Решение № 3310 от 07.08.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№3310 гр. Пловдив, 07.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя

Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4384 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Н.В.К. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумите, обективирани в изпълнителен лист от 11.10.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 16011/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № ***, а именно, както следва: сумата от 3 364, 97 евро – просрочена главница, дължима по Договор за банков кредит от 14.09.2009 г., сключен с “Райфайзенбанк България” ЕАД; сумата от 218, 70 евро – просрочена редовна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 30.10.2012 г.; сумата от 625, 86 евро - наказателна лихва за периода от 15.03.2012 г. до 08.10.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.10.2013 г. до изплащане на вземането и сумата от 550, 66 лева - разноски по делото, които вземания са били прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 19.12.2017 г., сключен с цедента “Райфайзенбанк България” ЕАД.

Ищецът твърди, че след издаване на изпълнителното основание по чл. 417 ГПК са налице новонастъпили обстоятелства, изразяващи се в изтичане на установения в закона давностен срок за вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и издадения въз онсова на нея изпълнителен лист. Сочи, че в качеството му на длъжник не е подал в срок възражение против заповедта за незабавно изпълнение, като последната му е връчена от съдебния изпълнител на 26.02.2014 г. и е влязла в законна сила на 12.03.2014 г. Счита, че погасителната давност за вземанията е започнала да тече на 20.02.2014 г. и е изтекла на 20.02.2019 г. - за главното вземане и вземането за разноски и на 20.02.2017 г. – за вземането за лихви.

Твърди, че последните валидни изпълнителни действия са осъществени на 20.02.2014 г. чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение и на 25.02.2014 г. – възбрана по отношение на недвижим имот, собственост на длъжника. Счита, че разпоредбата на чл. 439 ГПК следва да се прилага и за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато съдебно исково производство не е проведено, доколкото в тези случаи последната се ползват със стабилитет. Сочи, че в хода на изпълнителното производство като взискател е бил конституиран ответника “ЕОС Матрикс” ЕООД, придобил вземанията по силата на договор за цесия от 19.12.2017 г., сключен с първоначалния кредитор “Райфайзенбанк България” ЕАД

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от “ЕОС Матрикс” ЕООД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди, че ищецът е поръчител по договор за кредит от 14.09.2009 г., сключен с “Райфайзенбанк България” ЕАД и ***. Поради неизпълнение на задълженията на длъжниците първоначалният кредитор се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа, на който било образувано изп. д. № ***, в хода на което и по силата на договор за цесия от 19.12.2017 г, ответникът придобил вземането. Твърди се, че на 19.12.2017 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземането между първоначалния взискател и ищеца, като последният е бил конституиран в изпълнителното производство, в качеството му на взискател. Сочи, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е от 24.02.2015 г., като делото е прекратено, поради настъпила перемпция, но кредиторът е подал повторна молба до частния съдебен изпълнител за образуване на ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист. Поради изложените съображения счита, че изпълняемото право не се е погасило по давност.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд –

Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиаран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.

Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност.

Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на вземането.

Установява се, че със Заповед № 9874/10.10.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16011/2013 г. на Районен съд – Пловдив, длъжниците *** и Н.В.К. са осъдени да заплатят солидарно на “Райфайзенбанк България” ЕАД следните суми: 3 364, 97 евро – просрочена главница, дължима по Договор за банков кредит от 14.09.2009 г., сключен с “Райфайзенбанк България” ЕАД; сумата от 218, 70 евро – просрочена редовна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 30.10.2012 г.; сумата от 625, 86 евро - наказателна лихва за периода от 15.03.2012 г. до 08.10.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.10.2013 г. до изплащане на вземането и сумата от 550, 66 лева - разноски по делото. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден Изпълнителен лист от 11.10.2013 г.

От материалите по приложеното по делото изп.д. № ***, се установява, че изпълнителното производство е образувано с разпореждане от 09.01.2014 г. по молба на взискателя “Райфайзенбанк Бъгария” ЕАД, в която са посочени конкретните изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети по отношение на двамата длъжници, като на основание чл. 18 ЗЧСИ, съдебният изпълнител е овластен да осъществява и други изпълнителни действия от името на взискателя в хода на изпълнителното производство. С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано да бъде бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н.К., получавано при “Инпринт” АД и да бъде изискан нотариален акт № ***, като се наложи възбрана по отношение на придобития по силата на този нотариален акт недвижим имот. Направено е искане за извършване на съответните справки в институциите с оглед проучване имуществото на длъжника.

