Решение № 13796 от 10.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13796 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110106640 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на Й. Й. К. с ЕГН **********, адрес ... (ищца) чрез процесуалния представител адвокат Н. К..

Ищцата твърди, че спрямо нея е било проведено заповедно производство, което приключило с влизането в сила на заповед за изпълнение от 16. 04. 2020 г. След това бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело. За период от пет години от влизането в сила на заповедта за изпълнение обаче не били извършвани действия от страна на взискателя, поради което изпълнителното производство следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а вземанията по изпълнителния лист се погасили по давност. Позовава се на съдебна практика, според която всякакви действия, които са били предприети след „изтичането на двугодишното бездействие и спирането на изпълнителното производство са незаконосъобразни и не могат да спрат изтичането на давността“. Освен това запорни съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи при данни, че същите не са били осъществени на определените дати, само по себе си не прекъсва давността. Заявява, че в настоящия случай не са били извършвани изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години, считано от последното изпълнително действие по делото. Прави извод, че вземанията са се погасили по давност. Иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер 974 лева и 78 стотинки, представляваща сбор от главницата в размер на 638 лева и 60 стотинки, договорната лихва в размер на 277 лева и 46 стотинки и неустойката за забава в размер на 58 лева и 72 стотинки, за които е бил издаден изпълнителен лист от 08. 02. 2011 г. от 79-и състав на Софийския районен съд по гр. дело № 43903 по описа му за 2010 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответника „.. с ЕИК ..., седалище и адрес на управление град ..., чрез процесуалния представител юрисконсулт Павлина Бакалова. Оспорва исковата молба като нередовна и предявеният с нея иск като недопустим поради липса на приложен документ за внесена държавна такса, както и поради противоречие между посочените фактически обстоятелства. Ако съдът приеме исковата молба за редовна и предявения с нея иск за допустим, то оспорва последния като неоснователен. Излага доводи, че ищцата сключила договор за кредит с третото лице „...“ ЕАД. Третото лице променило фирмата си на „...“ ЕАД, след което през 2015 г. цедирало вземанията си по договора за кредит срещу ищцата на ответника. Признава, че през 2011 г. за оспорените парични притезания е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело. Излага доводи, че намира приложение петгодишната погасителна давност. Изтъква, че предприемането на действия по принудително изпълнение прекъсва тази давност. Намира, че самото принудително изпълнение има „своя давност, която е двугодишна“. Признава, че в разглеждания случай е настъпила „междинна перемпция“. От друга страна, позовава се на съдебна практика, според която когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след настъпването на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже прилагането му. В конкретния случай по изпълнителното дело са били предприемани изпълнителни действия, последното от които запор на банкови сметки от 18. 05. 2018 г. С електронно изявление от 15. 02. 2023 г. представя хронологичен списък на предприетите в изпълнителното производство процесуални действия.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Твърдяната от ответника нередовност не е налице, защото първостепенният съд е освободил ищцата от задължението за внасяне на държавна такса с определение по чл.

83, ал. 2 ГПК (обективирано ръкописно на л. 14 от делото). При това положение не се изисква към исковата молба да е приложен документ за внесена държавна такса.

В тежест на ищцата е да докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, както и момента, от който е започнала да тече погасителната давност. В тежест на ответника е да докаже наличието на основания за спиране или/и прекъсване на течението на погасителната давност.

Ищцата е извела правния си интерес от така предявения отрицателен установителен иск от твърденията, че е получила запорно съобщение. С исковата молба е представено съответно запорно съобщение от 18. 05. 2019 г., с което били запорирани вземания на ищцата по банкови сметки при „...“ АД. При това положение изпълнителното производство за вземания, които според ищцата са погасени по давност, засяга неблагоприятно правната й сфера, поради което се доказва наличието на правен интерес тя да предяви отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателствени материали се установява, че ищцата е била осъдена с влязла в сила заповед за изпълнение да заплати парични задължения в полза на третото лице „...“ ЕАД. Страните не спорят освен това, че при влизане в сила на заповедта за изпълнение приложимата погасителна давност е петгодишната. Това разбиране се застъпва от настоящия съдебен състав и актуалната съдебна практика, според която влязлата в сила заповед за изпълнение по правните си последици следва да бъде приравнена на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (решение № 3 от 04. 02. 2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о. на 2

ВКС). За да бъде установен точният начален момент на течението на погасителната давност следва да се установи датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Във връзка с това още с доклада по делото първостепенният съд изпълни процесуалните си задължения и служебно указа на ищцата, че не сочи доказателства за началния момент на течението на погасителната давност (влизането в сила на заповедта за изпълнение).

При това положение тя с писмено изявление въведе конкретни твърдения, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 23. 04. 2010 г., при което формулира и доказателствено искане (л. 33). В съответствие с така формулираното от ищцата доказателствено искане съдът изиска за послужване ч. гр. дело № 2781 по описа на Софийския районен съд, 69-и състав, за 2010 г. При внимателна анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност обаче съдът констатира, че това заповедно дело няма връзка с предмета на доказване по настоящото исково производство. Съображенията за това са следните.

