Решение № 161 от 22.04.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. С., 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20255500900226 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът „О.“ АД посочва, че с Договор за потребителски кредит №20R-L470416 от 19.10.2020 г. „О.“ АД е предоставила на В. Т. С. - кредитополучател и длъжник, банков кредит в размер на 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лева/, като кредитът е изцяло усвоен, а крайният срок на издължаване е 25.09.2030г. Посочва, че съгласно договора, кредитополучателят се е задължил да го издължава в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на чл. 16, 17, 18, 19 от договора за кредит. В Раздел

ПРЕДСРОЧНА

ИЗИСКУЕМОСТ

И

ПРИНУДИТЕЛНО

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КРЕДИТА, чл.21 от Договора за кредит са посочени и случаите, при които банката има право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжника да обяви задълженията му, произтичащи от настоящия договор за предсрочно изискуеми и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг. Сочи, че по силата и при условията на Допълнително споразумение №1 от 19.02.2021 г. към Договор за потребителски кредит № 20R-L470416 от 19.10.2020г., страните са констатирали остатъчния дълг по кредита към 19.02.2021г., съгласно 1

Приложение № 1 - „погасителен план“ неразделна част от споразумението.

Страните договорили гратисен период, съгласно Приложение № 1 за издължаване на вноските по главницата. Крайният срок на издължаване на кредита станал 25.12.2030г. В исковата молба се твърди, че по кредита има неплатени общо 40 (четиридесет) месечни погасителни вноски с общ размер от 14 811.29 лева (четиринадесет хиляди осемстотин и единадесет лева и двадесет и девет стотинки). Поради неплащане и неиздължаването им в срок, както следва: 25.07.2021 г.- 350.87 лева; 25.08.2021г.- 370.78 лева; 25.09.2021 г.-370.78 лева; 25.10.2021г. г.- 370.78 ; 25.11.2021 г. -370.78 лева; 25.12.2021г.370.78 лева; 25.01.2022г. -370.78лв. ; 25.02.2022г. -370.78лева; 25.03.2022г.370.78 лева; 25.04.2022 г. -370.78лв. ; 25.05.2022 г.- 370.78 лева; 25.06.2022г.370.78 лева; 25.07.2022г.- 370.78лева; 25.08.2022г.- 370.78лева; 25.09.2022г. 370.78лв. ; 25.10.2022г.- 370.78лева; 25.11.2022г.; 25.12.2022г.- 370.78лева;

25.01.2023 г.- 370.78 лева; 25.02.2023 г.- 370.78 лева; 25.03.2023 г.- 370.78 лева;

25.04.2023 г.- 370.78 лева; 25.05.2023 г.- 370.78 лева; 25.06.2023 г.- 370.78 лева; 25.07.2022 г. -370.78лв. ; 25.08.2023 г.- 370.78 лева; 25.09.2023 г.- 370.78 лева; 25.10.2022 г. лева; 25.11.2023 г.- 370.78 лева; 25.12.2023г. - 370.78 лева;

25.01.2023 г.- 370.78 лева; 25.02.2024 г. - 370.78 лева; 25.03.2024 г.- 370.78 лева; 25.04.2024г. -370.78лв. ; 25.05.2024 г. - 370.78лв ; 25.06.2024г.- 370.78 лева; 25.07.2024 г. -370.78лв.; 25.08.2024 г. - 370.78 лева; 25.09.2024 г.

25.10.2024г. лева; 25.10.2023 г. -370.78лв. и поради неизпълнение на чл.21.1.1. от Договор за потребителски кредит № 20R-L470416 от 19.10.2020 г., а именно: длъжникът не издължил на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена погасителна вноска, кредитът, ползван от В. Т. С. е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на 13.11.2024 г.

Посочва се, че в съответствие с т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Банката е уведомила кредитополучателя В. Т. С. за предсрочната изискуемост с уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение изх. №ИД-27984 2024/14.10.2024г., получена лично от длъжника на 29.10.2024г., видно от приложените уведомително писмо и разписка. Предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 13.11.2024г., след изтичане на предоставения с поканата четиринадесетдневен срок за доброволно изпълнение, в който задължението не било платено от длъжника.

