Определение № 853 от 16.03.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853 гр. София, 15.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

С. Милев

Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20231100600854 по описа за 2023 година намери за установено следното:

С. П. Г., ЕГН: **********, чрез адв. В.В. от САК, е обжалвала в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК Определение № 249/23.01.2023 г. по ч.н.д. № 16334/22 г., по описа на СРС, НО, 10 с-в, с което е било потвърдено прокурорското постановление от 24.11.2022 /изведено в деловодството на СРП с дата 25.11.2022г./ за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 2179/19 г., по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 27162/19 г., по описа на СРП, водено за престъпление по чл.320а,вр. с чл.330,ал.1 НК.

Жалбата е с искане да бъде отменено горецитираното определение на СРС със следните аргументи:

1. Неправилен е изводът на съда, че деянието е несъставомерно, тъй като отправената заплаха от С.Я. не е породила „основателно опасение“ за извършването й у Г., като това се аргументира с факта, че първоинстанционния съд се е позовал единствено на СППЕ, а не е взел предвид показанията на Г., дадени в хода на наказателното производство.

2. Неправилен и немотивиран е изводът на СРС, че заканата не е била годна да бъде изпълнена, тъй като по време на отправянето й, С.Я. е била в чужбина.

1

3. Счита за неправилни изводите на съда, че Г. не е променила ежедневието си след заплахата и, че не се е изплашила от нея, щом продължава да живее в същия имот, както и, че се е жалила от заплахата едва месец, след отправянето й.

Въззивният определение. съд намери, че следва да потвърди оспорваното

Първата инстанция е проверила правилността на всички изводи на прокурора и се е произнесла много обстойнж по изложените в жалбата до нея възражения.

СРС е установил следното, от фактическа и правна страна:

С Постановление на СРП от 23.10.2019г., (изведено в деловодството на СРП на 25.10.2019г.), е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 27162/2019г., по описа на СРП, за това, че в гр. София, на 10.05.2019г., около 20:10 часа, по време на проведен мобилен телефонен разговор със С. П. Г. се заканил на същата да извърши престъпление по чл.330, ал.1 от НК, като запали къща, находяща се на адрес : гр. София, кв. „Надежда“, ул. **** и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му - престъпление по чл.320а, вр. чл.330, ал.1 от НК.

На фазата на досъдебното производство са разпитани свидетелите С. Г., М. Г., М.М., М.П., С.Я., С.Е., Ц.И. и Й.Н.. Проведени са очни ставки между С.

Г. и С.Я., както и между М. Г. и С.Я.. Изготвени са СПЕ на Г. и Я., допълнителна комплексна такава, както и фоноскопна експертиза на записа на проведения процесен телефонен разговор.

Въззивния съд се солидаризира с мнението на първата инстанция, че Прокурорът е обсъдил повръхностно и донякъде превратно събраните доказателства, но въпреки това, крайният му извод е правилен.

И въззивния съдебен състав счита, че по делото са събрани всички възможни и относими гласни и писмени доказателства, както и подкрепя подхода на първата инстанция, че не е отменила постановлението за прекратяване заради липса на мотиви, а е изложила свои съображения по съществото на спора, които са я довели до краен извод, идентичен с този в прокурорския акт.

Първоинстанционния съд е приел фактическа обстановка, която настоящия въззивен съдебен състав не намира основания да променя, а именно:

2

С. Г. е закупила, от С.А. (бивш съпруг на С.Я.), източна половина на къщаблизнак, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ул. ****, а именно жилище - апартамент с площ от 79.90 кв.м. на етаж 2, заедно с една втора идеални части от тавана и заедно със зимник на сутеренния етаж - със самостоятелен вход и площ от 36 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Във връзка с наемател на Г., с наличието, на който не бил съгласен, М.П. (син на собственика на първия етаж от къщата - С.Я.) заградил първия етаж, с което направил трудно преминаването на Г. към втория етаж от къщата. Тя пък на свой ред сложила врата на втория етаж и ограничила достъпа до таванското помещение, една втора от което било на Я., което предизвикало влошаване на отношенията и периодично обостряне на създалия се междусъседски конфликт, при който всяка от спорещите страни била убедена в правотата на тезата си.

