Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 98076 от 16.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 49171/2022
Вид
Разпореждане № 98076
Подписан
16.10.2022
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 98076 гр. София, 16.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно гражданско дело № 20221110149171 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на [фирма-З] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. Т. К.. По отношение на заявената претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 180 лева на заявителя за настоящото производствоето, съдът намира следното:

По делото заявителят е представляван от адв. Г. Х., по отношение на която е представено надлежно пълномощно. Към заявлението са представени още:

- фактура № 10000000192/03.082022 г., издадена във връзка с договор за правна защита и съдействие от 02.07.2017 г., като е видно, че фактурата е издадена за осъществени от адвоката действия по подаване на заявления по чл. 410 ГПК срещу Б. Т. К. и още 9 лица, които не са страни в настоящото производство;

- платежно нареждане от 11.08.2022 г. с основание за плащането фактура № 1000000192/03.08.2022 г., от съдържанието на който документ не е възможно да се установи каква сума е била заплатена - всички суми по платежния документ са зачертани целенасочено с черен цвят.

Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 6/2012 г. ВКС, ОСГТК, разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл. 78, ал. 3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече 1 заплатените от него разноски, а чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

В конкретния случай заявителят не представя в производството документи, от съдържанието на които може да се установи какъв е конкретно договореният размер на възнаграждението за адвокатската услуга по представляване на страната в заповедното производство, както и че адвокатско възнаграждение е било заплатено съгласно договореното между страните. Ето защо и не може да се приеме, че претендираната от страната сума в размер на 180 лева - разноски за адвокатско възнаграждение е действително извършен от заявителя разход във връзка с образуваното заповедно производство. За съда не е налице правомощие да разпореди издаването на заповед за изпълнение и за разноски, които страната не е доказала да е извършила в производството. В тази част заявлението следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 1187668/09.09.2022 г., подадено от [фирма-З], чрез адв. Г. Х., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. Т. К. в ЧАСТТА за разноските относно сумата 180 лева - адвокатско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2