Решение № 260135 от 29.07.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………../29 .07.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ при секретар Христина

Атанасова, като разгледа докладваното от съдия

Маринов т.д.№

821 по описа на ВОС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от

Й.Б.Б., чрез процесуален представител адв. С.Л., въззивна жалба срещу Решение № 457/31.01.2020 г. по гр.д.№ 15606/2018г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит №70/28.06.2011г. дължи на „Първа инвестиционна банка" АД, гр.София, сума в размер от 7011.12 EUR (седем хиляди и единадесет евро и дванадесет евроцента) включваща: Просрочена главница - 3 633.01 EUR (три хиляди шестстотин тридесет и три евро и един евроцента),Просрочена договорна лихва съгласно Раздел I, т.4 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №70/28.06.2011г., дължима за периода от 26.08.2011г. до

25.06.2018г.: 1 267.65 EUR (хиляда двеста шестдесет и седем евро и шестдесет и пет евроцента),Просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т.6 към Договор за предоставяне на потребителски кредит № 70/28.06.2011г., за периода от 25.09.2011г. до 04.07.2018 г.

(включително): 2 110.46 EUR (две хиляди сто и десет евро и четиридесет и шест евроцента),ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.07.2018год. до окончателното изплащане, за които е издадена на заповед за незабавно изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №10577/2018год. на ВРС.

В жалбата се излага становище за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че същото е необосновано. Жалбоподателят оспорва решаващия извод на първоинстанционния съд за недоказаност и ирелевантност на възражението му за получаване на съобщение изх.№ 348-138/13.06.2013г. от Директора на ФЦ МКБ Юнионбанк за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че доказателството за достигане на изявлението се намират в банката, а отказвайки да я задължи да го представи, първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Излага се от жалбоподателя, че в противоречие с материалния закон, съдът приел, че на предсрочната изискуемост може да се позове само кредитора – извод, който въззивникът изрично оспорва като неправилен. Счита, че настъпването на предсрочната изискуемост представлява обективен факт, който следва да се вземе предвид при произнасяне по възражението за изтекла давност на вземането. В заключение, жалбоподателят сочи, че по отношение на възражението за частично погасяване по давност на сумите по договорната лихва и наказателната лихва за период преди дата 04.07.2015г. на основание чл. 111 б."в" от ЗЗД, съдът неправилно и в противоречие със съдебната практика е приел, че давността тече от падежа на задължението 25.06.2018г., като се позовава отново на твърдението си за настъпила предсрочна изискуемост. По изложените съображения моли решението, в частта, с която са уважени исковете спрямо него да бъде отменено изцяло и същите да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител.

Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка" АД, представлявана от юриск. М.К., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва изцяло подадената въззивна жалба по съображения, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно. Счита, че доколкото въззивникът не е навел конкретни възражения по отношение на възникването на договорната връзка, изпълнението й от банката, респективно неизпълнението на длъжника, породило вземане за връщане на главницата и начислените според уговорките в договора лихви, същите са влезли в сила, тъй като решението не обжалвано. На следващо място, въззиваемият твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не е проведено успешно доказване на момента, в който изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е получено от длъжника. Сочи, че самото държане на писмото не удовлетворява изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, доколкото не е установен субективният елемент от него. Решението дали да упражни това свое право принадлежало единствено на кредитора и длъжникът не можел да го изземе. По посочените съображения счита, че изводът на съда за приложение на падежите, уговорени в погасителния план между страните е правилен, а възраженията на жалбоподателя в обратната насока – неоснователни. Позовавайки се на съдебната практика по приложение на погасителната давност по договори за кредит, твърди неделимост на задължението и приложимост на началния срок за течене на същата съобразно уговореният краен падеж за ползване на кредита. По гореизложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично становище се поддържа в съдебно заседание.

Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС, в частта, с която по отношение на него е прието, че дължи предмета на предявените установителни искове в цялост, поради което възражението на въззиваемия за нередовност на същата е неоснователно.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, гр.София, кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците Й.Б.Б.,

ЕГН: **********,*** и Д.Г.Б., ЕГН: **********,*** солидарно дължат на ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, гр.София, район "Изгрев", бул.

"Драган Цанков" № 37, вписана търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК *********, представлявана от Изпълнителните директори Н.Н. и С.П., действащи чрез пълномощника М.С.К.-юрисконсулт и процесуален представител по Договор за предоставяне на потребителски кредит №70/28.06.2011г., сумата от 7011.12 EUR (седем хиляди и единадесет евро и дванадесет евроцента) включваща: Просрочена главница - 3 633.01 EUR (три хиляди шестстотин тридесет и три евро и един евроцента),Просрочена договорна лихва съгласно Раздел I, т.4 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №70/28.06.2011г., дължима за периода от 26.08.2011г. до 25.06.2018г.: 1 267.65 EUR (хиляда двеста шестдесет и седем евро и шестдесет и пет евроцента),Просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т.6 към Договор за предоставяне на потребителски кредит № 70/28.06.2011г., за периода от 25.09.2011г. до 04.07.2018 г. (включително): 2 110.46 EUR (две хиляди сто и десет евро и четиридесет и шест евроцента), ведно с акцесорните последици от подаденото Заявление - направените съдебно деловодни разноски и възнаграждение за един процесуален представител в размер на 324.25 лева. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство в размер на 274.25 лв., както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лв.

Искът е отхвърлен по отношение на ищцата Д.Г.Б. и решението в тази част е влязло в сила.

От приложеното към първоинстанционното дело ч.гр.д.

№ 10577/2018 г. на ВРС се установява, че в полза на въззиваемия е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу въззивника за горепосочените суми.

Безспорно от събраните в хода на производството доказателства се установява, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което банката отпуснала потребителски кредит в размер на 3 700евро за погасяване на просрочени лихви и такси и редовните лихви по Договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ №58/22.10.2007год., сключен между Й.Б.Б., М. Ц.Б. и Банката, които са начислени към датата на сключване на настоящия анекс, възлизащи на обща стойност 3 612.90евро.

Спорът е правен и се отнася до доказаност възраженията на ответника, че преди настъпване на крайния срок за издължаване на кредита, последният е бил обявен за предсрочно изискуем, което би направило основателно възражението за погасяване по давност на вземането. Основното възражение на въззивника в жалбата се отнася до съществуването на достоверна дата за връчването на длъжника от кредитора на писмо № 348-138/13.06.2013г.

Възраженията на въззивната страна, че преди крайния срок за издължаване на кредита, същият е бил обявен за предсрочно изискуем не се доказаха и пред настоящата инстанция.

Нито се ангажираха нови доказателства, а изложените от първостепенния съд аргументи се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което съдът препраща към тях по аргумент от 272 от ГПК.

Не се установиха и основания да се приеме изтичане давност по отношение на претендираните лихви, като цитираната от първостепенния съд практика на ВКС, в тази насока, е непротиворечива.

Предвид съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции, постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба – оставена без уважение.

С оглед резултата от спора на въззивника не се дължат разноски. На въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 300 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение

№ 457/31.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 15606/2018 г. по описа на ВРС, 16 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА

Й.Б.Б., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, гр.София, район "Изгрев", бул. "Драган Цанков" № 37, вписана търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК *********, представлявана от Изпълнителните директори Н.Н. и С.П., действащи чрез пълномощника М.С.К. - юрисконсулт, сумата от

300 (триста) лева, разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 280, ал. 3, т. от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.