Решение № 36 от 29.01.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 305/2024
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 29.01.2025
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 11 · Наказателен кодекс
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Велико Търново, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20244110200305 по описа за 2024 година
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** от гр. Карнобат против Наказателно постановление № 22-1275-001809 от 07.12.2022 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР Велико Търново, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети и общо 10 контролни точки. Претендира се негова отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 22-1275-001809 от 07.12.2022 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР Велико Търново на жалбоподателя, за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни 1 наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
Същото е издадено, затова, че на 03.06.2022 г., в 11:55 часа, в гр. Велико Търново, ул.“Беляковско шосе“, до северния вход на НВУ „Васил Левски“, в посока към ул.
„България“, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ 318“, сив металик на цвят, с № на рама WВААY31010СК15802, който не бил регистриран по надлежния ред.
Автомобилът нямал регистрационни номера и водачът бил сам в него.
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление на ВТРП от 01.11.2022 г., с което е отказано образуването на досъдебно производство.
За да откаже образуването на наказателно производство наблюдаващият прокурор е приел, че Д.ието, макар формално да съдържа признаците от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, поради своята малозначителност разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно.
От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр.
Сливен, е видно, че жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения по ЗДвП.
Към преписката са приложени доказателства за компетентността на административно наказващия орган да издава НП по ЗДвП.
От приложените към прокурорската преписка писмени доказателства е видно, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е негова собственост.
При съставяна на АУАН жалбоподателят не е имал възражения, като в последствие е депозирал писмени такива, като същите не са взети предвид при решаване на преписката.
От показанията на полицейските служители става ясно, че те са преки очевидци на процесните събития. От тях е видно, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в посока от Гробищния парк в гр. Велико Търново към сграда на КАТ. МПС било с неизправно шумозаглушително устройство, което привлякло тяхното внимание. Направило им впечатление, че същото било без поставени регистрационни табели, поради което последвали управлявания от жалбоподателя автомобил и го спрели за проверка до северния вход на НВУ „Васил Левски“. Малко след това на място пристигнал служител на жалбоподателя, който бил собственик на автосервиз, за да репатрира автомобила, които имал някаква повреда. Самият жалбоподател признал пред полицейските служители факта, че автомобила не е регистриран.
Разпитаните по искане на защитата свидетели не изнасят конкретни факти и обстоятелства, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и по-конкретно относно самото нарушение – управление на нерегистрирано МПС. Първият от тях е негов служител, а вторият е жената, с която живее на семейни начала. Техните показаният касаят последвалата полицейска проверка.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото 2 гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
С измененията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН /ДВ бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г./, законодателят предвиди, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство, като причисли този случай към изключението от общия принцип за установяване на административните нарушени – по чл.
36, ал. 1 от ЗАНН.
В настоящият случай, след получаване на постановлението за отказ да се образува наказателното производство, наказващият орган правилно е предприел издаването на обжалваното НП.
От формална страна същото е законосъобразно, притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган.
От фактическа страна: При установяване на фактите по делото, съдът кредитира преимуществено показанията на полицейските служители – свидетелите Г. и С., пред тези дадени от свидетелите И. и *** Показанията дадени от първата група свидетели са детайлни, пресъздават прецизно обстоятелствата от предмета на доказване, кореспондират помежду си, което сочи за тяхната достоверност. Липсват данни, от които да могат да се изведат изводи за заинтересованост или тенденциозност в предприети от тях действия и в пресъздаването впоследствие на процесните събития.
За разлика от тях, показанията дадени от втората група свидетели, са твърде общи и епизодични. Видно е от тях, че те не са свидетели на самото нарушение, а пресъздават факти от извършаването на полицейската проверка. При отчитане на достоверността на тези показания съдът взема предвид и обстоятелството, че свидетелят И. извън процеса се намират в положение на служебна зависимост от жалбоподателя, докато свидетелката ***живее с него на семейни начала. Тези обстоятелства, според съда, влияят върху обективността на техните показания и сочат на заинтересованост от изхода на делото.
Ето защо, съдът не кредитира техните показания, а установява основните факти по делото – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, предимно от показанията на полицейските служители.
По същество: С нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е разпоредено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За неизпълнение на някое от посочените изисквания, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се 3 налагат административни наказания на водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съдът намира, че от представените доказателства по делото без съмнение процесният автомобил е снабден с двигател за придвижване, поради което представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП.
Приложимият относно регистрацията на превозните средства ЗДвП, в своя чл. 140, ал. 2 е предвидил, че условията и редът за регистриране на МПС се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Именно това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., като в чл.
1, ал. 5 от тази наредба са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация.
Това са: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност; каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства; индивидуални електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.
По делото безспорно е установено, че процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред и е било управлявано от наказаното лице с ясното съзнание за това обстоятелство, поради което законосъобразно и обосновано АНО е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение.
Управлявайки нерегистрирано МПС, което е без поставени регистрационни табели, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключва вината и за непредпазливите Д.ия, но само когато незнанието на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай жалбоподателят е знаел факта, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, като е съзнавал и предвиждал настъпването на противоправния резултат.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС" са определени в минималните предвидени от закона размери, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта относно санкцията.
Правилно на основание Наредба № Із-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети и общо 10 контролни точки за нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ изключва приложението на чл. 28 и 58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, поради което не се налага допълнително обсъждане в тази насока.
В този смисъл НП се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 22-1275-001809 от 07.12.2022 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР Велико Търново, с което на жалбоподателя ***, с ЕГН ********** от гр. Карнобат на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети и общо 10 контролни точки, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5