксиран от закона, поради което не подлежи на ревизия.

Твъърденията на жалбоподателя, че не е управлявал на 08.01.2021г. в 00.40 часа т.а.

„Дачия Докер“ с рег. №Н4841 ВС, не само , че не са подкрепени с доказателства, а и се опровергават от приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Показанията и на тримата свидетели са категорични и еднопосочни, че управляваният от жалбоподателят автомобил е бил спрян за проверка на 08.01.2021г. Кореспондират и с приобщените писмени доказателства – всички документи, които са съставили контролните органи в хода на проверката и в присъствието на жалбоподателя – АУАН, талон за изследване, ЗППАМ са с дата 08.01.2021г. Съдът намира за доказано, че нарушението е извършено на 08.01.2021г., която дата е посочена като дата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП.

Действително в обстоятелствената част на АУАН и НП при посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е посочено, че водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство в 00.45 часа на 08.01.2020г., което съдът намира, че се дължи на допусната техническа грешка и констатираното противоречие не е от категорията на съществените, годни да обосноват отмяна на НП на това основание, тъй като не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Жалбоподателят е извършил нарушението в хода на проверката на която е присъствал, поради което е наясно на коя дата е извършил вмененото му нарушение. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е довело до неизясняване на делото от фактическа страна или е ограничило правата на някоя от страните в процеса, което в настоящият случай не е налице. Не е нарушена процедурата регламентирана в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Не се касае за направен отказ на 08.01.2020г., а издаден талон за изследване на 08.01.2021г.

Неоснователен и доводът, че било неясно за жалбоподателя какво точно нарушение бил извършил, тъй като в НП били изписани всички форми на изпълнителното деяние на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Както самият процесуален представител е посочил в жалбата, за да е съставомерно деянието следва кумулативно да са налице две условия:1.Отказ за изследване с техническо средство и 2. Лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало кръвна проба за медицинско изследване, т.е. водачът да не се е възползвал от нито една от трите от възможности за установяване на употребата на алкохол. Изписването на всички форми на изпълнителното деяние на чл.174 ал.3 от ЗДвП в НП, не води до неяснота на обвинението, а напротив обосновава съставомерността на 3 деянието от обективна страна, тъй като ако водачът се беше възползвал от един от начините за установяване на концентрацията на алкохол, е налице несъставомерно деяние, тъй като възможността за установяване на употребата на алкохол не е възпрепятствана.