Определение № 1228 от 05.05.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1228 гр. Бургас, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20232100500688 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 279, вр. чл. 274 – 278, вр. чл. 407 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№260016/25.01.2023 г., подадена от А. Х. К. с ЕГН ********** срещу Разпореждане №260132 от 21.12.2022 г., постановено по гр.д. №300/2018 г. на РС–Поморие за издаване на изпълнителен лист.

Жалбоподателят твърди, че лично и в качеството му на наследник на З.К. К.а е поискал издаване на изпълнителен лист в полза на присъдените му като ответник и въззиваем съдебно – деловодни разноски. Издаденият му изпълнителен лист обаче съдържали суми, които съдебният състав намалил наполовина, като не били отчетени квотите в съсобствеността между двамата ответници, нито неговото качество на наследник на ответницата З. К.а.

Моли да бъде постановен съдебен акт, с който обжалваното разпореждане да бъде отменено, да бъде обезсилен издадения изпълнителел лист, като съдът разпореди издаването на нов, с който да бъдат съобразени наследствените квоти на страните по делото.

Постъпил е отговор от П. Х. К., чрез адв. В. Грънчева, с който се оспорва подадената от ответника частна жалба против разпореждането на РС – Поморие за издаване на изпълнителен лист за присъдените му разноски по делото. От подадената жалба не било видно от какво е недоволен жалбоподателят и какви нарушения е допуснал съдът при постановяване на атакуваното разпореждане. Обжалваното разпореждане било изцяло съобразено с присъдените на ответниците разноски пред двете инстанции по делото.

Изразява се становище за законосъобразност на обжалваното разпореждане, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна жалба с вх.№260017/25.01.2023 г., подадена от А. Х. К. с ЕГН ********** срещу Разпореждане от 17.06.2022 г., постановено по гр.д. №300/2018 г. на РС– Поморие за издаване на изпълнителен лист в полза на П. Х. К..

Сочи, че в полза на П. Х. К. е издаден изпълнителен лист за присъдените му суми, като не били съобразени с въззивното решение на БОС, а само били съобразени само присъдените суми с първоинстанционното решение по делото, с оглед на което лицето е входирало молба за отстраняване на нередовностите, което не била уважена по делото.

Моли да бъде постановен съдебен акт, с който обжалваното разпореждане да бъде 1 отменено, да бъде обезсилен издадения изпълнителел лист, като съдът разпореди издаването на нов, с който да бъдат съобразени присъдените на П. Х. К. суми по изпълнителния лист.

Постъпил е отговор от П. Х. К., чрез адв. В. Грънчева, с който се оспорва подадената от ответника частна жалба против разпореждането на РС – Поморие за издаване на изпълнителен лист за присъдените му разноски по делото. От подадената жалба не било видно от какво е недоволен жалбоподателят и какви нарушения е допуснал съдът при постановяване на атакуваното разпореждане. Обжалваното разпореждане било изцяло съобразено с присъдените на ответниците разноски пред двете инстанции по делото.

Изразява се становище за законосъобразност на обжалваното разпореждане, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на изложените в частната жалба съображения и представените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №146 от 25.06.2020 г. постановено по гр.д. №300/2018 г. по описа на РС – Поморие, А. Х. К., ЕГН ********** и З.К. К.а, ЕГН **********, са осъдени да заплатят на П. Х. К., ЕГН **********, сумата от 9093,75 лв. (девет хиляди деветдесет и три лева и 75 ст.), от която сума 1515,62 лв.(хиляда петстотин и петнедесет лева 62 ст.) платими от А. К., а 7578,13 лв.(седем хиляди петстотин седемдесет и осем лева 13 ст.) платими от З. К.а, представляващи съответен на неговия дял -1/6 идеална част приход от съсобствения между него и ответниците недвижим имот - 153/351 кв. м. в ид.части от дворно място представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие с административен адрес в гр.Поморие , ***-35, с площ 351 кв.м., ведно с построените в северната му част масивна жилищна сграда с партер, два жилищни етаж и тавански етаж със застроена площ 74 кв. м. и пристройка към къщата, която пристройка, заедно с партерния етаж на сградата представлява търговски обект с обща застроена площ от 60 кв.м., за всеки от месеците от юни до септември за всяка от годините в периода от 2013 г. до 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за присъждане на сумата 1903 лв., представляващи общия размер на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница считано от 01.10. на всяка от годините в периода от 2013 г. до 2017 г. до момента на предявяване на исковата молба.

Отхвърлен е искът, предявен от ищеца П. Х. К. против ответниците А. Х. К. и З.К.

К.а, за осъждането им за заплащане на сумата от 8749, 31 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствен недвижим имот - 153/351 кв. м. в ид.части от дворно място представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие с административен адрес в гр.Поморие, ***-35, с площ 351 кв.м., ведно с построените в северната му част масивна жилищна сграда с партер, два жилищни етаж а и тавански етаж със застроена площ 74 кв.м. и пристройка към къщата, която пристройка, заедно с партерния етаж на сградата представлява търговски обект с обща застроена площ от 60 кв.м., за периода от 21.11.2012 г. до м.май 2013 г., както и от м.октомври до м.декември 2013г., а така също и за периодите от януари до май и от м. октомври до м. декември за всяка от годините включени в периода от 2014 г. до 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решението ответниците са осъдени да заплатят на П. Х. К. сумата от 1503,04 лв., представляващи разноски по делото, като от тази сума 250,50 лв. платими от А. К. и 1252,54 лв. от З. К.а.