Поради това на 03.12.2024г. ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК в 2

Районен съд С. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника В. Т. С., с ЕГН ********** кредитополучател. По подаденото заявление РС С. е издал Заповед за незабавно изпълнение №2909 от 06.12.2024г. и Изпълнителен лист №2503 от 06.12.2024г. по ч. гр. д. № 5382/2024г. срещу ответника, като го осъдил да заплати на банката следните суми: 33 519.53 лева - главница; 4 886.10 лева договорна лихва за периода 25.07.2021г.до 12.11.2024г.вкл.; законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2024г.; 2 446.53 лева - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 25.07.2021г. до 12.11.2024г.; 253.82 лева - обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 13.11.2024г. до 02.12.2024г.; 822.12 лева - разноски; 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Посочва се, че след получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, срещу горепосочения длъжник е образувано изпълнително дело №20258700400074 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 870 с район на действие - ОС С.. Сочи се, че препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е връчена от ЧСИ И.С. на длъжника В. Т. С. на 19.03.2025г. В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК длъжницата по делото е депозирала възражения по чл. 414 и по чл.414а от ГПК, което е основание за даване на посочените в чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК указания до заявителя. Със съобщение от 20.05.2025г. на Районен съд С., получено в Банката съответно на 30.05.2025г., ищецът бил уведомен, че срещу Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 5382/2024г. е подадено възражение, като му е указано, че в едномесечен срок трябва да предяви иск относно установяване на вземането от В. Т. С., предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение. С оглед гореизложеното и на основание чл.422, ал. 1 от ГПК, предявява настоящия иск за установяване на вземането на „О.“ от В. Т.

С..

Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че В. Т. С., с ЕГН ********** - кредитополучател, на основание Договор за потребителски кредит №20R-L470416 от 19.10.2020 г. дължи на „О.”, следните суми: 33 519.53 лева - главница; 4 886.10 лева- договорна лихва за периода 25.07.2021г.до 12.11.2024г.вкл.; законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2024г.; 2 446.53 лева - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 25.07.2021г. до 12.11.2024г.; 253.82 лева - обезщетение 3 за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 13.11.2024г. до 02.12.2024г.; законна лихва върху просрочената главница от 03.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 2909 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК от 06.12.2024г., постановена по ч.гр. д. № 5382/2024г. на Районен съд С..

Моли да му бъдат присъдени и разноските по настоящото дело - 941.96 лв. държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Предвид приетата задължителна съдебна практика, застъпена в т.12 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г., моли съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявения иск по основание и по размер.

Посочва, че спорът касае регламента на чл. 430-чл. 432 от Търговския закон Раздел III, Гл. XXV. Излага, че срокът на връщане на даденият банков кредит е 19.10.2030г. и този срок още не е настъпил, а се иска предсрочна изискуемост - чл.432, т.3 ГПК. Посочва, че не са налице визираните в ТЗ хипотези, за да се иска предсрочна изискуемост на процесния кредит по чл. 432, ал. 1, т. 1- т. 4 от ТЗ. В отговора се излага, че Банката- ищец не е дала достатъчен срок, нито е уведомила надлежно ответната страна - кредиополучател. В тази връзка оспорва представеното писменно доказателство - писмо с обратна разписка, което удостоверява пратката, но не е съдържанието на плика. Посочва, че процесният кредит не е обезпечен с някакво имущество на кредитополучателя или с други гаранционни условия, като обезпечение на дадената сума.

Ответницата излага, че наличието на застраховка „Живот", касае личността на кредитополучателя, а според Раздел- III, Т. 23.6- Банката предлага, но не задължава кредитопучателя да сключи такава застраховка, която е под условие и при наличие на едно бъдещо и несигурно събитие смърт/по неествествен път/. В случая банката- ищец е разрешила и отпуснала процесния кредит при условията на кредитен риск, а рискът се носи от търговеца - в случая- „О.".