Предмет на настоящото исково производство е иск за установяване на погасяване на правото да се търси принудително изпълнение на паричните притезания по изпълнителен лист, който е бил издаден по ч. гр. дело № 43903 по описа на Софийския районен съд, 79-и състав, за 2010 г., а не по ч. гр. дело № 2781 по описа на Софийския районен съд, 69-и състав, за същата година. Двете заповедни производства са били водени между същите страни, но са били за различни неща. Видно от приложения по делото изпълнителен лист, който е относим към предмета на делото, заповедното производство по ч. гр. дело № 43903 е било водено за следните парични задължения на ищцата, свързани с договор за потребителски кредит № **********/ 07.

04. 2008 г.:

638 лева и 60 стотинки главница;

277 лева и 46 стотинки договорна лихва за периода 01. 04. 2008 г. – 22. 07. 2010 г.; и неустойка за забава в размер на 58 лева и 72 стотинки за периода 01. 04. 2008 г.

– 22. 07. 2010 г.

От друга страна, предмет на ч. гр. дело № 2781 са били следните парични задължения на ищцата, свързани с договор за потребителски кредит № **********/ 07. 04. 2008 г.:

449 лева и 8 стотинки главница;

60 лева и 20 стотинки мораторна лихва за периода 15. 05. 2008 г. – 20. 01. 2010 г.

Така твърдението на ищцата, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и погасителната давност е започнала да тече от 23. 04. 2010 г. сами по себе си са верни по отношение на заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 2781, но тази заповед за изпълнение и установените с влизането й в сила парични притезания нямат връзка с предмета на настоящото исково производство, зададен с исковата молба. При това положение единственото относимо доказателство по настоящото дело за началото на давностния срок остава самият изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 43903. Той съставлява косвено доказателства за влизането в сила на заповедта за изпълнение, защото става въпрос за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не по чл. 417 ГПК, и заповедният съд не би издал изпълнителен лист, ако заповедта за изпълнение не е била вече влязла в сила. Действително, точният момент на влизането й в сила навярно 3 предхожда датата на издаването на изпълнителния лист. Ищцата обаче не е представила релевантни доказателства за установяването на този точен момент въпреки изричните съответни указания на първостепенния съд. Поради тази причина спрямо нея следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да бъде прието, че заповедта за изпълнение по ч. гр. дело № 43903 е влязла в сила в деня на издаването на изпълнителния лист: на 08. 02. 2011 г. От този момент трябва и да се приеме, че е започнала да тече петгодишната погасителна давност.

За разлика от приложеното за послужване заповедно дело, постъпилият заверен препис от изп. дело № 20128520401449 по описа на частния съдебен изпълнител Катилин Попов, рег. номер 852, ареал на действие Софийския градски съд (л. 41 и сл.), е относим към предмета на настоящото дело. От него се установява, че третото лице „...“ ЕАД на 01. 10. 2012 г. образувало изпълнителното производство за принудителното събиране на процесните парични притезания. Молбата за образуване на изпълнителното производство съдържа и искания към съдебния изпълнител да „пристъпи към принудително събиране на присъденото вземане“, като „предприеме проучване на имущественото състояние на длъжника“ и „действия по обезпечаване на събирането на задължението чрез налагане на запори върху дв. вещи и вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти“. Отправено е също така искане до съдебния изпълнител да дава „периодична справка за предприетите действия по принудително изпълнение срещу длъжника“. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на 11. 10. 2012 г. чрез съпруга й, който според удостовереното от връчителя не можел да пише. С поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител насрочил и опис на движимите вещи на ищцата на адрес по местоживеене в присъствието на служител на полицията. На 12. 12. 2012 г. съдебният изпълнител посетил адреса на ищцата в ... с цел опис на движими вещи, като от съответния протокол се установява, че съдебният изпълнител бил посрещнат от жена от „ромски произход“, която му се представила за сестра на ищцата и заявила, че ищцата вече не живее на този адрес, а се преместила да живее нейде в .., незнайно къде точно. Междувременно на 23. 02. 2015 г. третото лице цедирало процесните парични притезания в полза на ответника и последният бил конституиран като взискател по изпълнителното производство на мястото на третото лице. След това съдебният изпълнител пристъпил към запориране на трудовото възнаграждение на ищцата при работодателя й „Маркос“ ЕООД (л. 22, гръб), което било връчено на работодателя на 12. 11. 2015 г. (л. 60). Сетне съдебният изпълнител пристъпил към запориране на вземанията по платежни сметки на ищцата при „...“ АД, като изпратил съответно запорно съобщение от 18. 05. 2018 г., което било получено от кредитната институция на 22. 05. 2018 г. (л. 60, гръб, и л. 61). На 07. 06.