Определение № 278 от 18.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Варна, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. П. Славов

Членове:

П. Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от М. П. Славов Въззивно гражданско дело № 20263000500180 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Ж. Х., В. А. С., М.

Х. С., А. Х. С. и Е. Б. А., последната действаща чрез своята майка и законен представител В.П.А., всички представлявани от общия си процесуален представител адв. М. Т. от АК-Варна, против решение № 260014/12.12.25г. по гр. д. № 371/18г. на ОС-Варна, в отхвърлителните му части, а именно: в частта, с която исковете са били отхвърлени по отношение на „Планекс“ ЕООД, гр. Варна за солидарното му осъждане с другите ответници „ИНЕКС КОНСУЛТ“ ООД, гр. Варна, В. П. Д., В. И. П., „БУЛТРАНСПОРТ ГРУП“ ЕООД, гр. Варна и П. С. Н., да заплати обезщетения за неимуществени вреди на ищците, и в частите, с които са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетения над присъдените суми от по 35 000 лв. до претендираните суми от по 100 000 лв. от всеки от първоначалните ищци. Счита се, че в тези части решението противоречи на материалния закон. Изложени са подробни съображения за наличието на предпоставките за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност и на „Планекс“ ЕООД. В тази връзка се сочи, че съдът е нарушил императивната норма на чл. 49 ЗЗД, приемайки, че гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата може договорно да бъде ограничена и да бъде изключена изцяло. Счита се, че отговорността на възложителя не следва да се променя или изключва поради това, че избраният от него изпълнител е превъзложил работата на свои работници или на подизпълнител, а последният пък от своя страна е превъзложил работата на други лица. В случая отговорността на „Планекс“ ЕООД е обусловена от установеното с влязла в сила присъда противоправно поведение на служител на изпълнителя на договора с „БУЛТРАНСПОРТ ГРУП“ ЕООД. Излага се, че тъй като организацията на работа, ръководството и контрола й, не са били изцяло възложени на предприятието-изпълнител 1

(изведено от клаузите на сключения между тях договор от 21.03.15г. и от споразумение от същата дата за съвместно управление на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, опазване на околната среда и ангажимент за социална отговорност, при едновременна работа на строежа, на осн. чл. 18 ЗЗБУТ, вр. чл. 16, ал. 1, б. „б“ от Наредба № 2/04г.), е налице отговорност и на посоченото дружество като възложител.

Съдът не е тълкувал клаузите на посоченото споразумение, което се сочи като процесуално нарушение. Поради това „Планекс“ ЕООД следва да отговаря солидарно за вредите, настъпили от противоправните действия на служителите на подизпълнителя. Отделно от горното се поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства присъдените обезщетения за неимуществени вреди не отговорят на нормата на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка не са били обсъдени конкретните факти, относими към опреД.ето на справедливия размер на обезщетението и липсват мотиви на съда. Изложени са съображения, основани на установени по делото факти, въз основа на които се поддържа, че обезщетението следва да е в претендираните по делото размери. На следващо място се оспорва определения от съда обем на съпричиняване на вредите от страна на починалия при инцидента Б.

Стефанов, тъй като съдът не е посочил фактите и обстоятелствата, послужили за опреД.е на този обем на съпричиняването чрез обосноваване на реалния принос на пострадалия. Ако участието на последния се изразявало единствено в това, че се е намирал заедно с останалите на мястото на инцидента при неизпълнение на сведена до знанието им заповед, то необосновано първоинстанционният е приел, че обезщетението следва да бъде намалено с 2/3 от определения справедлив размер. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване изцяло на исковите претенции, включително и срещу ответника „Планекс“ ЕООД за солидарното му осъждане с останалите ответници по делото.

В указания срок е депозиран отговор на въззивната жалба от „Международен панаир Пловдив“ АД (ответник по предявен в евентуалност иск, който не е бил разгледан, предвид несбъдване на процесуалното условие за изцяло отхвърляне на исковете по чл. 49 от ЗЗД срещу другите ответници), в който се поддържа, че същата е неоснователна по подробно изложени съображения. В тази връзка се споделят изводите на първоинстанционния съд, че ответникът „Планекс“ ЕООД изцяло е превъзложил работата по демонтаж на сградата и извозване на генерираните отпадъци и поради това същото няма качеството на възложител/строител в деня на аварията – именно поради това и неговите служители са били оправдани с наказателната присъда и са били осъдени служителите на дружеството-подизпълнител и осъществяващото строителен надзор (в съответствие с ППВС № 17:18.11.1963г.). Отделно от това се счита за преклудирано твърдението на ответника, че това дружество отговаря като възложител на работата на „БУЛТРАНСПОРТ ГРУП“ ЕООД, тъй като в исковата молба претендираното основание за ангажиране на отговорността му е била нормата на чл. 161 ЗУТ като строител и отделно – 2 като възложител на работата на физическите лица, които по-късно са били оправдани от наказателния съд. Споделят се изцяло и изводите на съда относно начина на опреД.е на дължимите обезщетения и наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия. Претендира се решението да бъде потвърдено.

