Решение № 54 от 11.02.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Б., 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. П. П.А при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от Н. П. П.А Административно наказателно дело № 20241810200472 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. В., общ. Б., ул. „Т. м.“ № *, чрез пълномощника си адв. И.Ж. от САК, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № */12.06.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. И.Ж. от САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган - – Началника на РУ Б., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № */14.02.2024 г., НП № */12.06.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справки от КАТ, Постановление на РП Б. от 02.04.2021 г., и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Р. Н., Х. П. Х. и К. И. К., се установява следната фактическа обстановка:

На 14.02.2024 г., около 14,05 часа, В. Р. Н., Х. П. Х. и К. И. К. полицейски служители при РУ Б., изпълнявали служебните си задължения по спазване на правилата за движение по пътищата, и в с. В., по ул. „Т. м.“, в посока към Манастир „Свети Четиридесет мъченици“, пред дом № 218, спрели за проверка водача М. И. Д., който управлявал л.а. „*“ с номер на рама *, без регистрационни табели, собственост на Й. П. С. от гр. С.. При проверката служителите установили, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 11 ЗДвП чрез Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 21-0246-000246/08.11.2021 г. чрез прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП– прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, наложена на собственика Й. П. С.. За констатираното нарушение, св. Н. съставил на М.

И. Д., АУАН № */14.02.2024 г., който нарушителят подписал без възражения.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № */12.06.2024 г., издадено от Началника на РУ Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на М. И. Д., ЕГН:

**********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното 2 нарушение/.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.

Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че жалбоподателя М. И. Д. е знаел за прекратената чрез ЗППАМ регистрация на процесния автомобил, направено на 08.11.2021 г., поради което не може да се формира несъмнен извод, че той е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. От своя страна, липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.

175, ал. 3, във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя, несъставомерно. Налице е т. нар. извинителна грешка по смисъла на чл. 14 НК, според който, (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление; (2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост; във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, доколкото на М. Д. не е известен фактът на дерегистрация на автомобила, който факт принадлежи към състава на разглежданото нарушение.

За наличието на непредпазливост е нужно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на 3 лицето да предвиди и предотврати резултата се преценя конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т. е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Като ползвател на процесното МПС Д. е длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. В разглеждания случай Д. не би могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно, че управлява служебно дерегистрирано МПС, защото обективно не е могъл да узнае, че процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация на 08.11.2021 г., тъй като не е уведомен за това. В конкретния случай е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.

По разноските:

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300,00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.07.2024 г.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № */12.06.2024 г., издадено от Началник РУ Б., упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-С., с което на М. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. В., общ. Б., ул. „Т. м.“ № *, със съдебен адрес гр. Б., ул. „С. О.“ № *, ет. *, офис № *, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 /триста/лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10/десет/ месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР С., да заплати на М. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. В., общ. Б., ул. „Т. м.“ № *, със съдебен адрес гр. Б., ул. „С.

О.“ № *, ет. *, офис № *, сумата от 300,00/триста/ лева, представляваща сторените в съдебното производство разноски.

4

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред

Административен съд С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5