Решение № 17467 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17467 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110123411 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от “У.Б.” АД, ЕИК *********, представлявано заедно от Ц.Г.М. - Главен изпълнителен директор и И.Р.Г. Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление *********, чрез адв. Д. П., със съдебен адрес *********, против К. С. М., ЕГН **********, с адрес ********, с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата в общ размер от 7 030,50 лева, по сключен договор № ********** за кредитна карта за физически лица от 01.03.2019 г., която сума включва общия размер на просрочената главница от 1 132,58 лева, общият размер на просрочената договорена лихва е 348,39 лева, предсрочно изискуема главница е 4 915,30 лева, и обезщетение за забава за просрочените плащания е в размер на 634,23 лева, за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 21268/2021 г., по описа на СРС, I ГО, 162-и състав.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника (ответник по настоящето дело) в хода на изпълнително дело № 93 по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител Н.М., рег.

№ 841 и район на действие – Софийски градски съд на 26.04.2022 г. На 20.05.2022 г. К. С. М. е възразил срещу дължимостта на задължението, поради което и на основание чл. 415 ал. 1 т.

1 от ГПК с разпореждане № 34641 от 06.03.2024 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на “У.Б.” АД на 20.03.2024 г., а исковата молба, инициирала настоящето производство е депозирана на 19.04.2024 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.03.2019 г. е сключен договор № ********** г. за кредитна карта за физически лица между „У.Б.“ и К. С. М., с размер на разрешен кредитен лимит от 6 000 лева и със срок за ползване и за окончателно възстановяване на кредитния лимит до 28.02.2021 г. Лихвен процент върху усвоената сума 1,30 % месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на Договора.

Минимална изискуема погасителна вноска 3% от кредитния лимит. Действието на договора е продължено автоматично за нов период на основание т. 6 от договора. Дължимите месечни вноски за периода от 16.12.2020 г. до 20.03.2021 г. не са платени в срок. Поради тази причина, считано от 20.03.2021 г. дългът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т. 10 във връзка с т. 6.1. от договор № ********** за кредитна карта за физически лица от 01.03.2019 г. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с покана за 1 доброволно изпълнение, която е връчена чрез ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ. Общият размер на просрочената главница е 1 132,58 лева, общият размер на просрочената договорена лихва е 348,39 лева, а размер на предсрочно изискуема главница е 4 915,30 лева.

Така общият размер на непогасените от ответника задължения, включващи непогасена главница и непогасена договорена лихва, е 6 396,27 лева. Обезщетението за забава за просрочените плащания е в размер на 634,23 лева. С оглед на изложеното ищецът претендира предявеният иск да бъде уважен и моли за присъждане на сторените разноски.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за допускане на съдебносчетоводна експертиза за установяване на обстоятелствата около усвоената и ползвана сума, размерът на дължимата главница и лихви. .

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявените срещу него искове като недопустими и неоснователни. Сочи се, че е налице различие между сумите претендирани и присъдени в заповедното производство и тези, предмет на исковата молба и доколкото искът по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното производство, иск за вземане, различно от това, присъдено със заповедта за изпълнение е недопустим. Излага твърдения, че не са конкретизирани падежите на задълженията, основанията за възникването им, не е обявена предсрочната изискуемост на целия кредит на длъжника (ответника), тъй като уведомлението му е връчено при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Като основание за неоснователност на предявените искове, ответникът излага твърдения, че ищцовата банка е допуснала извършването на неразрешени платени операции.

Цялата наличност по кредитната карта, издадена въз основа на процесния договор, е била усвоена на 05.11.2020 г. в периода 19,39 часа до 20,31 часа, когато са извършени четири транзакции в гр. София, търговски център МОЛ Б.. Кредитната карта на ответника е дигитализирана чрез приложението Apple pay и верифицирана чрез Булбанк мобайл. Самата пластика към този момент се намирала у К. М., а същият не е посещавал търговския център.

За направените плащания (транзакции) ответникът разбира на 20.11.2020 г., когато и подава до „У.Б.“ АД формуляр за рекламация с вх. № 0256-72- 006002 от 20.11.2020 г., но рекламацията не е уважена. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

С отговора процесуалният представител на ответника представя писмени доказателства. Моли да бъде задължен ищеца да представи оригинала на договор № ********** за кредитна карта за физически лица от 01.03.2019 г.

В открито съдебно заседание от 13.03.2025 г. пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба, както и искането за изготвяне на експертиза.

Пълномощникът на ответника поддържа отговора на исковата молба, като се отказва от искането си за предоставяне на договор за кредит в оригинал.

В открито съдебно заседание от 18.09.2025 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключението на съдебно – счетоводната експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК. вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Искът за главница е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 417 ГПК.

