Решение № 8455 от 23.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8455 гр. С.., 23.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря В.Г.Н. като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110150695 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Ищецът К. СП. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., чрез адв. В.О. от САК, е подал искова молба с вх. на СРС № 47920/31.08.2021 г., с която е предявил срещу ответника „ФИРМА“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С.., осъдителен иск за сумата от 4500.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило в гр. С.. на 21.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 21.01.2018 г. около 09:45 ч. в гр. С.., при движение по бул.

„Д.Ц.“, с посока на движение от ул. „Л.С.“ към бул. „8-ми декември“, водачът на МПС марка „М.“, рег. № .. – Я.А.М.., извършил маневра „завиване надясно“, при което реализирал ПТП с пресичащата по това време ищца К. СП. К., която вследствие на удара паднала на пътното платно и получила следните телесни увреждания: контузия в областта на долната част на гърба и таза и разкъсно-контузна рана в областта на кръста. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на лекия автомобил, чийто застраховател по гражданската отговорност към датата на ПТП бил ЗАД „ФИРМА“ АД. Вследствие на инцидента ищцата дълго време изпитвала силни болки в увредените области, както и емоционален стрес и притеснения. В исковата молба се твърди още, че след настъпване на процесното ПТП е била заведена претенция за изплащане на обезщетение от ответното дружество, което заплатило едва 500.00 лв., поради което в настоящото производство претендира още 4500.00 лв. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „ФИРМА“ АД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че изключителна вина за настъпването му има ищцата, която е пресичала, без да се огледа и без да съобрази пътната обстановка преди да стъпи на пътното платно.

1

Оспорва настъпването на описаните в исковата молба телесни увреждания, както и че същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира и сторените разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото са отделени като безспорни между страните обстоятелствата, че на 21.01.2018 г. е настъпило ПТП в гр. С.. с участието на ищцата като пешеходец и застрахования при ответника автомобил марка „М.“, с рег.№ .., управляван от Я.А.М.., както и че ищецът е поканил застрахователят „ФИРМА“ АД да изплати претендираната сума, след което е последвало плащане от ответника в размер на 500.00 лв.

По делото са представени и приети относими към предмета на спора писмени доказателства – служебна бележка, издадена от отдел „П.п.“ към .., удостоверение от отдел „П.п.“ към .., докладна записка, изготвена от отдел „П.п.“ към .., сведение от Е.Р., проект за организацията на движение на бул. „Д.Ц.“ и бул. „Г.М.Д.“, писмо от Д. „Н...“, медицинска документация и други.

По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, като заключението е прието в открито съдебно заседание, проведено на 02.06.2022 г. Заключението описва механизма на процесното ПТП, като определя, че причината за ПТП са субективните действия на водача на л.а. „М.“ с рег.№ .., който е предприел маневра „завой надясно“, без да се увери, че в същия момент няма пресичащи през кръстовището пешеходци. Вещото лице дава отговор, че мястото на удара е около 50-100 см. от десния край на платното за движение, както и че пешеходката /ищцата/ е имала възможността да предотврати настъпване на ПТП, ако е изчакала процесният автомобил да направи завоя.

По делото е допусната съдебномедицинска експертиза /СМЕ/, като заключението е прието в открито съдебно заседание, проведено на 02.06.2022 г. Експертизата дава заключение, че ищцата е получила охлузване в поясно-кръстната област, контузия на долната част на гърба и таза, повърхностна травма на други части на главата, съмнение за травматична спондилопатия и радикулопатия, както и че причинените травми могат да се получат на пешеходец от удар с лек автомобил при описания в обстоятелствената част на исковата молба механизъм на ПТП. Експертизата дава отговори и относно предприетото лечение по отношение на ищцата, периода на възстановяване и времетраене на болките и страданията, текущото състояние на пострадалата.

По делото са събрани и гласни доказателства. Показанията на свидетеля Е.Б.Р. /майка на ищцата/ са снети в открито съдебно заседание от 15.12.2021 г. Свидетелката съобщава, че ѝ е известно, че дъщеря ѝ, която е била на 15 г. към датата на инцидента, е участвала в ПТП, вследствие на което получила травматични увреждания над кръста и таза, като болките продължили около месец след инцидента. Твърди, че в този период е помагала на дъщеря си да се обслужва, за което се налагало често да се прибира вкъщи през работно време и отново да се връща на работа, дъщеря ѝ в продължение на две седмици след инцидента не била на училище. Съобщава, че ищцата е имала леко изменение в походката, което наложило консултация при лекар , вследствие на която е започнат курс по рехабилитация, продължаващ до ден-днешен. Твърди, че ищцата споделя с нея, че изпитва страх при пресичане поради уплах да не стане участник в ново ПТП, притеснява се да започне и шофьорски курсове.

