Решение № 1999 от 06.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1999 гр. София, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110216196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № Р-10-182 от 14.10.2025г., издадено от П. И. Д., Заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл.53, чл.27 и чл.83 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/, връзка чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, връзка § 1, т.52 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ е наложена на „*****” ЕАД имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Недоволно от Наказателното постановление е останало наказаното Дружество „*****” ЕАД, което в жалба /подадена чрез юрк. И. П./ посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като било издадено при допуснати нарушения на материално- и процесуално- правните разпоредби. Според жалбоподателя НП е издадено извън правомощията на КФН, тъй като е решен въпрос, който излиза извън дадените на КФН правомощия по ЗКФН. Претендира се, че „*****” ЕАД се е произнесло по застрахователна претенция № *********** по застраховка „Каско +“ при спазване на правилата на чл.369 от КЗ. Било извършено прихващане между дължимата от застраховащия премия в размер на 325,97 лева и застрахователното плащане в размер на 184,63 лева. Според жалбоподателя актосъставителят е превишил правомощията си като е приел, че има нарушение на чл.104, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) заради липсата на изявление до застраховащия „*****“ ЕООД. В жалбата се обяснява, че гражданско-правните отношения между страните следва да се решават от съда и въпросът, по който се е произнесла КФН бил 1 от изключителна компетентност на съдилищата. Освен това се твърди, че в Акта са изложени грешни изводи за момента на извършване на произнасянето по претенцията, базирани на заключенията на КФН във връзка с чл.104, ал.1 от ЗЗД. Според жалбоподателя неправилно административно-наказващият орган е приел, че произнасянето по застрахователна претенция № *********** е извършено в цялост на 08.05.2025г. В жалбата се твърди, че „*****“ ЕАД се е произнесло по предявената претенция с писмо, изпратено до застраховащия на 07.03.2025г. С него застрахователят бил определил размера на обезщетението (184,63 лева) и мотивирано отказал плащане по част от претенцията в съответствие с чл.108, ал.1 от КЗ. Макар със същото писмо да са били поискани допълнителни доказателства (копие на фактура, удостоверяваща сторени разходи за ремонт и осигуряване съдействие за извършване на оглед), размерът на обезщетението бил определен и имало произнасяне по смисъла на чл.108, ал.1 от КЗ. В жалбата се заявява още, че застрахованият е уведомен за прихващането на 08.05.2025г. и съгласно чл.104, ал.2 от ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а именно от деня на определяне на обезщетението - 07.03.2025г. По аргумент от чл.104, ал.2 от ЗЗД следвало да се приеме, че макар уведомлението да е извършено на по-късна дата, прихващането, т.е. удовлетворяването на претенцията на застраховащия и изпълнението на задължението на застрахователя по чл.108, ал.1 от КЗ, и задължението на застрахователя към застраховащия били погасени в първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. на 07.03.2025г. Според жалбоподателя административно-наказващият орган неправилно е възприел уведомлението за прихващане като елемент от фактическия състав на произнасянето по застрахователната претенция по смисъла на чл.108, ал.1 от КЗ. Уточнява се, че уведомлението било последващо действие в гражданско-правните отношения на страните, което не подлежало на контрол от КФН. Допълва се, че за задължения на застрахователя, които са предмет на застрахователния договор, т.е. на постигнатото между двете страни по договора съгласие, надзорният орган не можел да встъпва в правата на застрахования и да упражнява /чрез силата на държавна принуда/ субективни права на лицето, ползващо застрахователна услуга. Прихващането било гражданско-правен институт, който уреждал отношенията между гражданско-правни субекти и бил обект на контрол от съдилищата, а не от административните органи. Поради това се иска СРС да отмени атакуваното Наказателно постановление. При условията на евентуалност се моли съдът да отмени НП на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН поради наличие на маловажен случай.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „*****” ЕАД се представлява от юрк. П., която в съдебно заседание на 10.02.2026г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. П. отново посочва, че поддържа аргументите от жалбата и че произнасянето на КФН касателно направеното прихващане е извън правомощията на органа, тъй като прихващането не е елемент от фактическия състав на произнасянето на застрахователя по чл.108, ал.1 от КЗ.

ВъззИ.емата страна Заместник-председател на КФН, ръководещ управление 2

„Застрахователен надзор“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 10.02.2026г. от юрк. П., която заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. П. пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Иска се съдът да остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана. Според юрк. П. е неоснователно възражението на жалбоподателя, че „*****” ЕАД се е произнесло с писмо от 07.03.2025г., с което е определен размерът на застрахователното обезщетение и мотивирано е оказано плащане по част от претенцията.

Процесуалният представител на въззИ.емата страна посочва, че с писмото от 07.03.2025г. застрахователят е изискал фактури за ремонт и осигуряване на съдействие за извършване на оглед. Фактурата за извършен ремонт е била предоставена на 12.03.2025г., а огледът на автомобила е направен на 13.03.2025г. Поради това юрк. П. иска да се приеме, че последното доказателство, имащо отношение за определяне основанието и размера на претенцията е предоставено на 13.03.2025г. и от този момент е започнал да тече срокът от 15 работни дни, в които застрахователят е следвало да изпълни задължението си за произнасяне. Изтъква се, че съгласно точка 5.5 от приложимите към Договора „Общи условия“ Дружеството – жалбоподател е имало право да избере дали да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или не. За да се приеме, че застрахователят се е произнесъл в пълнота по претенцията, е следвало застрахователят да изрази своята воля пред застрахованото лице относно извършеното прихващане. Според юрк. П. в писмото от 07.03.2025г. не е налично подобно волеизявление. Едва с писмото от 08.05.2025г. застрахователят бил изпълнил задължението си да се произнесе в цялост по претенцията.

