Решение № 147 от 12.04.2021, Районен съд - Плевен

Обжалвано е Наказателно постановление *** на **** -гр. ****, *** „ПП“ - ****, с което на П. Д. П. от с. ****, обл. ****, ул. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд

****, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и иска от съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното наказетелно постановление, като се излагат доводи в тази насока. Твърди ,че не е извършил нарушенията, а полицаите тенденциозно са му вменили нарушения,които не са извършени.

Делото е възобновено с Решение № ***/07.07.2020г. на Административен съд гр. **** на основание чл.73 ал.2,вр. Чл.70 б. “в“ от ЗАНН и чл.425 ал.1 т.1 от НПК и върнато за ново разглеждане от Районен съд гр. ****.

Съдът, като прецени събраните доказателства и провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна

Актът за установяване на административно нарушение АУАН серия „***“ № ***/15.10.2018 г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление *** на **** -гр.**** били за това, че на 15.10.2018 г. П. Д. П. управлявал в гр. ****, ул. *** на кръстовището с ул. **** в посока на движение с. **** лек автомобил ***. Около 13:10 часа, в гр. **** на ул. „ул.

*** на кръстовището с ул. **** движейки се в посока с. ****, бил спрян за проверка от свидетелите М. П. Н. и Ю. Ц. М. - длъжностни лица при **** – гр. ****, *** „ПП“-****. В хода на проверката длъжностните лица констатирали, че водачът по време на движение не използва обезопасителен колан, а МПС било оборудвано с такъв, както и че управлява МПС без за използва задължителните дневни или къси светлини. Нарушения на чл. 70 ал.

3 от ЗДП и на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП. Според показанията на свидетеля М. П.

Н . по време на проверката се установило, че жалбоподателят по време на 1 движение използва мобилен телефон и не бил поставил обезопасителен колан.

Според показанията на свидетеля Ю. Ц. М. нарушенията били движение на автомобила без включени задължителните светлини и без поставен обезопасителен колан.

Показанията на свидетелите освен ,че са противоречиви по въпроса да това какви точно нарушения е извършил водача, не намират опора в диска със свалената аудио и видео информация от ВКП-2,монтиран на служебния автомобил „***“ с ***

Както в предложението но Окръжния прокурор на гр. ****, така и в Решение № ***/07.07.2020г. на Административен съд гр. **** било отбелязано, че на записът се вижда, че водачът бил с поставен обезопасителен колан, който свалил при започване на проверката.

При тези фактически данни, според съда приобщените по делото писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

Въззивната инстанция намира,че НП по същество се явява необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че П.П. е извършил нарушенията, за които е ангажирана административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.

Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на административно наказателното производство. До Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче, не може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод.

Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е. актът за установяване на нарушение по ЗДвП няма обвързваща доказателствена сила. Административно наказващият орган следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно. В случай, че административно наказващият орган не 2 докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то наказателното постановление ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено.

Същественото в административно-наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).

А за да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл. 6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.

Липсата на категорични доказателства, установяващи извършеното нарушение е основание за неговата отмяна.

3