Решение № 4025 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4025 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100506656 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Д. Б. Р. против постановление от 07.05.2025г., по и.д. № 20259210400412 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, с което ЧСИ отказал да прекрати изпълнителното дело.

Жалбоподателят излага, че ЧСИ отказал да прекрати изпълнителното производство с единствения мотив, че не бил компетентен да се произнесе по възражението на длъжника за изтекла погасителна давност за дълга. При проверка на делото установил, че приложения от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД изпълнителен лист бил от 01.06.2016г. и бил издаден въз основа на договор за стоков кредит от 05.10.2011г. Молбата на взискателя за привеждане в изпълнение била от 01.04.2025г., а за приложените към същата уведомления за цесия длъжникът не бил уведомен. Прави възражение за погасяване по давност на всички вземания по договора за стоков кредит от 05.10.2011г., като такова бил направил и по и.д. № 487/2016г. на ЧСИ С.П., което било прекратено въз основа на влязъл в сила съдебен акт по ч.гр.д. № 13387/2024г. на СГС, с който на жалбоподателя били присъдени и разноски. Въпреки прекратяването със същия изпълнителен лист било образувано настоящото изпълнително дело и вместо да му бъдат преведени разноските, те били отнесени за погасяване на дълга към взискателя, въпреки възражението на жалбоподателя за давност и в разрез със съдебния акт по ч.гр.д. № 13387/2024г. на СГС. Излага подробни съображения за изтекла погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист от 01.06.2016г.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено, а вместо това СГС да постанови прекратяване на изпълнителното производство ведно със законните последици от това.

Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. М., депозира становище за неоснователност на жалбата. Изложените съображения не кореспондират с доводите в жалбата, а касаят перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.П., постановил обжалваното постановление. Намира частната жалба за допустима, а по същество - неоснователна.

1

Изпълнителният лист от 01.06.2016г. бил издаден в полза на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, предвид на което съобщаването на цесията на длъжника било съобразено от съда. Съдебният изпълнител нямал компетентност да преценява валидността на изпълнителния лист или изтичането на погасителната давност – дължал изпълнение, докато не бъде представено надлежно съдебно решение.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок, намира, че същата е процесуално допустима.

По същество намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От приложеното по делото копие от и.д. № 20259210400412 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано по молба от 01.04.2025г. на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк.

Й., въз основа на издаден по гр.д. № 4947/2016г. по описа на СРС изпълнителен лист от 01.06.2016г., по който длъжникът Д. Б. Р. бил осъден да заплати на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 1 684.80 лева, представляваща главница по договор за отпускане на стоков кредит от 05.10.2011г., ведно със законната лихва от 29.01.2016г. до окончателното погасяване, сумата 323.56 лева – договорна лихва за периода от 05.10.2011г. до 21.02.2013г., които вземания били придобити от заявителя с договор за цесия, и 25 лева – разноски по делото. С молбата за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по изпълнителния лист, освен извършване на различни справки, проучване имуществото на длъжника и налагане на запори, взискателят поискал и запор на вземането на длъжника по предходно образувано при същия ЧСИ и.д. № 20169210400487.

С постановление от 01.04.2025г. ЧСИ С.П. се произнесъл по молбата, като образувал и.д. № 20259210400412, постановил изпращане на съобщение за това до длъжника, изготвяне на справки, налагане на запори върху банкови сметки на длъжника и запор на трудовото му възнаграждение, изпълнил служебните си задължения по чл. 458 ГПК и др. съпътстващи образуването действия. С отделно разпореждане от същата дата ЧСИ разпоредил подлежащите на възстановяване суми на длъжника по прекратеното и.д. № 20169210400487 да се прехвърлят за погасяването на дълга по новообразуваното такова.