Съдът намира за недопустими установителните искове, имащи за предмет лихва върху редовна главница за периода от 16.12.2020 г. до 20.03.2021 г. в размер на 348,39 лв. и лихва върху просрочена главница за периода от 20.03.2021 г. до 18.11.2021 г. размер на 1 121,75 лв. Посочените претенции не са идентични с паричното вземане за лихва, присъдено със заповедта за незабавно изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 66172 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав. Независимо от дадените на ищеца указания да конкретизира акцесорните претенции и съобрази същите с предмета на заповедното производство, в определения срок ищецът не е направил това, нито е посочил обстоятелства, обосноваващи различието в акцесорните претенции. Ето защо и предвид констатираното различие между предмета на заповедното и на исковото 2 производства, исковете за признаване на дължимостта на задълженията за лихви са недопустими и производството в тази му част следва да бъде прекратено.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което праводателят му е предоставил на ответника кредитна карта с лимит от 6 000 лв., ответникът е усвоил целия кредитен лимит, транзакциите, чрез които е усвоен кредитния лимит по кредитната карта, представляват разрешена платежна операция. Ответникът не твърди факти, които да са в негова тежест за доказване.

Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции. Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки (чл. 305 ТЗ), при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. За доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита е достатъчно надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката. С това цялата сума по кредита се счита за усвоена /предоставена/ на кредитополучателя.

Между страните не се спори, а и с доклада по делото, обявен за окончателен с Протоколно определение от 13.03.2025 г., е обявено за безспорно обстоятелството, че между “Ю.Б.“ АД и К. С. М. е бил сключен договор № ********** г. , от който се установява, че “У.Б.“ АД се е задължило да предостави на кредитополучателя кредитна карта за физически лица а размер на разрешения кредитен лимит за кредитна карта за физически лица от 01.03.2019г. с разрешен кредитен лимит от 6 000 лева и със срок за ползване и за окончателно възстановяване на кредитния лимит до 28.02.2021 г. Лихвен процент върху усвоената сума - 1,30 % месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на Договора. Минимална изискуема погасителна вноска 3% от кредитния лимит.

Представен е и протокол за получаване на банкова карта от дата 01.03.2019г. Действието на договора е продължено автоматично за нов период на основание т. 6 от договора и предвид факта, потвърден и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, според която в периода 05.03.2019г.-26.02.2021г.е била усвоявана многократно сума в рамките на отпуснатия кредитен лимит като са правени погасителни вноски. Целият кредитен лимит по процесната кредитна карта е усвоен..

От така описаните документи съдът намира, че договорът е надлежно подписан от представител на банката и от кредитополучателя, поради което е обвързал страните и между тях е възникнала облигационна връзка по повод ползването на кредитния лимит, както и че кредитната карта е била реално предадена от банката на кредитополучателя на 01.03.2019 г.

Съдът не откри основания, предвид съдържанието на договора, да го обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Предвид клаузите на договора за кредитна карта, съдът намира, че срокът му е бил продължаван от банката автоматично по нейна преценка.

По делото е представено извлечение от счетоводните книги на „У.Б.“ АД за така предоставения кредит на К. С. М..

Относно възраженията на ответника, че кредитът е станал предсрочно изискуем към 20.03.2021 г., без да е уведомен от кредитора съдът намира следното. Според чл. 10.1.1 от договора, поетите ангажименти от банката за предоставяне на кредитния лимит по т. 1 от раздел I на договора отпадат, а дългът по ползвания кредитен лимит, в т. ч. и надвишен кредитен лимит, ведно с лихвите и други разноски в пълен размер, става по преценка на банката предсрочно изцяло или частично изискуем и дължим, в случай че кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по Общите условия и/или настоящия договор. В случая ответникът е нарушил задълженията си да заплаща 3 минималните погасителни вноски по кредитната карта, поради което ищецът е бил в правото си да обяви дълга за предсрочно изискуем. В тази връзка банката е изпратила на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение и уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга. Представена е покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, адресирано до К. М., в което е посочено, че поради неизпълнение на задълженията му за връщане на усвоените чрез картата суми и следващите се върху тях лихви, което се явявало нарушение на сключения договор и основание за предсрочна изискуемост, предоставеният кредит е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на дата 20.03.2021 г. Посочено е, че общият дълг е в размер на 6440,82 лв., от които 6047,88 лв. главница и 392,94 лв. лихва. В тази връзка е представена и разписка за връчени книжа по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, като е констатирано, че адресът на К. М. е посещаван три поредни пъти, като последното посещение е било на 23.05.2021 г. /неделя – почивен ден/. Ответникът не е намерен на адреса, като е констатирано, че не живее там, а там живее баба му. След като е разговаряла по телефона с внука си, К. М. е отказал да получи покана, а на входната врата на имота в ******** е залепено уведомление, поради което съдът намира, че писмото е връчено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а ответникът е бил уведомен и по телефона. Ето защо съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е била съобщена валидно на ответника. Тя е настъпила според съда на 23.05.2021 г., когато съдебният изпълнител е отбелязал, че книжата са връчени по реда на ГПК (залепването на уведомлението е станало на 23.05.2021 г.).