Посочва, че по настоящия случай има образувано изп. д.№67/2025 г. — ЧСИ Г.И., по което ответницата е взискател срещу длъжника И.С.С. и това вземане било преотстъпено от ответницата на нейния кредитор „О."- клон С., като взискател. Моли да се изиска от ЧСИ Г.И. - гр. С., посоченото изп. д.

Посочва, че въпреки това необосновано Банката- ищец, чрез ЧСИ Г.И.

4 наложила запор върху настоящата банкова сметка в банка „ДСК" гр. С. на ответницата. Прави възражение за наличие на неравноправни договорни клаузи в Договора за банков кредит- чл. 21 от Договора, според който „без уведомление Банката може да обяви задълженията за предсрочно изискуеми".

Счита, че това е в противоречие с чл.432 от ТЗ, както и чл.15 от Договора.

Посочва, че в т.15.4.1 /2/ е вписано, че лихвата и разходите са неизменни за целия срок на договора, а в същото време банката начилявала 10 пункта над основния лихвен процент, респ. т.н. „РЛП- „референтен лихвен процент".

Неправилно начилявала лихва върху лихва. Ето защо оспорва основанието на предявения иск и неговият размер.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът заявява, че oтветницата неправилно тълкува разпоредбите на чл.430-432 ТЗ.

Предсрочната изискуемост не била свързана с настъпването на крайния падеж (19.10.2030 г.), а с допуснато неизпълнение. В случая били налице многократни и продължителни просрочия, които самата ответница не отрича, а дори твърдяла “частични плащания” - което потвърждава просрочието.

Съгласно чл. 432, ал.1, т.3 ТЗ, както и поради неизпълнение на чл.21.1.1. от Договор за потребителски кредит №20R-L470416 от 19.10.2020 г., банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на дължимите погасителни вноски, подробно описани, както в извлечението от счетоводни книги от 03.12.2024г., така и в исковата молба. Счита, че предсрочната изискуемост е напълно законосъобразно упражнено право на кредитора. Относно твърдението за липса на надлежно уведомяване, посочва, че това възражение е неоснователно. В съответствие с т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Банката е уведомила кредитополучателя В. Т. С. за предсрочната изискуемост с уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение изх. №ИД-279842024/14.10.2024г., получена лично от длъжника на 29.10.2024г., видно от приложените уведомително писмо и разписка. Посочва, че предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 13.11.2024г., след изтичане на предоставения с поканата четиринадесетдневен срок за доброволно изпълнение, в който задължението не било платено от длъжника. Правно значение имало надлежното връчване, доказано чрез обратната разписка, а не дали ответникът твърди, че “не знае какво има в плика”. Съдебната практика е последователна, че върнатата 5 подписана обратна разписка доказва връчване на съдържащото се в пратката уведомление, освен ако насрещната страна не докаже обратното - каквито доказателства липсват. Относно твърдението, че кредитът е “без обезпечение” посочва, че това обстоятелство не препятства обявяването на предсрочна изискуемост. Българското законодателство не поставя наличие на обезпечение като условие за предсрочна изискуемост. Освен това договорът е сключен при изрично приемане от ответника на условията, включително относимите към лихвата, рисковете и реда за събиране. Излага, че неоснователни са и твърденията относно застраховката „Живот“, която не е предмет на иска и няма отношение към предсрочната изискуемост. Относно твърденията за “кредитен риск”, който се носел само от Банката, счита това твърдение за правно необосновано. „Кредитният риск“ в банковото право не означавал, че банката е длъжна да търпи неизпълнение. Законът и договорът изрично предоставяли на банката право да защити вземането си при неплатежоспособност или просрочие. Относно твърдението за изпълнително дело при ЧСИ Г.И., посочва, че това твърдение е невярно. Посочва, че от страна на О. АД не е образувано изпълнително дело при ЧСИ Г.И..