Така на 10.05.2019г., св. М. Г. (дъщеря на С. Г.) провела разговор с М.П..

Казала му, че няма право да загражда първия етаж, понеже е обща част. Той й отвърнал, че ще прави каквото си иска, при което М. Г. му заявила, че ще подаде сигнал в общината от името на майка си. След този разговор М.П. се обадил на С.Я., която по това време била в Ирландия и й преразказал разговора. По-късно същата вечер, С.Я. се обадила по телефона на С. Г. и последвал бурен емоционален разговор, в който Я. дори крещяла. Св. М. Г. взела телефона от майка си, включила го на високоговорител, започнала да записва разговора и да говори от името на Г.. И двете страни се надвиквали и в повечето време говорели едновременно, но С. Г., М. Г. и М.М. (зет на С. Г. и съпруг на М. Г.) чули, че по телефона Я. казала:

„Никога повече не притеснявай М.“, „Ще я запаля цялата къща и ще си остана да си стоя на двора, защото е лично мой“, както и да внимава, тъй като върви или ходи „по тънък лед“ и „Със С. не запалих къщата, но с теб ще я запаля“.

Г. заявила, след този разговор, че се притеснява за живота си и за имуществото си и подала сигнал в СРП, след което е образувано досъдебното производство.

В хода му е назначена фоноскопна експертиза, която потвърждава записан разговор между жени, както и факта, че една от тях произнася фразите „Никога повече не притеснявай М.“ „Ще я запаля цялата къща и ще си остана да си стоя на двора, защото е лично мой“, но вещото лице намира записа за негоден за сравнително идентификационно фоноскопно изследване.

Според заключението на СППЕ, възприетите закани за палеж не са предизвикали у Г. интензивен и реален страх за осъществяването им, като също такова е и заключението на допълнителната тройна комплексна СППЕ, като експертите в заключението по последната експертиза уточняват, че „основателно опасение“ може да е налично, ако бъде прието единствено вербално декларираното от освидетелстваната, че е имала такова 3 преживяване.

Въззивния състав намира, че първоинстанционния съд прецизно и задълбочено е анализирал доказателствата по делото и особено свидетелските показания, като е приел, че те условно се разделят на две групи. В едната група попадат показанията на свидетелите С. Г., М. Г. и М.М., а в другата група – показанията на С.Я. и Ц.И..

Настоящия състав напълно споделя становището на СРС, че обективно и непредубедено доказателство се явява заключението на фоноскопната експертиза,поради което е кредитирано и, въз основа на което, съдът е приел, че със сигурност са били изречени думите „Никога повече не притеснявай М.“ и „Ще я запаля цялата къща и ще си остана да си стоя на двора, защото е лично мой“. Предвид това, съдът е кредитирал и показанията на С. Г., М. Г. и М.М., че разговорът е бил проведен на 10.05.2019г. и, че освен тези думи, С.Я. е казала на С. Г. и „да внимава, тъй като върви по много тънък лед“, както и фразата „Със С. не запалих къщата, но със теб ще я запаля“. Думите на С.Я. и Ц.И., с които те отричат Я. да е изричала инкриминираните изрази, според СРС, се опровергават от фоноскопната експертиза, както и от кредитираните показания на С. Г., М. Г. и М.М.. Поради това СРС е приел, че показанията на С.Я. и Ц.И. обслужват защитната теза на първата.

Всички тези изводи на първоинстанционния съд се споделят и от втората инстанция по идентични, като на СРС съображения.

