Решение № 81 от 20.07.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 20 юли 2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - трети въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

Членове: КРИСТИНА Т.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ при секретаря Динева и с участието на прокурор Коцева, като разгледа докладваното от съдия Т. в.н.о.х. дело № 61 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 60 от 11.04.2018 г. на Районен съд – гр.И., постановена по н.о.х.д. № 383/2016 г. по описа на същия съд, подсъдимия Е.С.К.,***, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 14.09.2014 г., около 07,45 ч., в гр.И., Софийска област, на площад „С.“, пред сградата на РУ на МВР – гр.И., чрез нанасяне на удар с дървен предмет, причинил на Д.С.И. средна телесна повреда, изразяваща се в оток на лявата предмишница и счупване на лявата лакътна кост, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок по-голям от тридесет дни – престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда подсъдимия С.Х.Н.,***, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 14.09.2014 г., около 07,45 часа, в гр.И., Софийска област, на площад „С.“, пред сградата на РУ на МВР – гр.И., противозаконно повредил чужда движима веща – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ******, собственост на Ж.А.К.,***, като повредил предна дясна врата и лайсна на същата, на стойност 406,50 лева, повредил капачка на странично дясно огледало, на стойност 27,90 лева и унищожил стъкло на странично дясно огледало, на стойност 66,48 лева, с което причинил вреди на автомобила на обща стойност 500,78 лева, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.216 ал.4, във вр. с ал.1 от НК е осъден на наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева, като е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

С тази присъда е отхвърлен предявения от гражданския ищец Д.С.И. против подсъдимия Е.С.К. граждански иск за заплащане на сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. Гражданският ищец Д.С.И. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – И. сумата от 320 лева, представляваща държавна такса върху отхвърления размер на гражданския иск.

С присъдата е осъден подсъдимия С.Х.Н. да заплати на гражданския ищец Ж.А.К. сумата от 500,78 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.216 ал.4, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 150 лева, представляваща направени от гражданския ищец разноски по делото, като за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2287,48 лева, гражданския иск е отхвърлен.

С посочената присъда е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия С.Х.Н. да заплати по сметка на МВР сумата от 1233,68 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство по делото, както и по сметка на Районен съд – И. - сумата от 840,14 лева, представляваща направени в първоинстанционното съдебно производство разноски и сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу оправдателната част на така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр.Е. П.. В протеста се възразява на първо място срещу оправдаването на подсъдимия Е.К. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, като се твърди, че в тази й част атакуваната присъда е незаконосъобразна и необоснована. В този аспект се изтъква, че наличните по делото доказателствени материали не са преценявани в съответствие с изискванията на чл.14 ал.1 от НПК, поради което се претендира, че изводът на първия съд за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия К., се явява неправилен. В частност се сочи, че районния съд е сторил неправилна оценка на доказателствата по делото, като е игнорирал необосновано показанията на свидетелите Д.И., Ж.К., А. И. и К. Т., които са непротиворечиви, последователни и логични. Според подалият протеста прокурор, от показанията на тази група свидетели, несъмнено се установяват обстоятелствата по нанесения от страна на подсъдимия К. удар с дървен предмет в областта на лявата ръка на свидетеля И. и причиненото му в резултат на него увреждане, които обстоятелства се потвърждават от заключението на изготвената по делото тройна съдебно-медицинска експертиза. Неправилно, според прокурорът, в тази връзка са взети в предвид от първостепенния съд показанията на свидетелите Д. Д., П. Г., Д. Г. и Д. С., тъй като същите не са били очевидци на възникналия физически сблъсък от самото му начало. Твърди се и, че не е следвало да бъдат кредитирани от първата инстанция свидетелските показания на К. М., И. Ц. и К. В., доколкото същите се заинтересовани и необективни, предвид близките приятелски отношения на тези свидетели с подсъдимия К.. В протеста са въведени и оплаквания, че неправилно първостепенният съд не е възприел предложената от държавното обвинение правна квалификация на деянието на подсъдимия С.Н. по чл.216 ал.1 от НК, а е решил, че стойностното изражение на реално причинените на процесния автомобил вреди, обуславя същото да бъде квалифицирано като такова по чл.216 ал.4 от НК. В тази насока прокурорът изтъква правнозначимите факти относно времето, мястото, начина на извършване на деянието, настъпилите вредни последици, личностната характеристика на подсъдимия Н., всички които според него, не обуславят маловажност на случая. По изложените съображения, в протеста се предлага въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в частта, с която е оправдан подсъдимия Е.К. за извършено деяние по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК и да го осъди за това престъпление, като при условията на чл.55 от НК му наложи наказание пробация за срок от една година. Прави се и искане въззивния съд да отмени протестираната присъда в частта, с която подсъдимия С.Н. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.216 ал.4, вр. ал.1 от НК, като го признае за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, за което да му наложи наказание една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.

