Решение № 2559 от 28.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2559 гр. Бургас, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120105266 по описа за 2023 година

Иск по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.240, ал.2 от ЗЗД, и чл.9 от ЗПК, предявен от “Профи Кредит България” ЕООД, гр.С срещу И. С.

С. от с.Р, общ.С, обл.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата за заплащане на сумата 183.22 лв. – договорно възнаграждение, дължимо по Договор за потребителски кредит с № ......от 06.03.2020г. за периода от 05.01.2021г. до 05.01.2022г., ведно със законната лихва от 28.06.2023г. до окончателно-то плащане, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 3877/2023г. на РС Б. Твърди и че същото е било отхвърлено, а на дружеството е било указано да предяви осъди-телен иск за вземането си, като доплати държавната такса. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да осъди С. да му плати горната сума. Претендира раз-носки.

Ответницата не взема становище по иска.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

С Разпореждане № 7509/13.07.2023г., постановено по ч. гр. дело № 3877/2023г. на РС Б е отхвърлено заявлението на ”Профи Кредит България” ЕООД за издаване на запо-вед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И. С. С. за заплащане на су-мата от 183.22 лв. – договорно възнаграждение, претендирано по договор за потребителски кредит № ...... от 06.03.2020г. за периода от 05.01.2021г. до 05.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2023г. до окончателното й изплащане, като след влиза-не в сила на съдебния акт, на заявителя е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата за това държавна такса.

Ищцовото дружество се е възползвало от тази процесуална възможност и в указания му срок е заявило претенцията, въз основа на която е образувано настоящото дело.

1

Представен е Договор за потребителски кредит № 30043034051, сключен от страните на 06.03.2020г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата сумата 900 лв., от която 57.67 лв. за рефинансирането на предходни задължения, а последната се е задължила да му я върне, ведно с възнаградителна лихва в размер на 426.03 лв. – 48.93 % ГПР и 41 % ГЛП, както и да му заплати възнаграждения за закупени услуги ”Фаст” и ”Флекси”, съответно – от 270 лв. и от 810 лв., общо 2 406.03 лв., на 24 месечни вноски – 23 по 100.25 лв. и последната – 100.28 лв., с дата на погасяване – 5-ти ден от месеца, до 05.11.2021г.

Безспорно, същият попада под уредбата на ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребите-ля, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допуска-ния, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя “ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”общата сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по него за потребителя.

В процесния договор за потребителски кредит, обаче, не е отразена действителната ”обща сума, дължима от потребителя“. Посочената в т.VI такава отчита само общия размер на кредита, без да включва общите разходи за заемателя, в това число и възнагражденията за услуги “Фаст“ и “Флекси“, които безспорно са ”допълнителни услуги“, пряко свързани с кредита, а по съществото си – скрита възнаградителна лихва. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, тъй като той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.

В случая, при получен кредит 900 лв. и задължение за връщане на общо 2 406.03 лв. в рамките на две години, е очевидно, че реалният ГЛП е в много по-висок от указания в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК петкратен размер на законната лихва.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В този смисъл – като не е включил посочените по-горе възнаграждения на значителна стойност в ”общата сума, дължима от потребителя“, заемодателят е заобиколил изискванията на закона за точното посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.

В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лих-ва или други разходи по него, в случая – процесната възнаградителна лихва от 183.22 лв.

В този смисъл е произнасянето, досежно същата сума, по ч. гр. дело № 1173/2022г. на РС Б, и в.ч.гр. дело № 398/2022г. на ОС Б, което становище напълно съответства и на актуалнта съдебна практика, обективирана в Определение № 60451/03.06.2021г. по гр. дело № 850/ 2021г. на ВКС, ГК, III г. о., и Определение № 50685/30.09.2022г. по гр. дело № 2

578/2022г. на ВКС, III г. о.

За пълнота – следва да се посочи и че клаузата за договорната лихва, сама по себе си, също е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД /основание, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като уговореният ГЛП от 41 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва – Решение № 906/30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. дело № 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело № 6295/2014г. на ВКС, 4 г. о. Тази съдебна практи-ка е все още актуална – така Решение № 260038 от 16.10.2020г. по в. гр. д ело № 238/2020г. на ОС Д, Решение от 18.05.2021г. по в. гр. дело № 226/2021г. на ОС П, Ре-шение № 4304 от 02.08.2023г. по в. гр. д ело № 8430/2022г. на СГС , Решение № 4190 от 27. 07.2023г. по в. гр. дело № 13315/2022г. на СГС, Решение № 472 от 27.07.2023г. по в. гр. д е-ло № 490/2023г. на ОС Бд, Решение № 301 от 12.07.2023г. по в. гр. д ело № 352/ 2023г. на ОС П Решение № 112 от 20.06.2023г. по в. гр. д ело № 168/2023г. на ОС Л, Решение № 809 от 15.06.2023г. по в. гр. дело № 853/2023г. на ОС П , Решение № 124 от 5.05.2023г. по в. гр. д ело № 94/2023г. на ОС Ш, Решение № 133 от 31.03. 2023г. по в. гр. д ело № 142/2023г. на ОС Пи др., постановени в съответствие с даде-ното по въпроса разрешение с Определение № 527/09.06.2022г. по гр. дело № 151/2022г. на ВКС, ГК, III г. о., тъй като голяма част от заемните правоотношения не попадат в обхвата на ЗПК и поставянето на субектите, предоставящи потребителски/бързи кредити, в по-бла-гоприятно положение от останалите заемодатели – чрез механично и безкритично прирав-няване на ГЛП с ГПР, съответно – и на потребителите в понеблагоприятно от другите зае-матели, е недопустимо, а отделно от това – към настоящия момент лихвите по банковите кредити и по депозитите са много по-ниски от тези преди 1015 години /при произнасяния-та на ВКС/, което предполага и значително /неоснователно/ обогатяване чрез годишна въз-наградителна лихва над 30 до 50 %.

И както многократно е подчертавал настоящият съдебен състав, произнасянето на някои от съдилищата в обратната насока, не само че противоречи на обикновената житейска логика и на основни принципи на правото, включая и това – на ЕС, но и толерира порочни търговски практики, в увреда интересите на българските граждани.

Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ”Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление: гр.С бул.““ № , бл., вх. , против И. С. С., с ЕГН: **********, от с.Р, общ.С, обл.Б, ул.” № , иск за заплащане на сумата от 183.22 лв., представляваща договорно въз-награждение, претендирано по Договор за потребителски кредит № 30043034051 от 06.03. 2020г. за периода от 05.01.2021г. до 05.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от 28. 06.2023г. до окончателното плащане, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3