Решение № 1485 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в заседание при закрити врати на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100900320 по описа за 2023 година

Постъпила е молба от „МИЗ“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „П.Ф.Б.“ООД, с правно основание чл. 607а, ал. 1 ТЗ вр. чл. 608, ал. 1, вр. чл. 625 ТЗ поради неплатежоспособността му.

Молителят твърди, че има спрямо длъжника изискуеми вземания в общ размер на 487 080, 03 лева, по представените и описани в молбата фактури. Вземанията произтичали от търговски сделки по повод доставка на стоки (патешки продукти), описани в приемопредавателни протоколи, като са издадени и сочените фактури. Спрямо длъжникът имало висящи изпълнителни производства. Същият бил спрял плащанията на свои изискуеми парични задължения поради невъзможност да осигури финансови средства и не бил в състояние да обслужва своите задължения.

С оглед на изложеното, в качеството на кредитор на „П.Ф.Б.“ООД, твърди, че дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност.

Моли съда да обяви неплатежоспособността на „П.Ф.Б.“ ООД и да определи начална дата на неплатежоспособност; да открие производство по несъстоятелност и да обяви дружеството в несъстоятелност и да постанови прекратяване на дейността му; да допусне обща възбрана и запор върху имуществото му, да прекрати правомощията на органите на управление и да ги лиши от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото му; да определи дата на първото събрание на кредиторите (в съответствие с действащата редакция на ТЗ към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ, преди изм. ДВ бр.66/2023 г.) и да постанови започване на осребряването на имуществото и да назначи временен синдик.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни и доказателства и доводите на страните, прие от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, и се доказва от събраните доказателства, че молителят е кредитор на „П.Ф.Б.“ ООД, с когото са в трайни търговски правоотношения породени от договор за покупко – продажба на стоки, подробно описани в приемо – предавателни 1 протоколи и издадените фактури, посочени и представени с исковата молба, както и че стоките са доставени на купувача.

От заключението на допуснатата по делото СФИЕ – основно и допълнително, по делото се установява, че на вещото лице не са представени и не разполага с ГФО на “П.Ф.Б.” ООД за 2021 г. и 2022 г. - такива не са обявени по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, както и с каквито и да било счетоводни документи за посочения период, поради което не може да посочи общият размер на изискуемите задължения на ответника към всички негови кредитори, както и към ищеца по делото. От представеното при извършената проверка в счетоводството на “МИЗ” ООД хронологично извлечение от сметка 410”Клиенти”, вещото лице установява, че общият размер на вземанията на “МИЗ” ЕООД, респективно изискуемите задължения на ответника “П.Ф.Б. към „МИЗ“ ООД, възлизат на 487 080.03 лв. по фактурите, описани в основното заключение – стр.4, табл.1. Представеното хронологично извлечение от сметка 410”Клиенти” за контрагент “П.Ф.Б.” ООД включва всички издадени фактури и всички извършени плащания за периода от 06.08.2019 г. до 11.03.2021 г. - дата на последното плащане от длъжника в размер на 10 000.00 лв. с падеж дата на издаване на съответната фактура.

Процесните фактури са включени в дневника за продажбите на “МИЗ” ООД и справка декларация за ДДС, в месеца, в който са издадени, съгласно Уведомление за приемане на постъпили от “МИЗ” ООД, ЕИК *******, данни от справката - декларация за ДДС, дневника за покупките и дневника за продажбите, за данъчни периоди м.март 2020 г. и м.април 2020 г. с вх.№ 16004268747/13.04.2020г. и № 16004295653/12.05.2020 г. Падежът на всяка от фактурите е датата на издаване на съответната фактура.

По делото е приложена извадка от ИС на НАП ИС “КОНТРОЛ” от отчетните регистри по чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС (дневници продажби) за данъчни периоди м.03.2020 г. и м.04.2020 г., видно от която “МИЗ” ЕООД е декларирало процесните данъчни фактури с контрагент П.Ф.Б.” ООД. От “МИЗ” ООД са подадени дневници и СД за ДДС с вх.№ 16004268747/13.04.2020 . и вх.№ 16004295653/12.05.2020 г. Фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца - “МИЗ” ООД съгласно Закона за счетоводството и приложимите стандарти. Представените от молителя фактури, издадени във връзка с доставка на стоки (патешки продукти) са включени в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС, на “МИЗ” ООД за м.03.2020 г. и м.04.2020 г., с входящ номер на данните в НАП - № 16004268747/13.04.2020г. и № 16004295653/12.05.2020 г., като се изяснява, че той не е ползвал данъчен кредит, тъй като е продавач, а не купувач. Начисления ДДС по всяка от фактурите за извършена продажба е внесен от “МИЗ” ООД в бюджета, съгласно СД за ДДС за периода.

По дебита на сметка 410”Клиенти” се води вземане от контрагент “П.Ф.Б.” ООД в общ размер на 487 080.03 лв., по фактури, описани в констативната част по задачата.

Вещото лице е заключило, че търговските книги на молителя относно процесните фактури, са водени редовно, съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за счетоводството.

Процесните фактури, издадени от “МИЗ” ООД са включени в дневника за покупките на “П.Ф.Б.” ООД, подадени по електронен път с КЕП (с изключение на фактура № 3000000026/18.03.2020 г), за данъчните периоди, описани в констативната част. “П.Ф.Б.” ООД е ползвало правото си на данъчен кредит по процесните фактури.