Правилен е изводът на СРС, че невъзможността, според заключението на фоноскопната експертиза, да се идентифицира лицето, казало думите „Никога повече не притеснявай М.“ и „Ще я запаля цялата къща и ще си остана да си стоя на двора, защото е лично мой“ не означава, че авторството на деянието не може да бъде установено, предвид че по делото могат да се съпоставят наличните гласни доказателства – кредитираните показания на свидетелите С.

Г., М. Г., М.М., както и М.П., с факта, че собственик на двора е Я. и, че тя е знаела за по-рано проведения разговор между сина й П. и св. М. Г., откъдето да се извлече и извода за авторството на деянието.

В този смисъл, съвсем правилен е изводът на СРС, че Я. е изрекла в телефонния си разговор със С. Г. и М. Г. фразите „Никога повече не притеснявай М.“ и „Ще я запаля цялата къща и ще си остана да си стоя на двора, защото е лично мой“, съдържащи заплаха за палеж, но това още не значи, че е осъществила деянието по чл. 320а,вр. с чл.330,ал.1 от НК.

Съвсем основателно СРС е кредитирал заключенията на двете СППЕ, като изготвени от специалисти в съответната област, компетентно и задълбочено, както и, като изготвени от обективни и непредубедени експерти. Според заключенията и на двете експертизи, заканата за палеж не е възбудила преживяване на интензивен и реален страх у Г. за осъществяването й и доколкото СРС е кредитирал заключенията на двете СППЕ, е направил 4 извода, че заканата за палеж не е предизвикала „основателно опасение“ за осъществяването й у пострадалата. Този извод СРС е подкрепил и дообосновал и с фактите, че Г. е продължила да живее на същия адрес и дори не е помолила наемателя си да напусне, продължила е да участва в спорове със собствениците от първия етаж по повод преграждението му.

На база на всичко гореописано, СРС е стигнал до извода, че С.Я. е отправила закана за палеж към С. Г., доколкото в телефонния им разговор, проведен на 10.05.2019г. е изрекла думите „Ще я запаля цялата къща и ще си остана да си стоя на двора, защото е лично мой“ - извод, с който въззивния съд изцяло се солидаризира.

За да е съставомерно обаче деянието по чл.320а НК е необходимо и думите, с които е отправена заканата да са предизвикали у пострадалия „основателно опасение“ за осъществяването й, който елемент от състава липсва в настоящия случай, както правилно е приел първоинстанционния съд.

Настоящия въззивен състав не споделя един от аргументите на СРС за това – факта, че пострадалата се е жалвала два месеца по-късно, както и, не приема и извода на първата инстанция, че отправената закана е била „негодна да бъде изпълнена“,поради факта, че е отправена в момент, когато Я. е била в чужбина, но това не променя крайния верен извод на СРС относно несъставомерността на извършеното от Я., за да се квалифицира като престъпление по чл.320а НК.

Въззивния състав споделя изводите на първата инстанция и за несъставомерност от субективна страна, доколкото думите, съдържащи заплахата са изречени от Я. в хода на разгорещен спор, в който тя се е стремяла да защити сина си, както и да наложи собствената си теза относно това кой какви права има в общия имот иь доколкото думите й изразяват и опасност дори тя лично да се увреди, но да докаже, че има по-големите права в този имот, а не да породят страх у Г., че имотът действително ще бъде запален.

Ето защо, СГС намери, че Районният съд законосъобразно, на основание чл.243,ал.6,т.1 НПК, е потвърдил прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство, тъй като е приел, че от обективна и субективна страна деяние по чл.320а,вр. с чл.330, ал.1от НК от страна на Я. не е осъществено.

С горния извод въззивня съд напълно се солидаризира, поради което, на основание чл. 243, ал.8 НПК:

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 249/23.01.2023 г. по ч.н.д. № 16334/22 г., по описа на СРС (НО, 10 с-в), с което е потвърдено Постановление на СРП от 24.11.2022г. /изведено в деловодството на СРП с дата 25.11.2022г./ за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 2179/19 г.,по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 27162/19 г.,по описа на СРП.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________