Според юрк. П. няма основания случаят да се квалифицира като маловажен. Иска се СРС да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното от фактическа страна :

С Наказателно постановление № Р-10-124 от 24.06.2024г., влязло в сила на 17.07.2024г., жалбоподателят „*****” ЕАД е бил наказан по административен ред за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ, извършено на 16.12.2023г.

На 17.02.2025г. товарен автомобил „***“ с рег. № ********** участвал в пътно – транспортно произшествие /ПТП/. За това превозно средство имало сключена автомобилна застраховка „Каско +“ към „*****” ЕАД с полица № ***************** - със срок на действие от 11.10.2024г. до 10.10.2025г.

Собственик на товарен автомобил „*** ФХ 62 Р“ с рег. № ********** е „*****“ ЕООД.

Във връзка с настъпилите от ПТП-то щети по автомобила с рег. № ********** в застрахователното Дружество била заведена щета № ***********/20.02.2025г. Били изпратени снимки на щетите по превозното средство. На 20.02.2025г. от застрахователното Дружество изискали талон на автомобила, свидетелство за управление на МПС и акт на водача, както и удостоверение за банкова сметка. По отношение на заведената щета от „*****” ЕАД изготвили опис – заключение по щетата на 25.02.2025г. На същата дата били 3 представени и изисканите на 20.02.2025г. документи от застрахованото лице. На 25.02.2025г. била изискана от застрахования проформа фактура за ремонта и на същата дата по електронен път пред „*****” ЕАД била представена оферта № OF0000089146/20.02.2025г.

На 06.03.2025г. била направена калкулация по претенция № *********** от 20.02.2025г. От застрахователното Дружество определили обезщетение по заведената щета в размер на 184,63 лева.

С писмо от 07.03.2025г. от „*****” ЕАД уведомили „*****“ ЕООД, че по заведената щета ще бъде изплатено обезщетение в размер на 184,63 лв. без ДДС след предоставяне на копие от фактура относно ремонта, придружена с копие на касов бон или платежно нареждане, както и оглед на възстановеното МПС.

На 12.03.2025г. по електронен път била представена пред застрахователя Фактура № ********/28.02.2025г. за сумата от 472,51 лева с ДДС за платени авточасти за ремонт на товарен автомобил „***“. На 13.03.2025г. бил извършен оглед на автомобила и на същата дата от „*****” ЕАД изготвили ново опис – заключение по щета № ***********/20.02.2025г.

Тъй като с електронно съобщение от 11.03.2025г. /входирано в застрахователното Дружество на 12.03.2025г./ от „*****“ ЕООД поискали „*****” ЕАД да преразгледа размера на определеното застрахователно обезщетение, с писмо от 18.03.2025г. застрахователното Дружество отговорили на застрахованото лице, че не са налице основания за промяна на размера на определеното обезщетение и за доплащане по щетата.

Междувременно, във връзка с щета № ***********, на 11.03.2025г. била подадена жалба в КФН, заведена под № 91-02-263. По повод на тази жалба е разпоредена проверка в КФН, във връзка с която от „*****” ЕАД с писмо изх. № 91-02-263 от 17.03.2025г. е изискана информация и документация касателно процесната претенция. В отговора си „*****” ЕАД в писмо до КФН с вх. № 91-02-263 от 28.03.2026г. излага съображенията си и изпраща на КФН преписката по конкретната щета. С писмо изх. № 91-02-263 от 03.04.2025г. са изискани доказателства от „*****” ЕАД за направеното прихващане на размера на определеното застрахователно обезщетение по претенцията с размера на втората вноска от застрахователната премия по договора. В писмо-отговор до КФН с вх. № 91-02-263 от 17.04.2026г. от „*****” ЕАД отказали да предоставят поискания им документ, като се позовали на т.5.5. от Общите условия, според който когато застрахователното събитие е настъпило преди застрахователната премия да е изплатена изцяло от застраховащия – застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума.

С писмо изх. № 91-02-263 от 24.04.2025г. от КФН отново изискали от „*****” ЕАД да представят направеното волеизявление за прихващане. По електронен път постъпил в КФН на 09.05.2025г. отговор от „*****”, към който било приложено писмо от 08.05.2025г., с което „*****” ЕАД информира „*****“ ЕООД за това, че във връзка със заведената щета и изчисленото обезщетение в размер на 184,63 лева е направено приспадане от сумата за втора вноска от застрахователната премия, възлизаща на 325,97 лева, като удържането било 4 извършено на 20.03.2025г., а падежът на вноската бил на 10.04.2025г.

С писмо изх. № 91-02-263 от 14.05.2025г. от КФН изискали от „*****” ЕАД да представят информация и документи дали е бил извършен оглед на увреденото превозно средство. На 22.05.2025г. и на 04.06.2025г. по електронен път постъпили в КФН отговори от „*****”. С писмо изх. № 91-02-263 от 06.06.2025г. от КФН отново поискали от „*****” ЕАД доказателства за датата на извършване на оглед на товарния автомобил след като са били отстранени уврежданията по него. На 20.06.2025г. по електронен път в КФН бил входиран отговора на „*****”, според който огледът на автомобила, установяващ възстановяването на всички увредени детайли, бил извършен на 13.03.2025г.