П. К. е осъден да заплати на А. К. и З. К.а сумата от 1618,50 лв., представляващи разноски по делото.

По повод на посоченото по – горе решение е образувано в.гр.д.2426/2020 г. по описа на БОС, като по това дело е постановено Решение № IV-285/22.12.2020 г., с което е обезсилено Решение № 146 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 300/2018 г. на Районен съд – Поморие в частта, с която З.К. К.а, е осъдена да заплати на П. Х. К. сумата над 7275, 00 лева до пълния присъден размер от 7578, 13 лева.

С решението на БОС А. Х. К. е осъден да заплати на П. К. сумата над присъдения 2 размер от 1515, 62 лева до пълния предявен размер от 1818, 75 лева, представляваща част от получените доходи от съсобствения недвижим имот – два жилищни етажа от масивна жилищна сграда, построена в северната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие, с административен адрес в ***-35, съобразно квотите в съсобствеността, за всеки от месеците от юни до септември за всяка от годините в периода от 2013 г. до 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционното решение е отменено в частта за разноските, с която П. К. е осъден да заплати на А. К. и З. К.а сумата над 810 лева до пълния присъден размер от 1618, 50 лева, представляваща разноски по делото.

Решението е потвърдено в останалата част.

С този съдебен акт са присъдени разноски в полза на П. К., като А. К. и З. К.а са осъдени да му заплатят сумата от 690 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

П. К. е осъден да заплати на А. К. и З. К.а сумата от 900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В рамките на това производство е постъпила молба от процесуалния представител на А. К., с която е представил удостоверение за наследници и акт за смърт на З. К.а, от които се установява, че същата е починала на 10.12.2020 г.

С определение от 14.06.2021 г. по в.гр.д.2426 от 2020 г. по описа на БОС, съдът е констатирал настъпилото в хода на въззивното производство наследствено правоприемство в процеса между починалата З.К. К.а и останалите страни по делото, явяващи се нейни законни наследници – Атанас К. и П. К.. Съдът е приел, че е безпредметно конституирането на наследниците на мястото на починалата наследодателка, тъй като те вече били страни по делото, наследниците били уведомени за постановеното решение.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба, по повод на която е образувано гр.д.4611/2021 г. по описа на ВКС на РБ. С Определение №226 от 30.05.2022 г. по същото дело, съдът не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на БОС и е осъдил А. К. да заплати на П. Х. К. разноските по делото в размер на 640 лв.

Със заявление от 16.06.2022 г. П. К. е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените суми. Такъв е издаден на 17.06.2022 г. С този изпълнителен лист А. К. и З. К.а се осъждат да заплатят на П. К., сумата от 9093, 75 лв., от която сума 1818,75 лв., платими от А. К., а 7275 лв., платими от З. К.а, представляващи съответен на неговия дял -1/6 идеална част приход от съсобствения между него и ответниците недвижим имот - 153/351 кв. м. в ид.части от дворно място представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие с административен адрес в гр.Поморие , ***-35, с площ 351 кв.м., ведно с построените в северната му част масивна жилищна сграда с партер, два жилищни етаж и тавански етаж със застроена площ 74 кв. м. и пристройка към къщата, която пристройка, заедно с партерния етаж на сградата представлява търговски обект с обща застроена площ от 60 кв.м., за всеки от месеците от юни до септември за всяка от годините в периода от 2013 г. до 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. А. К. и З. К.а се осъждат да заплатят на П. К. сумата от 1503,04 лв., представляващи разноски по делото, като от тази сума 250,50 лв. платими от А.

К. и 1252,54 лв. от З. К.а. Същите лица са осъдени да заплатят на ищеца и сумата от 690 лв. за разноски във въззивното производство и 640 лв. за разноски в касационното производство.

С разпореждане от 23.11.2022 г. е дописната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист, издаден на 17.06.2022 г. в частта му, касаеща присъдените разноски в производството пред ВКС в размер на 640 лв., като същият следва да се чете в тази част в смисъл, че със сумата от 640 лв. е осъден единствено А. К..

С молба от 20.12.2022 г. А. К. е поискал издаване на изпълнителен лист в негова полза, лично и като наследник на З. К.а, при равни квоти заедно с П. К. за присъдените в негова полза и в полза на майка му суми, съгласно решенията на РС – Поморие и БОС.

С разпореждане №260132 от 21.12.2022 г. РС – Поморие е постановил да бъде 3 издаден изпълнителен лист в полза на А. К. срещу П. К. за присъдените по делото разноски в размер на 405 лв. в производството за първа инстанция и 450 лв. – в производството за въззивната инстанция.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Дължимата в настоящото производство проверка, съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК се основава единствено на акта по чл. 404, т. 1 ГПК относно редовността му от външна страна и удостоверяваното с него, подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В тази връзка съдът следва да извърши проверка относно активната и пасивната легитимация на страните. Съдът може да издаде изпълнителен лист само в полза на титуляра на правото за принудително изпълнение и само срещу лицето, което следва да понесе принудителното изпълнение /длъжника по вземането/.