В депозирания отговор на въззивната жалба от „ИНЕКС КОНСУЛТ“ ООД, гр. Варна, В. П. Д. и В. И. П., всички представлявани от адв. Д. С. от АКСофия, същата е оспорена като неоснователна в частта, с която се претендира по-висок от присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди, и се счита за основателна в частта, с която се иска ангажиране на солидарната отговорност на „Планекс“ ЕООД. Относно претендираните размери на обезщетенията се сочи, че същите са били прекомерно завишени с оглед причинените болки и страдания на ищците и принципа за справедливост при отчитане на обществено-икономическите отношения към датата на деликта. В тази връзка се сочи, че към датата на инцидента минималната работна заплата е била 360 лв. и определеното базово обезщетение съответства на 277 минимални работни заплати, или възнаграждение, отговарящо на 23 години трудов стаж. Обосновава се и наличието на основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД въз основа на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че е налице основание за ангажиране на солидарната отговорност и на „Планекс“ ЕООД, тъй като от нормата на чл. 163, ал. 4 ЗУТ се извежда извод, че строителят не може да се освободи от отговорността си за съблюдаване на ЗБУТ чрез превъзлагане на законовите си задължения на подизпълнителя. Именно поради това и служител на „Планекс“ ЕООД е бил назначен за координатор по безопасност и здраве по време на строежа, който е бил длъжен да следи за спазване на изискванията за безопасност и здраве по време на строителството, което съответства и на съдържанието на договора от 21.03.15г., с който главният изпълнител е запазил контролиращите права относно фактическото извършване на дейността. В тази насока се цитират решения на ВКС, както и такова на настоящия съд по в. гр. д. № 371/25г. Претендира се отхвърляне на жалбата в частта, с която се иска присъждане на по-висок размер на обезщетенията за неимуществени вреди, и уважаването й в частта, с която се иска ангажиране солидарната отговорност и на „Планекс“ ЕООД. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ведно с ДДС, за оказване на безплатна адвокатска защита на В. Д. и В. П., уговорена в представените по делото пълномощни. Релевирано е възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В отговора на въззивната жалба, подаден от „Планекс“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. М. Р. от АК-Варна, се поддържа, че същата е неоснователна, тъй като се претендира ангажиране на отговорността на дружеството на невъведено до този момент правно основание – че следва да отговаря като възложител на работата на „БУЛТРАНСПОРТ ГРУП“ ЕООД. Изтъква се, че по силата на договора си с посоченото дружество, последното е поело изцяло 3 отговорността за правилното, безопасно и сигурно изпълнение на договорените дейности на обекта по ЗБУТ за тази част от строителството.

Подписаното споразумение към договора на 21.03.15г. е уредило отношенията им за осигуряване на дейностите по ЗБУТ, но само при едновременна работа на строежа от главния изпълнител и от подизпълнителя. В случая работата по разрушаване на съществуващите работи е била възложена изцяло на подизпълнителя (който е квалифициран в тази дейност и разполагащ с нужната техника) и възложителят не е извършвал никакви дейности на този етап от строежа, когато е настъпил инцидента. Строител по смисъла на чл. 163 ЗУТ на този етап от строежа е бил именно подизпълнителят. В тази връзка се позовава на решение по гр. д. № 477/21г. на ВКС, ІІІ г.о. и на т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963г. Претендира се потвърждаване на решението по отношение на отхвърляне на исковете против „Планекс“ ЕООД, ведно с присъждане на разноските по делото.

Третото лице-помагач на ответника „Планекс“ ЕООД, гр. Варна – „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София, чрез адв. П. Петкова от АК-Варна, поддържа в отговора на въззивната жалба, че същата е неоснователна като се споделят съображенията, изложени в отговора на „Планекс“ ЕООД. Допълва се, че решението на съда, досежно наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия и неговият обем, е обосновано подробно въз основа на фактите по делото и съответства на съдебната практика. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е оспорена и в отговора, подаден от П. С. Н. чрез адв.

Хр. Х. от АК-Варна, досежно присъдения размер на обезщетението, при установено съпричиняване на вредите от пострадалия. Претендира се в тези части решението да бъде потвърдено.

Отговор на въззивната жалба не е подаден от „БУЛТРАНСПОРТ ГРУП“ ЕООД, гр. Варна и не е изразено становище по същата от ДСП-Варна.

Поради необжалването му, решението е влязло в сила в частите, с които са били уважени исковете на ищците за солидарното осъждане на посочените ответници да заплатят обезщетения за претърпени от първоначалните ищци неимуществени вреди в размери от по 35 000 лв., ведно със законните лихви от 08.04.15г. до окончателното изплащане на присъдените суми.

Въззивната жалба е подадена в срок от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, редовна е и са налице доказателства за надлежна представителна власт.

Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания в подадените от тях въззивна жалба и отговори на същата, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.

4

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва производството по делото в открито с.з. на 17.06.26г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, както и ДСП-Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5