Решение № 276 от 07.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. С.З., 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 2026553020*** по описа за 2026 година

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ***, с който на жалбоподателя А. М. Н. на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл.139 ал.6 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Жалбоподатеялт моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

Жалбоподателят претендира направени по делото разноски за адвокат в размер на 300 евро.

Въззиваемият представя писмено становище, че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен. Моли съда да постанови решение, с което потвърди ЕФ. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Жалбата е основателна.

Обжалваният електронен фиш № ***, е издаден за това, че на *** г. в *** часа е установено нарушение с ППС лек автомобил „***“, рег.№ *** с технически допустима максимална маса 1415, в община С.З., за движение по път *** км ***+***, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото 1 пътно превозно средство /ППС/ не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.

Собственик на процесното ППС е жалбоподателя.

Нарушението е установено с устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път ***, км. ***+***.

За това нарушение на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187А ал.1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

От събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът с регистрационен рег.№ *** е собственост на жалбоподателя.

От приложените по делото фотоси се установява, че на посочените в електронния фиш дата и час, процесният автомобил е преминал и е бил заснет от устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. С горното е налице деяние предвидено в чл.139 ал.6 от ЗДвП, а именно, собственикът е допуснал движението на МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнил задължението си във връзка със заплащане на съответната пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.

В ЕФ е вписано, че независимо от налагането на това административно наказание жалбоподателят дължи и заплащане на съответната такса от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от него пътно превозно средство в размер на 9 лева/ и че може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати КОМПЕНСАТОРНА ТАКСА по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата в размер на 70 лева при спазване на чл.189е ал.3 и 4 от Закона за движението по пътищата. С плащането на компенсаторната такса в срок електронния фиш ще бъде анулиран, а задължението по Закона за пътищата ще се счита за изпълнено. Вписано е също така, че Електронният фиш може да бъде анулиран при наличие на обстоятелствата, посочени в чл.189ж ал.3 от ЗДвП (чрез изрично искане за анулиране в 14- дневен срок от получаване на електронния фиш с молба до председателя на УС на АПИ), както и в случаите по чл.187а ал.4 от ЗДвП (чрез представяне на необходимите документи в 7-дневен срок от връчването на електронния фиш пред наказващия орган).

Еф е издаден при условията на чл.189ж от Закона за движението по пътищата. За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а ал.3 от Закона за движението по пътищата.

Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни 2 постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, преценка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими, след като нарушението е установено от автоматизирана система /в този смисъл виж Решение № *** г. по к.а.н.д. № *** г. на Адм. съд - П., Решение № *** г. по к.а.н.д. № *** г. на Адм. съд - П. и др./. По отношение на ЕФ се съобразява общия срок за административнонаказателно преследване от четири години и шест месеца, предвиден в чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Ето защо, съдът приема за неоснователни доводите в жалбата за изтекла давност.

Съдът констатира, че приложените санкционни норми не съответстват на относимото към казуса право на ЕС, доколкото в случая разпоредбите на чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП са в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно със задължителната практика на Съда на ЕС, обективирана в Решение от 21.11.2024 година по дело *** с предмет преюдициално запитване отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд - Х.. В Решението си СЕС приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Посоченият чл.9а от Директивата въвежда задължение за държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, както и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби.

Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Същият принцип на съразмерност е уреден и в българското законодателство, като разпоредбата на чл.12 ЗАНН предвижда, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Налагането на административно наказание трябва да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение, респ. глобата или имуществената санкция трябва да е съобразена със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение.

3

В служебното начало е включена и проверката за съразмерността между тежестта на наказанието и тази на нарушението, която е изяснена по задължителен за националните съдилища начин с Решението по дело ***г. на СЕС, което е постановено именно относно системата от наказания по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП. Не е допустимо за размер на неплатена винетна такса то 9.00 лв. да се изсиква заплащане на компенсаторна от 70 лв, съответно при неплащането й да се налага административно наказание с глоба в размер на 300 лв.

Наказанието не може да надхвърля необходимото за постигане на целта, която е превъзпитаване, възпиране и предупреждаване. Ефективно е онова наказание, което ще създаде навици за спазване на правилата, а това ще възпре санкционирания да извършва друго нарушение, като същевременно ще предупреди както него, така и останалите подчинени на закона субекти, че никое нарушение не остава без съответното му наказание, но именно съответното е справедливото и мотивиращото, осигуряващо генералната превенция на системата от наказания. Докато ефективното наказание е въпрос на законодателно фиксиране на видовете наказания за всяко нарушение, то индивидуализацията е призвана да постигне превъзпитание, възпиране и предупреждаване индивидуално и генерално, но тези цели са подчинени на съразмерността или по-ясно казано справедливостта. Съразмерността означава справедливост, защото противното няма никакъв възпитателен ефект и представлява изтезание, което е изключено в едно демократично общество. В този смисъл предвиденото в чл.179 ал.3 от ЗДвП наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда т. нар. вертикален директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата. Разглежданата разпоредба на Директива 1999/62 има императивен характер, а след постановяване на Решението от 21.11.2024 година по дело *** на СЕС е придобита достатъчна яснота на последната. Така се достига до заключението, че разпоредбата на чл.179 ал.3 от Закона за движение по пътищата противоречи на акт от по-висока степен и наложената санкция не съответства на извършеното административно нарушение.

Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен / В този смъсъл виж решение по КАНД № 5***г. по описа на Адм.съд - С.З./.

На основание чл.63д от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направени по делото разноски за адвокат. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 300 евро. В случая следва да се отчете, че е осъществено процесуално представителство от упълномощен адвокат, делото не е с незначителна фактическа и правна сложност. В размер на 300 евро адвокатския хонорар е обоснован и справедлив и трудът на адвоката не е надценен. Размерът от 300 евро не е прекомерен и с оглед материалния интерес, вида и количеството работа на адвоката.

Водим от горните мотиви, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № ***, с който на А. М. Н. на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение по чл.139 ал.6 от Закона за движение по пътищата, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на А. М. Н., ЕГН **********, от село ***, ул.***, община ***, сума в размер на 300 евро, направени разноски за адвокат по делото.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд - С.З. пред Административен съд - С.З. с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните.

Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________

5