Разпитан е и свидетелят Я.М. /водач на процесното МПС/ в открито съдебно заседание от 15.12.2021 г. Свидетелят съобщава, че си спомня за инцидента през 2018 г., когато шофирал по бул. „Д.Ц.“ и спрял на светофар на кръстовището с бул. „Г.М.Д.“, при зелен светофар предприел маневра десен завой към хотел „В..“, като твърди, че нямало пешеходци на тротоара. В този момент от дясната му страна изникнало момиче /ищцата/, което паднало на платното от удара. Не си спомня точното място на удара, спомня си, че ударът е бил в дясната част на автомобила /десния калник/. Свидетелят не е категоричен дали ударът се е 2 състоял на пешеходна пътека или на пешеходна маркировка, поддържа, че скоростта на автомобила е била не повече от 20 км/ч. Твърди, че пешеходката му е казала, че си е гледала в телефона, затова не го видяла. Въпреки че първоначално нямала желание, свидетелят я убедил да я закара в „П.“, за което уведомил майката на пострадалата. В болницата направили преглед на пострадалата, твърди, че нямала травматични увреждания от удара и изглеждала в добро състояние. Ищцата и майка заявили пред полицаите в болницата, че нямали претенции към шофьора на процесното МПС, след което той заедно със своя ръководител /св.Р.К./ закарали ищцата в ж.к. „Д.“ при нейна приятелка. Видимо, ищцата нямала травми, ходела самостоятелно и спокойно.

Свидетелските показания на Р.К. са снети в открито съдебно заседание от 23.06.2022 г.

Свидетелката съобщава, че шофьорът на процесния автомобил Я.М. е бил служител на предприятието, на което свидетелката е била управител. Съобщава, че Я.М. ѝ звъннал веднага след инцидента и ѝ съобщил, че на зелена сигнализация на светофара потеглил с лекия автомобил, завивайки надясно, при което младо момиче решило да се върне назад по пътя и така бил реализиран удар. Посъветвала го да закара момичето в „П.“. Твърди, че в болницата не е забелязала потърпевшата да има травми, съобщава, че със служителя ѝ /М./ са закарали ищцата при нейна приятелка в ж.к. „Д.“, през цялото време ищцата била във видимо добро здравословно състояние.

След като установи делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че в причинна връзка с противоправно поведение на водача на МПС марка „М.“, с рег.№ .. на сочената дата и място е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и тяхната продължителност и интензивност, както и че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента към датата на настъпване на вредите.

В тежест на ответника е да докаже наличието на поведение на ищеца, допринесло за настъпване на вредите, както и да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, респ. че застрахованият при него делинквент е действал безвиновно и поради тази причина не следва да се ангажира отговорността на застрахователя. В тежест на ответника е да установи наведените от него възражения, включително правоизключващите, правоунищожаващите, правопогасяващите и правоотлагащите възражения.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 21.01.2018 г. около 09:45 ч., в гр. С.., на бул. „Д.Ц.“, с посока от ул. „Ф.Ж.К.“ към бул. „С..“ и на кръстовището с бул. „Г.М.Д.“, водачът на л.а. „М.“, с рег.№ .. – Я.А. М., предприемайки маневра „десен завой“ при зелена сигнализация, реализира ПТП с пресичащата в този момент при зелена сигнализация отдясно наляво пешеходка К. СП. К., вследствие на което последната е получила травматични наранявания, като за място на удара следва да се приеме зоната от 50-100 см. от десния край на платното за движение. Съдът намира, че причината за ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който при предприемане на маневрата „завой надясно“ не се е уверил дали няма пресичащи пешеходци на кръстовището. С поведението си водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл.

25, чл. 116 и чл. 120 ЗДвП, поради което поведението му безспорно се явява противоправно такова.

Горното се установява от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, което съдът кредитира в цялост като компетентно изготвено и кореспондиращо на останалия събран доказателствен материал. Същото се потвърждава и от писмените дпказателства: представената докладна записка с рег. № ..2018 г. по описа на Отдел „П.п.“-..; служебна бележка с рег. № ../15.03.2019 г. по описа на Отдел „П.п.“-.., а също и от свидетелските показания на водача на лекия автомобил Я.А. М. и косвено – от показанията на свидетелите Е.Р. и Р.К., които не са били очевидци на инцидента.

По отношение на възражението на ответника за съпричиняване от страна ищцата съдът 3 намира следното. ЗАД „ФИРМА“ АД твърди, че ищцата е съпричинила противоправния резултат с поведението си, като внезапно е навлязла в натоварено кръстовище, без да се огледа и да съобрази пътната обстановка. Съпричиняване на вреди от пострадалия е налице, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Причинността на поведението на пострадалия няма самостоятелно съществуване, а е обусловено от наличието на причинна връзка между деянието на делинквента и вредата. Чл. 51, ал. 2 ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Необходимо е също така настъпилата вреда да е неделима. В случай че вредата е делима, не е налице съпричиняване и последиците се разпределят по общите правила.

Съпричиняване по чл.51, ал. 2 ЗЗД е основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите.

Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.

Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.