Определение № 26051 от 16.06.2025, Софийски районен съд

Съд: Софийски районен съд
Дело: Гражданско дело 35325/2024
Вид: Определение № 26051
Подписан: 16.06.2025
В сила: 16.06.2025
Състав: ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 225 · Кодекс на труда
чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
чл. 86 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26051 гр. София, 16.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110135325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

Молителят твърди неправилност на постановеното по делото Решение в частта за разноските и моли за изменение на същото в тази му част.

Ответникът по молбата изразява становище за нейната неоснователност.

По отношение молбата по чл. 248 ГПК, съдът намира същата за неоснователна поради следното, а именно:

Предмет на настоящото производство са четири на брой искове, кумулативно съединени, а именно искове с правно основание чл. 344, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е в размер на 2000 лв., като както е посочил съда в мотивната част на постановеното по делото Решение по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с Адвокатско дружество „С. и К.“. В Определение № 28 от 12.01.2023 г. по ч.гр.д. 3874/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС е прието, че договорът за правна защита и съдействие има форма за доказване, като чрез него се установяват правата и задълженията на страните във връзка с процесуалното представителство, в това число се определя и стойността на оказаната защита. Няма пречка, ако такъв договор е сключен, той да не бъде представен пред съда, респективно - да не бъде сключен в писмена форма, която не е форма за валидност на договора. Дори при липса на представен договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесените от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски по делото. В съдебно заседание, проведено на 15.11.2024 г., ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно.

По делото са представени доказателства, че реално ищецът е извършил този вид разход / л.

53 и л. 54 от делото/.

Съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждението за защита по исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа се равняват на минималната работна заплата за страната към датата на сключване на договора, респективно към към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2 от Наредбата.

В случая размерът на минималната работна заплата за 2024г. е възлизал на сумата от 933 ллв., т.е., ако се вземе за предвид като база този размер само за защитата по двата иска - този по чл. 344, т. 1, и т. 2 КТ възнаграждението за защита в своя минимум би възлизало на сумата от 1866 лв.

Както е посочено в мотивната част на постановеното по делото Решение с Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

В случая, ако съдът вземе като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата при определяне разноските за адвокат за процесуална защита по исковете с правно основание чл.

344, т. 1 и т. 2 от КТ, то общият размер на претендираните от ищеца разноски за адвокат не би бил прекомерен.

Ето защо съдът счита, че следва да измени решението си в частта за разноските, като за база на определяне на възнаграждението за защитата по исковете по чл. 344, т. 1 и т. 2 КТ се вземе предвид минималната работна заплата за страната за 2024г., като с оглед частично уважената претенция по чл. 344, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ в полза на ищеца следва да се присъдят целия претендиран разход за адвокат в размер на 2000 лв.

Относно искането по реда на чл. 247 ГПК съдът намира, че е налице разминаване между мотивната част на постановеното по делото Решение и неговата диспозитвна част, доколкото в мотивната част на решението, съдът е приел, че лихва се дължи именно от датата на исковата молба, при липса на покана, отправена в предходен момент, каквато е настоящата хипотеза и след тази дата, както е посочил съдът следва да се присъди обезщетение по чл. 86 ЗЗД, каквато е и искането на ищеца, като диспозитивната част следва да се измени в съответствие с мотивната част на решението и в полза на ищеца се присъди законна лихва, върху обезщетението по чл. 225 КТ, възлизащо в размер на сумата от 3252 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 и ГПК и ПОСТАНОВИ: ИЗВЪРШИ тълкуване на волята, обективирана в диспозитивната част на постановеното по делото Решение, като неговата диспозитивна част вместо изразите

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, извършено въз основа на Заповед от 12.04.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 229/17.05.2023 г., издадена от работодателя „Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

*********, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, на заеманата преди уволнението длъжност: „Експерт – реклама“ при Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********. ОСЪЖДА Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, да заплати на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

************, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1, сумата о т 5193 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 13.04.2024 г. до 04.08.2024 г., поради незаконното уволнение, извършено със Заповед от 12.04.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 229/17.05.2023 г., издадена от работодателя „Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

*********, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълно предявения на стойност от 9756 лв., както и за периода от 07.08.2024 г. до 13.10.2024 г., като неоснователен. ОТХВЪРЛЯ предявения от М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, срещу Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 3252 лв., представляваща мораторно обезщетение, начислено върху главницата за дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от падежа на съответното месечно възнаграждение, считано от 13.07.2024 г. до окончателното изплащане на дълга, като неоснователен. ОСЪЖДА Р.А.К.

ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, да заплати на М.

О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 664,55 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 294,45 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважените искове. Препис от решението да се връчи на страните. се чете:

"ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, извършено въз основа на Заповед от 12.04.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 229/17.05.2023 г., издадена от работодателя „Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

ОСЪЖДА Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, да заплати на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, срещу Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД законна лихва, върху обезщетението по чл. 225 КТ, възлизащо в размер на сумата от 3252 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Р.А.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, да заплати на М. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, сумата от 2000 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________