На 20.02.2014 г. *** е отправил до ***, искане за вписване на възбрана по отношение на собствения на ответника Н.К. недвижим имот, представляващ апартамент № *** със застроена площ от ***, ведно с избено помещение № ***с площ от ***, находящи се в ***.

Възбраната е вписана на 25.02.2014 г., видно от поставения върху молбата на съдебния изпълнител печат от Агенция по вписванията.

На 20.02.2014 г. съдебния изпълнител и изпратил до работодателя на ищеца -“Инпринт” АД, запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Последното е получено от представител на работодателя на 26.02.2014 г.

Поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадената заповед за незабавно иззпълнение и изпълнителен лист, е връчена на длъжника при отказ на 26.02.2014 г.

Впоследствие с молба от същата дата – 26.02.2014 г. ответникът е поискал да получи копие от поканата за доброволно изпълнение, за което е заплатил дължимата такса, и с което се е снабдил в деня на депозиране на молбата.

Следователно книжата са били редовно връчени на длъжника на 26.02.2014 г. С поканата за доброволно изпълнение длъжникът е бил уведомен за наложеният запор и възбрана, както и че на 04.04.2014 г. е насрочен опис на движимите вещи, находящи се на адрес ***.

На 27.02.2014 г. ответникът е сеизрал Окръжен съд – Пловдив с жалба с правно основание чл. 435 ГПК против действията на частния съдебен изпълнител, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и възбрана по отношение на недвижимия му имот.

С платежно нареждане от 17.03.2014 г. по изпълнителното производство е постъпила сумата от 66, 71 лв. от работодателя на ответника, която не е била разпределена и е останала по сметката на съдебния изпълнител, поради подадената жалба срещо изпълнителния способ, по повод на който е постъпило плащането.

С молба от

30.05.2014 г. взискателят е поискал да бъдат вдигнати наложения запор и възбрана по отношение на длъжника Н.К., както и по отношение на последния да не бъдат предприемани изпълнителни действия. Молбата е уважена от съдебния изпълнител с разпореждане от 30.05.2014 г. На същата дата е изпратено искане до Службата по вписаванията за заличаване на наложената възбрана, което заличаване е вписано на 05.06.2014 г. На 30.05.2014 г. е изпратено и съобщение до работодателя на длъжника – “Инпринт” АД, за вдигане на запора, което е получено от негов представител на 05.06.2014 г.

С Решение № 1166/18.06.2014 г., постановено гр.д. № 1640/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 435 ГПК са отменени изпълнителните действия на частния съдебен изпълнител по изп.д. *** изразяващи се в налагане на запор върху вземането на Н.К. за трудово възнаграждение към “Инпринт” АД, както и насочване на изпълнението върху собствения му недвижим имот, чрез налагане на възбрана върху последния.

С преводно нареждане от 12.08.2014 г. частният съдебен изпълнител по повод молба на длъжника от 04.08.2014 г., е възстановил на последния сумата от 204, 71 лв., представляваща удържано трудово възнаграждение по повод наложен запор по изпълнителното производство.

С молба от

13.10.2017 г. взискателят “Райфайзенбанк България” ЕАД е поискал по отношение на следния недвижим имот, собственост на Н.К., да бъде наложена възбрана, а именно ***, с предназначение жилище, апартамент с площ ***, находящ се в ***.

С молба от 02.04.2018 г. ответникът “ЕОС Матрикс” ЕООД е поискал да бъде конституиран в производтвото по изпълнителното дело, тъй като е придобил вземането, предмет на последното, по силата на договор за цесия от 19.12.2017 г., сключен с първоначалния взискател “Райфайзенбанк България” ЕАД. “ЕОС Матрикс” ЕООД е конституиран на основание чл. 429, ал. 1 ГПК с разпореждане от частния съдебен изпълнител от 02.04.2018 г. Към молбата е приложен договор за цесия от 17.12.2017 г., сключен към рамков договор за цесия от 15.11.2016 г., за прехвърляне на вземанията по приложение № 1А към Договора.

Представено е потвърждение на цесията от страна на цедента “Райфайзенбанк България” ЕАД и пълномощно, с което цедента упълномощава цесионера – ответник да съобщи от негово име на длъжниците за прехвърляне на вземанията по договора.

С молба от

25.04.2019 г. новият взискател е поискал на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнителното производство да бъде прекратено и да бъде разпоредено връщане на изпълнителния лист на новия кредитор. С Постановление от 25.04.2019 г. частният съдебен изпълнител е прекратил производството по изп.д. № *** г.

В производството пред настоящия съдебен състав ищецът – длъжник в изпълнителното производство, представя уведомление от ответника, с което последният е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземания.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.