Решение № 1164 от 30.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Варна, 30.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110200649 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Й. П. Й., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №7574 от 20.0`.2022 г. , издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1(а) от Закона за пътищата (ЗП), на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 3000.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че неправилно е ангажирана отговорността на въззивника, доколкото адресат на задължението за снабдяване с разрешение за движение на извънгабаритни и тежки ППС е собственикът или превозвачът, а не водачът на съответното превозно средство.

Твърди също, че наложеното наказание е неправилно определено в размер над минималния предвиден.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител в представено писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Контролиращата страна ДРП, редовно призовани не се представлаво и не ангажира становище по делото.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.01.2022 г. в 14.53 ч., въззивникът като водач на съчленено ППС с пет оси, състоящо се от влекач рег.№В8545ВА (МПС с две оси), и полуремарке рег.№В9288ЕК, собственост на превозвача „Транс Груп България 1“ ООД гр. Девня, бил спрян за проверка от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ при движение по път I-2, на 100 м преди с. Езерово, посока гр. Варна – с. Езерово. Извършени замервания с ролетка 1301/18 и с електронна везна модел DFW-KR №118829 от одобрен тип с редовни последващи проверки 1 до м. април 2021 г. установили: 1. натоварване на задвижващата (втора) единична ос на ППС 14.045 т при максимално допустимо натоварване 11.5 т съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС; 2. разстояние между осите 1.35 м, и сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето 26.310 т при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г.

При поискване, водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което му бил съставен АУАН №8257 от 06.01.2022 г. за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП.

На 20.01.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.53, ал.1, т.2 ЗП наказание глоба в размер към средния предвиден 3000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат от непосредствени възприятия показания на свид. Т.М., така и от приобщените по реда на чл.283 НПК документи: НП №7574 от 20.01.2022 г., известие за доставяне от 24.01.2022 г., АУАН №0008257 от 06.01.2022 г., ведно с разписка, копие от лична карта на Й.Й., свидетество за регистрация на ППС рег.№В8545ВА, трудов договор №155 от 05.10.2021 г., Заповед №РД11-1232 от 28.10.2021 г., Заповед №РД11-1207 от 17.10.2019 г., пълномощно изх.№П-4 от 05.01.2022 г., жалба вх.№94-00-410 от 04.02.2022 г., удостоверение изх.№270 от 24.01.2022 г. Заявление №АУ00029-3-19070 от 16.04.2021 г., Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване и приложение към него, протокол за проведено обучение от 11.07.2019 г., сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, ЕС декларация за съответствие.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на оспореното наказателно постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“, надлежно оправомощен съгласно Заповед №РД-11-1232 от 28.10.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания акт:

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания за форма и съдържание. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност.

Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:

Основната фактическа констатация за измерени натоварване на задвижващата единична (втора) ос 14.045 т и и разстояние 1.35 м между осите с натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето 26.310 т, съдът счита за доказана по несъмнен начин въз основа на показанията на свид. Т. М. извлечението от електронната везна, както и от съдържанието на АУАН №8257 от 06.01.2022 г., подписан от нарушителя без възражения срещу отразените в него стойности.

2

Въз основа на приетите за доказани фактически обстоятелства, съдът приема безспорно, че нарушението е консумирано от жалбоподателя и е съставомерно по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП. Тази разпоредба повелява, че за дейности от специалното ползване на пътищата (каквито според §1, т.8 от ДР на ЗП е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари) се изисква специално разрешение. Издаването на такова е свързвано и със заплащане на определени такси от лицата, осъществяващи съответната дейност. Нормите за тежки и извънгабаритни товари на пътните превозни средства са регламентирани в чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредба №11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Същият нормативен акт регламентира, че извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е поголям от стойностите по чл.5 на Наредбата, а тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6 и натоварване на ос, поголямо от стойностите по чл.7 на същата наредба. Установените при проверката параметри за натоварване на тройната ос на автомобила 26.360 т надвишават значително максимално допустимите за конкретния вид превозно средство – 24 т съобразно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. В този случай, безспорно се касае за тежко ППС в хипотезата на чл.3, т.2 от Наредбата, поради което е било необходимо движението да се осъществява след издаване на разрешение за движение от администрацията управляваща пътя. В конкретния случай такова разрешение не е имало. Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП забранява движението в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на тежки пътни превозни средства без надлежно издадено разрешение от управляващата съответния път администрация. Именно в качеството на водач на превозното средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение, въззивникът е физическото лице, извършител на нарушението по смисъла на чл.53, ал.1 ЗП. Водачът е лицето, което задължително следва да е запознато с параметрите на превозвания товар и съответно – в случай на претоварване да уведомява превозвача и да не предприема управление на превозното средство по републиканската пътна мрежа без надлежно издадено разрешение от управляващата пътя администрация. Така визираните съображения сочат правилност и законосъобразност на констатациите на наказващия орган за съставомерност на поведението на въззивника като административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП. Същевременно, при определяне наказанието за това нарушение, наказващият орган е приложил размер към средния предвиден. Съобразно факта, че това нарушение се явява първо за въззивника и че той не е извършвал превоза за своя собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност „шофьор“ в търговско дружество – превозвач, спрямо когото въззивникът е в положение на зависимост, и който превозвач всъщност (а не въззивникът) е имал правомощията и отговорността да набави липсващото разрешение, съдът намира така определената санкция за прекомерна и несъответстваща на тежестта на нарушението, както и на имотното състояние на нарушителя. При изтъкнатите аргументи, съдът намира, че наказанието следва да бъде наложено в минимален размер – 1000.00 лв, поради което в тази част, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 80 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №7574 от 20.0`.2022 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София срещу Й. П. Й., ЕГН **********, за нарушение по чл.26, ал.2, т.1(а) ЗП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“, от 3000.00 лв до 1000.00 лв (хиляда лева, 00 ст.), и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН.

ОСЪЖДА Й. П. Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сум а т а 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред Административен съд гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4