Решение № 20 от 12.02.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Велико Търново , 11.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20204000500306 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 209/17.08.2020 година по гр. д. № 5/2020 година на Окръжен съд Габрово е отхвърлен предявен от Д. П. Д. против С. Х. Х. и Х. С. Х. частичен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите като неоснователен и недоказан.

С посоченото решение е отхвърлен предявен от Д. П. Д. против Х. С. Х. иск за цялата частично предявена претенция – 25 001 лева, по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите като неоснователен и недоказан.

Със същото решение С. Х. Х. е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата 25 001 лева – частично предявена претенция, на основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение е признато за недоказано оспорването на истинността (автентичността) на документа Саморъчно завещание от 1.04.2013 година, написано от Д. Х.

С..

1

Със същото решение С. Х. Х. е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата 1 400 лева – разноски по делото.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. В. – пълномощник на С. Х. Х., против Решение № 209/17.08.2020 година по гр. д. № 5/2020 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която С. Х. Х. е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата 25 001 лева – частичен иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, присъдени са разноски. Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено е при сериозни нарушения на материалния и процесуалния закон. В разрез със съдопроизводствените правила първостепенният съд е приел и разгледал по същество нередовна искова молба, въпреки наведените възражения от страна на процесуалния представител на С. Х. Х.. Към исковата молба не са приложени доказателства, подкрепящи изложените в нея твърдения. В противоречие с чл. 232, ал. 2 от ГПК съставът на Окръжен съд Габрово е приложил единствено материалите по гр. д. № 1077/2017 година на Районен съд Севлиево, без да укаже на Д. П. Д. да конкретизира от кои документи по същото ще се ползва, за да се прецени относимостта им към спора.

Ограничена е и правото на ответниците на защита – те са лишени от възможност за преценка дали са налице законовите предпоставки за събиране на доказателства по този ред – липсват данни и не са наведени твърдения за трудно преодолими препятствия за представяне на доказателства към исковата молба от проведени вече производства. Ответниците не успели да получат информация кои точно доказателства ще се ползват в подкрепа на тезата на ищцата, не е изяснено относими ли са същите в настоящото производство. Въпреки направените възражения за нередовност на исковата молба – отсъствие на конкретизация на претенциите, непосочена банкова сметка, неформулиране на точен петитум на предявените искове, Д. П. Д. не е посочила иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, какъвто е разгледал първостепенният съд. В изложението на исковата молба са обосновани осъдителни искове по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите (две от трите хипотези). Пълномощникът на С. Х. Х. счита, че иск по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите не е предявен пред Окръжен съд Габрово, въпреки припокриването на петитума на исковата молба с такъв. Първостепенният съд се е произнесъл по иск по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, какъвто не е предявен, не е разгледал две от трите хипотези на евентуално заявения иск по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. Решаващият състав незаконосъобразно е приел, че Д. П. Д. е представила достатъчно доказателства с исковата молба и до приключване на съдебните прения, а намиращото се завещание в предходното дело не е събрано по надлежния процесуален ред. Първостепенният съд не е изпълнил основно свое задължение по чл. 146, ал. 2 от ГПК да укаже правилно на страните за кои факти не сочат доказателства, а е обосновал атакувания акт на събрани по ненадлежен съдебен ред такива (материалите по гр. д. № 1077/2017 година на Районен съд Севлиево). Съставът на Окръжен съд Габрово е 2 ограничил правото на защита на С. Х. Х. като не е допуснал извършване на повторна експертиза, въпреки очевидните и безспорни данни за непрофесионално и некомпетентно дословно преписване на заключението, депозирано по гр. д. № 1077/2017 година на Районен съд Севлиево. Незаконосъобразните действия на съда са довели до нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните, обусловили са неправилност на решението в обжалваната част.

С оглед на изложеното в исковата молба съдът неправилно е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, а не по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба ищцата Д. П. Д. чрез своя представител – адвокат И. Б., сочи че евентуалната претенция е по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. Първостепенният съд не е обсъдил задълбочено всички възражения на страните, не е осъществил цялостна преценка на доказателствата, поради което изложените мотиви не кореспондират с фактическата ситуация. Необосновано е прието, че претенцията по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите е доказана по основание. По иска с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите в тежест на ищеца е да установи своето обедняване и обогатяването на ответника, причинната връзка между тях, а на ответника – законното основание за обогатяването си при наличие на такова. Релевантните факти са изцяло недоказани – в случая се касае за наследяване по закон от страна на С. Х. – брат на завещателя Д. С.. От изслушаната по делото графическа експертиза, дословно съвпадаща и преписана от тази по гр. д. № 1077/2017 година на Районен съд Севлиево, не се установяват по категоричен начин твърденията на Д. П. Д. за изписване и подписване на завещанието от завещателя Д. С., а начина на изготвяне на заключението буди сериозно съмнение.