Недоволен от така постановената първоинстанционна присъда е останал и частния обвинител и граждански ищец Ж.А.К., който е депозирал въззивна жалба против същата в частта й, относно оправдаването на подсъдимия Н. по обвинението му за престъпление по чл.216 ал.1 от НК и осъждането му за такова по чл.216 ал.4, вр. ал.1 от НК, както и в гражданско-отхвърлителната й част. Твърди се неправилно приложение на материалния закон във връзка с приетата от първостепенния съд маловажност на инкриминираното на подсъдимия Н. деяние по чл.216 ал.1 от НК и съответно преквалифицирането му в такова по чл.216 ал.4, вр. ал.1 от НК. Това оплакване се аргументира с установени по делото обстоятелства, разкриващи високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, които неправилно според жалбоподателя, не са били взети в предвид от първия съд. Като такива се сочат тези, относно времето на извършване на деянието /в светлата част на денонощието/, мястото на деянието /пред сградата на полицейското управление/, начина на осъществяването му /манифестиращ изключителна дързост и престъпна упоритост/. Второто оплакване във въззивната жалба е срещу присъденият размер на обезщетението по предявения граждански иск за репариране на материалните вреди от това престъпление. Изтъква се, че това обезщетение, по размер е неправилно определено от първостепенния съд, доколкото не е било съобразено със събрания доказателствен материал – оценителната експертиза, писмените доказателства и свидетелски показания. Искането, което се прави в съответствие с така заявените оплаквания, е за отмяна на първоинстанционната присъда в обжалваните й части и постановяването на нова, с която подсъдимия Н. да бъде признат за виновен и съответно наказан по обвинението му за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК, както и да бъде уважен изцяло предявения срещу него граждански иск за репариране на материалните вреди от това престъпление.

Срещу горепосочената присъда на Районен съд – гр.И. е постъпила и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец Д.С.И.. С тази жалба се оспорва първоинстанционния съдебен акт в частите му, относно цялостното оправдаване на подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК и отхвърлянето на предявения срещу него граждански иск за обезщетяване на моралните вреди от това престъпление. Твърдят се допуснати процесуални нарушения във връзка с анализа на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. В частност се посочва, че неправилно при извеждане на решаващите фактически изводи и направените правни заключения въз основа на тях, първата инстанция е дяла в. единствено на показанията на свидетелите Г., Д., С., В., К., М. и Ц., които не са очевидци на възникналия инцидент, а същевременно необосновано е игнорирала показанията на преките свидетели на случилото се – И., К., А. И. и Т..

Ето защо, се заявява искане за отмяна на присъдата в обжалваните й части и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимия К. да бъде признат за виновен по обвинението му, както и бъде уважен изцяло предявения срещу него граждански иск.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на С.о.п. поддържа изцяло протеста срещу оправдателната част на съдебния акт на първия съд, по съображенията и съобразно исканията, изложени в него. В допълнение се изтъква, че в протестираната й част, присъдата е необоснована, тъй като е постановена при игнориране на част от доказателствения материал и превратно тълкуване на друга част от него. Това оплакване се аргументира с установени по делото обстоятелства от показанията на свидетелите очевидци – Д.И., Ж.К., А. И. и К. Т., които неправилно според прокурора от СОП са били отхвърлени от първостепенния съд. В частност се твърди, че тези свидетелски показания носят категорична доказателствена информация за това, че замахвайки с дървен предмет, подсъдимия К. е причинил на частния обвинител И. счупване на лявата лакетна кост, която информация се потвърждава и от заключението на изготвената по делото тройна съдебно-медицинска експертиза. По мнение на прокурорът от СОП, именно това поведение на подсъдимия К., по своето обективно и субективно проявление осъществило признаците на инкриминираното му престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК. От друга страна, според прокурорът, неправилно при извеждане на оневиняващите подсъдимия К. изводи, първата инстанция е кредитирала показанията на свидетелите Д., Г. и С., които са пристигнали на мястото на възникналия конфликт, след неговото приключване, както и на свидетелите М. и Ц., които пък са заинтересовани, предвид близките им отношения с подсъдимия К.. Излагат се и доводи, че неправилно първостепенният съд не е възприел предложената от държавното обвинение правна квалификация на деянието на подсъдимия С.Н. по чл.216 ал.1 от НК, а е преквалифицирал същото в престъпление по чл.216 ал.4 от НК. В този аспект се навеждат съображения, че деянието на подсъдимия Н. е извършено по демонстративен начин – пред полицейското управление, при грубо незачитане на обществения ред и морал, поради което не може да бъде определено като маловажен случай.

В проведеното от настоящата инстанция въззивно съдебно заседание, повереникът на частните обвинители и граждански ищци Ж.А.К. и Д.С.И. – адвокат Б. А., моли атакуваната присъда на първостепенния съд да бъде отменена в частта й, относно оправдаването на подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение, както и в гражданско-отхвърлителната й част, като бъде постановена нова, изцяло осъдителна присъда. В подкрепа на това искане не се изтъкват конкретни аргументи от повереника в съдебно заседание. Поддържа се и оплакването във въззивната жалба за допуснато от районния съд нарушение на материалния закон, с извършената от него с присъдата, преквалификация на деянието на подсъдимия Н. в престъпление по чл.216 ал.4 от НК. В тази насока се сочи, че неправилно маловажността на случая е изведена единствено от стойността на нанесените вреди, а не е отчетено обстоятелството, че деянието на Н. е извършено с изключителна дързост /пред сградата на полицейското управление/.