Решение № 5300 от 14.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6167/2024
- Вид
- Решение № 5300
- Подписан
- 14.08.2025
- В сила
- 14.08.2025
- Състав
- Николай Димов, Слави Георгиев Славов, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.246 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5300 гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100506167 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 20108222 от 13.11.2023 г., постановено по гр.дело № 63490/2020 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52 състав, е осъдено „Престиж Инвест-С“ ЕООД, ЕИК 201708374, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дружба 2“, бл.302, вх.А, ап.18 да заплати на „Менкаура“ ЕООД, ЕИК 131318347, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 3, ет.8, на основание чл.79, ал.1, във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата от 3500 лв., представляваща главница по договор за заем от 09.02.2017 г. и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 1807,50 лв., представляваща мораторна неустойка за периода от 09.02.2018 г. до 14.12.2020 г. върху сумата от 2000 лв. и за периода от 21.02.2018 г. до 14.12.2020 г. върху сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-17.12.2020 г. до изплащане на вземането. С решението на съда е осъдено „Престиж Инвест-С“ ЕООД, ЕИК 201798374, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дружба 2“, бл.302, вх.А, ап.18 да заплати на „Менкаура“ ЕООД, ЕИК 131318347, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 3, ет.8, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 862,30 лв., представляваща разноски в производството. Решението е 1 постановено с участието на страната на ответника на третото лице- помагач „Елемент строителна асоциация“ ЕООД, ЕИК 131296324.
Срещу решението на СРС, 52 с-в е постъпила въззивна жалба от „ПРЕСТИЖ ИНВЕСТ-С“ ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Г. К. с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД бъдат отхвърлени, като неоснователни. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „Менкаура“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника адв.П. Б., оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Третото лице-помагач на страната на ответника- „Елемент строителна асоциация“ ЕООД, гр.София, не взема становище по жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения :
Първоинстанционният съд е постановил решението при съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно е обстоятелството в процесния случай видно от протокол от публично съдебно заседание/ л.57 на делото на СРС/, че с определение постановено в публично заседание на 23.03.2022 г. по гр.дело № 63490/2020 г. по описа на СРС, Г.О., 52 състав е прекратено производството по гр.дело № 63490/2020 г. по описа на СРС, Г.О., 52 състав. Съдът изрично е посочил, че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в 1- седмичен срок от днес. Видно от мотивите на определението с което е прекратено производството по делото, съдът е приел, че са 2 налице предпоставките по чл.238, ал.2 от ГПК, а именно, че ищецът не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от протокола от същото публично съдебно заседание, съдът е постановил определение, с което е „ отменил протокола, с който е даден ход на делото и производството по делото е прекратено на основание чл.238, ал.2 ГПК“. Съдът намира, че в процесния случай де факто първоинстанционния съд недопустимо сам е отменил определението, с което е прекратил производството по делото. Нарушена е забраната по чл.246 от ГПК, съдът сам да отмени или измени постановеното определение / с което е прекратено производството по делото/. Съгласно разпоредбата на чл.253 от ГПК, определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В процесния случай определението, с което СРС, 52 състав е прекратил производството по делото не е оттегляемо- чл.253 от ГПК и не може да бъде отменено от постановилия го съд, като инстанционната му проверка може да бъде проведена самостоятелно чрез обжалване с частна жалба. Правилността му подлежи на преценка по реда на обжалване с частна жалба пред въззивната инстанция. В процесния случай, след като е постановил определението за прекратяване на производството по делото, СРС, 52 с-в не може сам да го отмени поради забраната на чл.246 от ГПК. С извода на съда, че са налице предпоставките за прекратяване на производството по делото и постановяване на определение в тази насока, производството пред СРС приключва и той няма правомощие след прекратяване на производството по делото да се произнася по никакви други въпроси, освен по разноските, ако е сезиран с такова искане.
Недопустимо е поради забраната на чл.246 от ГПК съдът сам да отмени или измени постановеното определение за прекратяване на производството по делото. Безспорно в процесния случай, нарушена е от СРС, 52 състав забраната по чл.246 от ГПК съдът сам да изменя или отменя решението/определението си. Така извършеното процесуално действие съставлява не просто нарушение на процесуално правило, а изземване правомощията на въззивната инстанция, единствено овластена да упражнява контрол за законосъобразността на постановените от първоинстанционните съдилища актове.
Съдът приема, че подобно процесуално нарушение е съществено и същото е оказало влияние на развитието на съдебното производство и на крайния му резултат, и найвече е довело до ограничаване процесуалните права на страните по делото. Съдът не разполага с компетентност да се произнася за втори път по спор между страните, по който вече се е произнесъл с определение, с което е прекратил производството по делото, което определение не е било обжалвано пред горната съдебна инстанция и съответно отменено от нея. В случая постановеното определение не е било обжалвано пред СГС, същото не е било отменено и делото не е било върнато от горната/ въззивна/ инстанция за продължаване на процесуалните действия по него, и съответно за 3 постановяване на съдебен акт по същество на спора. Безспорно производството по делото е било прекратено с определение постановено в публично заседание на 23.03.2022 г. Производството пред СРС е приключило с постановяване на процесното определение и съдът не е имал правомощие след прекратяване на производството по делото да се произнася по никакви други въпроси, освен по разноските, ако е сезиран с такова искане. След прекратяване на производството по делото, съдът не е имал правомощие да извършва никакви процесуални действия, включително и да постановява решение по делото.
Предвид изложеното постановеното по делото решение се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено изцяло, включително и в частта за разноските на основание чл.270 ал.3, изр.3-то от ГПК, и делото да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
С оглед цената на предявените обективно съединени осъдителни искове и дадените задължителни за съдилищата указания в т.8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - арг. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Съдът приема, че с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20000 лв. по търговски дела. Обхватът на понятието "търговско дело" е по-широк от това за "търговска сделка", но също и от "търговски спор", както последното е дефинирано в петте точки от текста на чл.365 от ГПК. В конкретния случай, делото е търговско с оглед страните и договорната връзка. Цената на предявените искове/ под 20000 лв./ изключва касационния контрол на решението чл.280, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 20108222 от 13.11.2023 г., постановено по гр.дело № 63490/2020 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52 състав.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне по предявените осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, с които е сезиран, съгласно мотивите на настоящето решение.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „ЕЛЕМЕНТ СТРОИТЕЛНА АСОЦИАЦИЯ“ ЕИК 131296324, гр.София, като трето лице - помагач на ответника „ПРЕСТИЖ ИНВЕСТ-С“ ЕООД, гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5