Решение № 3063 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3063 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20231100507365 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №5870/13.04.2023 г., постановено по гр.д. №60984/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 156 състав по предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу „Застрахователно дружество Е.И.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44010412137554 за ПТП, настъпило на 25.12.2021 г., около 13:45 ч., по вина на водача на лек автомобил „Пежо 206“, рег.

№ ****, който при движение в с. Стефан Стамболово по път III-504 с посока от гр.

Велико Търново към гр. Свищов, виновно и противоправно наруши правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с извършващия маневра десен завой, лек автомобил „БМВ 740Д“, рег. № ВТ****КТ по който автомобил в следствие на това ПТП са нанесени вреди, ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Застрахователно дружество Е.И.“ АД, в която се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно бил приложил разпоредбите на Закона за движение по пътищата и 1 приел, че вина за настъпване на процесното ПТП имал само водачът на л.а. Пежо 206.

Съдът бил приел, че е налице заход от страна на водача на л.а. БМВ, но приел, че не можело да се направи извод, че същият е такъв, че да запълни обема на нормата на закона. В същото време бил цитирал разпоредба от ЗДвП с несъответстващо на номерация реално съдържание. Някои от цитираните разпоредби не били приложими, тъй като по делото липсвали данни за рязко намаляване или спиране на някой от водачите. Въпреки скицата в двустранния протокол да била неясна, се виждало, че сблъсъкът бил настъпил при движение и на двете превозни средства, като МПС „Б“ (л.а. БМВ) не било предприело завой надясно от най-дясната част на пътното платно.

Вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза било посочило, че л.а.

БМВ е могъл да завие плътно в дясно. Поради това от установените факти и обстоятелства ставало ясно, че водачът на л.а. БМВ бил извършил заход на ляво, навлизайки в лентата за насрещно движение, като по този начин бил настъпил сблъсъкът с л.а. Пежо 206. Не следвало да се кредитират показанията на водача на л.а.

БМВ, който твърдял, че не е навлязъл в лентата за насрещно движение, доколкото на мястото липсвала маркировка. Водачът на л.а. Пежо и вещото лице били категорични, че извършен заход наляво с навлизане в насрещното движение, колкото и бавен и внимателен да бил заходът. Водачът на л.а. Пежо се движел със скорост 15-20 км/час, при която скорост опасната зона на спиране била 9,04 м. Заходът на л.а. БМВ наляво бил възприет от водача на л.а. Пежо като друга маневра, но след като л.а. БМВ завил надясно, водачът на л.а. Пежо задействал спирачната система на автомобила, но ударът бил вече непредотвратим за него. Водачът на л.а. БМВ бил заявил, че е подал мигач, но не се установявало към кой момент се случило това, тъй като водачът на л.а.

Пежо твърдял, че към момента на предприемане на захода водачът на л.а. БМВ не бил подал светлинен сигнал. Вещото лице също така било приело, че водачът на л.а. БМВ е могъл да предотврати ПТП, ако се е движел само в дясната част на пътното платно, без да се отклонява наляво. Предвид изложеното, от събрания по делото доказателствен материал се установявало, че причина за настъпване на процесното ПТП е само и единствено поведение на водача на л.а. БМВ, който бил нарушил императивните разпоредби на ЗДвП, като след като решил, че няма да предприеме завиване от найдясната част на пътното платно, а ще предприеме заход наляво и с това радиусът на завиване ще е по-голям, водачът на л.а. БМВ бил длъжен да пропусне л.а. Пежо, който е преминавал от дясната му страна, още повече че не бил подал ясен и достатъчен сигнал за промяна на посоката на движение, така че водачът на л.а. Пежо да разбере какви са намеренията му, а не да предполага, че предприема друга маневра, като нарушил чл. 25-26 и чл. 35 ЗДвП. Още повече, че от приобщения по делото доказателствен материал се установявало, че за водача на л.а. Пежо ударът е бил непредотвратим. При условията на евентуалност поддържа направеното възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. БМВ, като твърди, че приносът бил поне 2