Издадените фактури от “МИЗ” ООД към “П.Ф.Б.“ ООД за периода от м.август 2019 г. до м.март 2021 г. са на обща стойност 1 919 658.54 лв. Общият размер на извършените плащания от длъжника възлиза на 1 432 578.51 лв.

От заключението на СФИЕ се установява още, че дружеството има публично правни задължения, представляващи данъчни и осигурителни задължения на „П.Ф.Б.” ООД с ЕИК *******, съгласно заверена Справка от ТД на НАП “Големи данъкоплатци и осигурители”, 2 актуални към 07.08.2023 г. Общият им размер възлиза на 375 331.07 лв. в т.ч. главници 236 987.35 лв. и лихви 138 343.72 лв.

След извършена проверка в Българска народна банка е предоставена Справка от информационната система на Централния кредитен регистър (ЦКР) за наличие на данни за предоставени кредити на посоченото юридическо лице - “П.Ф.Б.” ООД, гр.София, ЕИК *******. Информацията е за кредитни договори от 31.08.2018 г. до 30.06.2023 г. (с изключените ФИ), към „Уникредит Лезинг“ Уникредит България“ и Прокретидт Банк България“, описани в заключението. Вещото лице установява, че към Прокредит Банк България ЕАД - идентификатор на кредита 5231770, усвоената главница е 500 000.00 лв. няма остатък редовна главница и няма остатък просрочена главница, по данни към 31.05.2023 г. Вещото лице установява, че към 30.06.2023 г. просрочието по кредита към Прокредит Банк България ЕАД - (идентификатор 5231773 ) е над 360 дни , просрочена главница 650 000.00 лв. Към 30.06.2023 г., към Уникредит лизинг ЕАД няма остатък редовна главница, няма остатък просрочена главница, такси и друг разход 14062.00 лв.

Със заключението на вещото лице се установява, че плащанията по задълженията към “МИЗ” ООД са спрели, като спирането има дългосрочен характер. Падежът на най-рано възникналото изискуемо непогасено задължение е 02.03.2020 г. по фактура № 300000012/02.03.3020 г. цялата на стойност 67762.37 лв., по която има неплатен остатък в размер на 43 154.50 лв.

В заключението на СФИЕ се сочи, че към 31.12.2019 г. коефициентът на обща ликвидност е 1, 5129, на бърза ликвидност – 0, 7599, на незабавна ликвидност -0, 1122, на абсолютна ликвидност – 0, 1119, а коефициентът на финансова автономност е 0, 8367 и коефициент на задлъжнялост – 1, 1952. Стойността на активите и на пасивите на длъжника, както и коефициентите на ликвидност и финансова автономност са описани в констативната част по задачата, само на база Г Ф О к ъ м 31.12.2019 г . (обявен в ТРРЮЛНЦ). При изготвянето на основното заключение следва да се съобрази, че за периода 2020 г., 2021 г.и за 2022 г. не са предоставени счетоводни регистри и ГФО, за да се анализира финансовото състояние на длъжника. В допълнителното заключение на вещото лице е посочено, че към 31.12.2020 г. коефициентът на обща ликвидност е 0, 1394, бърза ликвидност – 0, 1394, незабавна ликвидност -0, 000, абсолютна ликвидност – 0, 000, а коефициентът на финансова автономност е 0, 0007 и коефициент на задлъжнялост – 1363, 00 т.е. всички те са под референтните граници. Ето защо, в тази част съдът възприема като обективно, пълно и компетентно именно допълнителното заключение. От справка от МВР, СДВР „Отдел „Пътна полиция“ е видно, че дружеството притежава л.а „Фолскваген тигуан“ . по делото е приложена справка от АВп Служба по вписванията – София към 20.03.2023 г.

От заключението на вещото лице се установява, че съгласно счетоводния баланс към 31.12.2020 г. общата стойност на имуществото е 1364 хил.лв., в т.ч. ДМА 1174 хил. лева и други – 194 хил. лв. общият размер на задълженията на дружеството към същата дата възлиза на 1363 хил.лева в т.ч. към финансови предприятия 1353 хил. лева и други задълженията – 10 хил.лв.

От горното следва, че длъжникът „П.Ф.Б.“ООД със своите парични средства и със своите краткотрайни активи не е в състояние да обслужва задълженията си; не притежава имущество съобразно неговата балансова стойност достатъчно да покрие задълженията си.

Дружеството обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към своите кредитори, поради липса на краткотрайни активи. Единственият такъв актив към 31.12.2020 г. са други вземания на обща стойност 190 хил. лева, които са недостатъчни да покрият задължения в размер на 1363 хил.лева.

Доколкото други доказателства от страна на длъжника не бяха представени, а посочените не бяха събрани на основание чл.158, ал.1 от ГПК, съдът приема, че длъжникът сам създава пречки за изготвяне на съдебно икономическа експертиза, установяваща 3 финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, както и да установи дали този търговец притежава към тази дата краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни задължения. Ето защо, съдът намира, че следва да се приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказано, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Нещо повече – длъжникът сам твърди, че е неплатежоспособен и е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност по която е образувано т.д.№2267/2022 на СГС, ТО, VI14 състав, което е прекратено поради неотстраняване на нередовностите й.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

Несъмнено се установи, че длъжникът има изискуеми и неплатени парични задължения към молителя, породено от търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 ТЗ– договор за продажба на патешки продукти и публично правни задължения към държавата ,свързани с търговската му дейност – т.е измежду посочените в чл.608, ал.1 ТЗ.