От служебно извършена от настоящия съдебен състав справка в деловодната система на СГС, във връзка с доказателственото искане в жалбата на длъжника Р., установява се, че с решение № 7097/19.12.2024г., постановено по ч.гр.д. № 13387/2024г. на СГС, II-Ж състав, било отменено постановление от 30.08.2024г., по изпълнително дело № 20169210400487 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 от РКЧСИ, район на действие – СГС, с което било отказано да бъде прекратено изпълнителното дело, а делото било върнато на ЧСИ С.П., за издаване на постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20169210400487 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. СГС приел, че незаконосъобразно ЧСИ отказал да прекрати изпълнителното производство - то било прекратено по силата на закона на 03.12.2021г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в 2-годишен срок, считано от 03.12.2019г., взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия. Със същото решение взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил осъден да заплати на Д. Б. Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 225 лева, представляваща разноски по делото. Именно досежно тази присъдена на жалбоподателя сума ЧСИ С.П. се произнесъл с разпореждането си от 01.04.2025г. по и.д. № 20259210400412.

С молба с вх. № 18945/24.04.2025г. длъжникът Д. Б. Р. поискал ЧСИ да прекрати новообразуваното и.д. № 20259210400412 по описа си. Изложил, че молбата за привеждане в изпълнение, с която изпълнителното дело било образувано била от 01.04.2025г., уведомленията за цесия до длъжника били „мними“, датирани от 04.04.2025г., и длъжникът не бил уведомен за същите. Позовал се на чл. 112 ЗЗД, 2 възразил за изтекла погасителна давност за всички вземания по договора за стоков кредит от 05.10.2011г. Посочил, че възражение за погасителна давност заявил и по прекратеното изпълнително дело № 20169210400487. Изтекла била абсолютна десетгодишна давност, независимо от спиранията и прекъсванията й, още повече, че доброволни плащания по договора не били извършвани нито преди, нито след цесията. От издаването на изпълнителния лист на 01.06.2016г. до момента изтекли повече от 5 години, предвид на което вземанията по него също били обхванати от погасителна давност. Същият вече не бил годен изпълнителен титул за водене на изпълнително дело. Излага още, че по новообразуваното и.д. не получил ПДИ и намира разпореждането от 01.04.2025г., с което полагащите му се по решение № 7097/19.12.2024г., постановено по ч.гр.д. № 13387/2024г. на СГС, II-Ж състав, разноски били прехвърлени в погасяване на този дълг било незаконосъобразно, предвид изрично направените от длъжника възражения за погасеност по давност на вземанията по изпълнителния лист. Поискал прекратяване на изпълнителното производство, вдигане на наложените запори, посочил, че трудовото му възнаграждение било близко до МРЗ, а освен това дължал и издръжка на малолетното си дете.

С обжалваното постановление от 07.05.2025г. ЧСИ отказал да прекрати изпълнителното производство. Изложил мотиви, че извън компетентността му било разрешаването на въпросите, касаещи погасителната давност.

Обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от настоящия съдебен състав.

Погасителната давност не се прилага служебно, а липсата на материалноправните предпоставки за образуване и провеждане на изпълнително производство се осъществява по исков ред с иск по чл.439 ГПК, а не в производството по чл.435 и сл. ГПК. Нито съдът в настоящото производство, нито ЧСИ в хода на изпълнителното производство, има правомощия да се произнесе по въпроса относно погасяването на процесните вземания поради изтекла погасителна давност. Всички изложени от жалбоподателя доводи в тази насока са неотносими и не следва да бъдат разглеждани и обсъждани от настоящия съдебен състав.

Удовлетворяването на молбата на взискателя от 01.04.2025г. в частта за запор на вземането на длъжника за разноски, произтичащо от решение № 7097/19.12.2024г., постановено по ч.гр.д. № 13387/2024г. на СГС, II-Ж състав, не съставлява нарушение.

Напротив - съдебният изпълнител, като орган по принудително изпълнение, дължи подчинение на изпълнителния лист и няма пречка изпълнението да бъде насочено срещу същото вземане на длъжника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 07.05.2025г., по и.д. № 20259210400412 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, с което ЧСИ отказал да прекрати изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4