80%. Ето защо, моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, евентуално да постанови решение, с което да признае наличието на съпричиняване на вреди от страна на водача на л.а. БМВ, като определи процент на съпричиняване поне 80%. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ АД, в който се излагат аргументи за правилност и обоснованост на атакуваното решение. Ето защо моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение потвърдено. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието следните правопораждащи регресната му претенция предпоставки:

1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че към момента на ПТП-то за автомобил „БМВ“, модел „7 ER REIHE“, рег. № ВТ **** КТ имало валидна сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 440121041009226; че във връзка с процесното ПТП била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44010412137554, като за отремонтирането на увредения автомобил била изплатена сумата от 1235,48 лева, освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15 лева; 4) че към момента на ПТП-то 3 гражданската отговорност на водача на МПС „Пежо 206 HDI“ е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че на 25.05.2022 г. ищецът е поканил ответника да изплати дължимото регресно вземане, но последното не било заплатено.

Спорен по делото остава въпросът дали виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС е в причинна връзка с настъпило процесното застрахователно събитие. Така спорът между страните се концентрира върху установяване на действителния механизъм на ПТП, за доказване на който са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на двамата водачи, участници в него, както и е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до правилен извод, че процесното ПТП е настъпило на 25.12.2021 г., около 13:45 ч в с. Стефан Стамболово, когато при завой на дясно, л.а. БМВ с водач И. И., който бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, извършил маневра за захождане наляво, при което бил ударен в предна и задна десни врати от движещия се зад него л.а. Пежо 206 с водач Янислав Т., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.

Противно на доводите във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на л.а. БМВ, според която, когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. При тълкуване на цитираната норма във връзка с ал. 1 на същия чл. 35 е видно, че тя касае случаи, в които вместо от най-дясната пътна лента по посока на движението (както регламентира ал. 1), завоят надясно се извършва от съседна пътна лента (в този смисъл "от друга част на платното за движение") и в тази хипотеза водачът на извънгабаритното МПС следва да изчака преминаването на останалите МПС, разположени от дясната му страна, т. е. движещи се правомерно в дясната пътна лента.

В настоящия случай участниците в ПТП са се движили на улица в с. Стефан Стамболово, на която е липсвало маркировка, която да разграничи пътните ленти за движение, но по делото е безспорно, че процесната улица е с две пътни ленти за движение в различни посоки.

Противно на твърденията на въззивника – ответник в производството, от събраните по делото доказателства – разпит на св. И. и Т., както и от заключението на САТЕ не се установява извършеният от водача на л.а. БМВ заход на ляво да е бил такъв, че да доведе до навлизане на л.а. в лентата за насрещно движение, за да се приеме за изпълнена хипотезата на нормата на чл. 35, ал. 2 от Закона за движение по 4 пътищата.

Въпреки липсата на маркировка, която да разграничи лентите за движение, от приетия като доказателство по делото ДКП с изобразена на него схема на процесното ПТП, на която е изобразено местоположението на участващите в процесното ПТП моторни превозни средства и от която се вижда, че участващите в ПТП-то превозни средства са били разположени изцяло в дясната половина на пътното платно, няма преминаване на определена част от л.а. БМВ, извършващ маневра за завой на дясно, в лявата половина. Следователно, движейки се в пътната лента след л.а. БМВ, водачът на лек автомобил Пежо 206 е бил длъжен да изчака преминаването на предходното МПС зад него – макар от изнасянето на л.а. БМВ в вляво да се е освободило достатъчно странично разстояние отдясно.

От събраните по делото доказателства не може да бъде установено безспорно и направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на л.а. БМВ поради неподаване на светлинен сигнал (мигач), с който да сигнализира намерението си за завой надясно – нарушение на чл. 26 ЗДвП.

Свидетелските показания на участниците в процесното ПТП- св. И. и св. Т., са противоречиви относно посоченото обстоятелство, като няма основание да се приеме, че показанията на някой от двамата свидетели не следва да бъдат кредитирани, доколкото въпреки наличието напротиворечие в някои детайли, не може да се направи извод за нелогичност или непоследователност показанията.