Решение № 112 от 01.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000500882 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 11770/8.02.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца „ Първа инвестиционнна банка“ АД, град София срещу решение № 93 от 9.10.2023 година на Софийски градски съд , Г.О. I – 30 състав, по гр.д.№ 6641/2021 г., в частта, с която са отхвърлени исковете му по член 422 от ГПК срещу М. Ф. Б. от град *** за установяване съществуването на вземане от главница за горницата над 17 814,60 евро до пълния предявен размер от 19 332,12 евро и за вземане за договорна лихва за горницата над 6

507,19 евро до 18 867,73 евро ( при пълен предявен размер от 19 566,35 евроq съгласно обявения в о.с.з. от доклад , направен с разпореждане № 2712/ 30.06.2023 г. ) - предмет на издадена по ч.гр.д.№ 72440/2019 г. по описа на СРС заповед за изпълнение .

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – член 114, ал.1 от ЗЗД и 1 разясненията в мотивите на ТР № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС относно началния момент, от който започва да тече давностният срок за вземанията от главница и договорна лихва по погасителните вноски до договор за банков кредит . Основният довод е , че давностният срок е започнал да тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита ( 30.11.2022 г. ) или от датата на настъпване на предсрочната изискуемост ( 10.09.2019г.) и към подаване на заявлението на 12.12.2019 г. не е изтекъл нито петгодишният – за главницата , нито тригодишният - за възнаградителната лихва - давностен срок и вземанията в посочените в решението части не са погасени.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна М. Ф. Б. от град *** отговаря чрез представителя си по пълномощие – адвокат Ч. Д. , че въззивната жалба е неоснователна по съображения, че за разсроченото изпълнение на задълженията по договора за кредит страните са постигнали съгласие и началният момент , от който започва да тече давностният срок, е моментът на изискуемостта на съответната вноска съгласно цитирана в отговора съдебна практика .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените в откритото съдебно заседание доводи от процесуалния представител на въззиваемия и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

СГС е сезиран с предявени от „ Първа инвестиционнна банка“ АД, град София срещу М. Ф. Б. от град *** по реда на член 422 от ГПК искове за установяване съществуването на парични вземания на банката от сключен между страните договор за банков кредит № 000LD-R-013333/7.12.2012г. от непогасена главница в размер от

19 323,12 евро и непогасена договорна лихва в размер от 19 566,15 евро за периода 30.01.2013 г. до 4.12.2019 г., за които на дата 9.03.2020 г. е издадена от СРС по ч.гр.д.№ 72440/ 2019 г. заповед за изпълнение по член 417 от ГПК .

Срещу исковете ответникът е противопоставил възражение за изтекла погасителна давност .

За да отхвърли установителните искове за главница за горницата над над 17 814,60 евро до пълния предявен размер от 19 323,12 евро и за договорната лихва за горницата над 6 507,19 евро до 18 867,73 евро , СГС е приел, че съгласно двустранно подписан погасителен план страните са уговорили 2 издължаването на отпуснатия в размер от 19 500 евро кредит на 120 броя анюитетни вноски, всяка в размер от 352,38 евро, първата е с падеж 30.12.2012 г. и последната - с падеж 30.11.2022 г. , ответникът – кредитополучател е заплатил само първата погасителна вноска и от 30.01.2013 г. е в неизпълнение на задълженията си ; предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 10.09.2019 г. , с изтичане на едноседмичния срок на предизвестието , даден от банката с връчената на ответника на дата 2.09.2019 г. покана , заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е депозирано на 12.12.2019 г. Установил въз основа на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че неплатената главница от падежиралите в периода 12.12.2014 г. – 9.09.2019 г. , т. е. за предхождащия предявяването на иска петгодишен период , се равнява на 8 095,71 евро и остатъкът от предсрочно изискуемата на 10.09.2019 г. главница се равнява на 9 718,89 евро или общият размер на неплатената главница е 17 814,60 евро , както и че неплатената договорна лихва от падежиралите в периода 12.12.2016 г. - 9.09.2019 г. се равнява на 6 507,19 евро . Тези фактически констатации на първоинстанционния съд не се оспорват във въззивното производство . СГС е приел, че погасена по давност е главницата от вноските с падеж преди 11.12.2014 г. ,т.е. за срок над пет години преди датата на подаване на заявлението и договорната лихва от вноските с падеж преди 11.12.2016 г. , т.е. за срок над три години преди подаването на заявлението .

Отхвърлил иска за главницата над размера 17 814,60 евро , включена в падежиралите в периода 31.01.2013 г. – 11.12.2014 г. вноски поради изтекла погасителна давност и иска за договорна лихва над размера от 6 507,19 евро, съставляваща лихвата , включена в падежиралите в периода 31.01.2013 г. – 11.12.2016 г. вноски поради изтекла погасителна давност и лихвата за периода 10.09.2019 г.- 4.12.2019 г. - поради недължимостта й след обявена предсрочна изискуемост- разяснения по т.2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Даденото от съда разрешение относно началния момент, от който съгласно член 114 от ЗЗД започва да тече давностният срок за главницата и възнаградителната лихва, е законосъобразно . В трайната съдебна практика – решение № 45 от 17.06.2020 г. по т.д.№ 237/2019 г. на II т.о. и решение № 63/1.06.2022 г. по т.д.№ 2140/2018 г. на I т.о. на ТК на ВКС, се приема , че когато е уговорено погасяване на главното задължение на отделни 3 погасителни вноски между страните, е налице съгласие между кредитодател и кредитополучател , че изискуемостта на съответната погасителна вноска настъпва в различни моменти, предхождащи крайния срок за погасяване на кредита . За падежиралите вноски се прилага петгодишната погасителна давност по отношение на включената в тях главница и тригодишната погасителна давност по отношение на включената в тях договорна лихва .

Като е отхвърлил частично претенцията за главницата, включена в падежиралите в периода 31.01.2013 г. – 11.12.2014 г вноски и също частично претенцията договорната лихва, включена в падежиралите в периода 31.01.2013 г. – 11.12.2016 г. вноски , СГС е постановил законосъобразен съдебен акт .

Въззивният съд потвърждава изцяло обжалваното решение.

Въззиваемият М. Б. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1 700 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно член 7 , ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 27 125,52 лева ( равностойността на 13 869,06 евро ) е 2 820,04 лева и по възражението за прекомерност , платеното възнаграждение не следва да се намалява и следва да се присъди в цялост .

Воден от горните съображения ,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 93 от 9.10.2023 година на Софийски градски съд , Г.О. I – 30 състав, по гр.д.№ 6641/2021 г. в обжалваната част .

ОСЪЖДА „ Първа инвестиционнна банка“ АД, град София, бул. „ Драган Цанков“ № 37 да заплати на М. Ф. Б., ЕГН: ********** от град ***, кв. „ ***“24, ет. * разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1 700 ( хиляда и седемстотин ) лева на основание член 78,ал.3 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от 4 съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5