Първостепенният съд едностранно и ограничително е тълкувал волята на завещателя Д. С., без да се съобрази с правилата за граматическото тълкуване. Процесното Завещание от 1.04.2013 година съдържа две части: обща (въвеждаща), в която завещателят заявява, че желае да се разпореди със своето имущество след смъртта си в полза на определено лице; същинска – конкретизира се обема на разпореждането. Логически двете части са свързани със съюзната връзка „а именно“, сочеща на конкретност и изчерпателност на последвалото изложение. Този прочит на завещанието кореспондира с факта, че в полза на Д. П. Д. завещателят вече е изготвил универсални завещания и не е имало необходимост да съставя ново такова в полза на същото лице. Липсата на израз „цялото ми имущество“, фигуриращ в предходните завещания в полза на Д. П. Д., недвусмислено показва желанието за разпореждане с конкретна част от имуществото на завещателя. Обстоятелството, че за останалата част от имуществото не се сочи конкретен адресат, обосновава заключение за оставянето му за наследниците по закон. Неправилно са ценени представените „завещателни разпореждания“ от предходни години. Очевидно с последното Завещание от 1.04.2013 година завещателят е целял ограничение и промяна в обхвата на завещателните разпореждания относно обема на имуществото – напълно естествено и логично е при наличие на предходно универсално завещание с последвалото да се цели намаляване на 3 обхвата на разпореждането при непроменен адресат. Пълномощникът на С. Х. Х. не споделя становището на състава на Окръжен съд Габрово, че Д. П. Д. е установила по безспорен начин качеството си на универсален правоприемник на Д. С., вследствие на което необосновано е уважена претенцията на ищцата за осъждане на С. Х. да върне получена от банковата сметка на завещателя без правно основание сума. Неправилно е определен размера на целия иск за „неоснователно обогатяване“ – приета е за точна величината на наличната сума по банковата сметка, сочена от Д. П. Д., без да е извършена проверка и събрани доказателства за сумата преди закриването на влога, а не на реално изплатените пари. Съществува разлика между действително изтеглената сума и исковата претенция в производството пред Окръжен съд Габрово. Първостепенният съд се е предоверил и не е осъществил проверка на наличните завещания, не е изискал в оригинал процесното завещание, въз основа на което да се изготви графическа експертиза. Съставът на Окръжен съд Габрово е възприел твърденията на ищцата без да конкретизира от коя банка е изтеглена сумата, без да е посочен нейният точен размер, при отсъствие на доказателства за представителната власт на пълномощника Х. Х. – син на С. Х. Х.. Нарушена е процедурата по събиране на доказателства, не е проведен сериозен дебат за характера на завещанието.

Ищцовата страна не се е позовала на трудно преодолими пречки за събиране на доказателства, а първостепенният съд в нарушение на чл. 232, ал. 2 от ГПК пристрастно е изложил становище, че „…поради наличието на трудно преодолими пречки, ищцовата страна същите следва да бъдат разгледани от приключилото исково дело № 1077/2017 г. пред Районен съд гр. Севлиево…“. По настоящото дело Д. П. Д. не е представила надлежно никакви доказателства.

Направено е искане да се отмени Решение № 209/17.08.2020 година по гр. д. № 5/2020 година на Окръжен съд Габрово в атакуваната част, „още повече че в нарушена процедура по събиране и обезпечаване на делото с доказателства, основателни съмнения при изготвената Съдебно графологична експертиза и произнасянето по непредявен иск по чл. 59 ЗЗД, следва да бъде отменено цялото Съдебно решение, включително и в останалата част“.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от Д.

П. Д..

Пред въззивната инстанция процесуалният представител на С. Х. Х. е конкретизирал, че се обжалва решението в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати сумата 25 001 лева, и се прави искане да се отхвърли тази претенция.

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на Д.

П. Д. е оспорил въззивната жалба.

4

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 5/2020 година по описа на Окръжен съд Габрово е образувано въз основа на предявени от адвокат И. Б. – пълномощник на Д. П. Д., против С. Х. Х., Х. С. Х. субективно и обективно съединени частични искове за сумата 25 001 лева. В исковата молба се твърди, че около 40 години Д. П. Д. съжителствала на съпружески начала с Д. Х. С., б.ж. на гр. Поморие, починал на 11.10.2016 година. Предвид техните отношения със Саморъчно завещание от 1.04.2013 година Д. С. направил Д. П. Д. своя универсална наследница – завещал всички свои движими и недвижими имущества, както и влоговете си в банки. Завещанието е прието и обявено с протокол на нотариус К. П. от 19.10.2016 година. Към датата на смъртта си наследодателят на Д. П. Д., освен всичко друго, притежавал спестовен влог (депозит) в „Обединена българска банка“ АД, клон Поморие. Сумата по влога към деня на смъртта на Д. Х. С. е била в размер на 108 150.20 лева (от продажба на имоти и спестявания). Част от сумата по влога е преведена от купувачи цена за един от имотите, завещани на Д. П. Д.. Последната счита, че това е допълнително доказателство за действителната воля на наследодателя. Завещанието от 1.04.2013 година е последното известно на Д. П. Д.. В предходни моменти Д. Х. С. е правил завещания с аналогично съдържание в нейна полза. Наследник по закон на Д. Х. С. е неговият брат С. Х.