Определение № 5081 от 27.12.2019, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е гр. София, 27.12.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и деветнайсета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

МАРИЯ ИЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия

Тодорова ВНЧД № 5077 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 НПК.

Постъпила е частна жалба от защитника на подс. Т.П.П. срещу определение на СРС, НО, 115 състав, по н.о.х.д № 13261/19 г. от 13.11.2019 г., с което е потвърдена мярката за неотклонение на подсъдимата „подписка“.

В частната жалба се твърди, че определението, постановено в разпоредително заседание, в частта относно мярката за неотклонение е неправилно, тъй като делото е по реда на глава 28 НПК. Излагат се доводи, че при това положение, след като подсъдимата е предадена на съд за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, мярката за неотклонение не обслужва целите по чл. 57 НПК.

Въззивният съд, като прецени изложените в частната жалба доводи, съдържанието на атакуваното определение и хода на развитие на досъдебното производство, намира за относимо от фактическа страна следното:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано в Софийския районен съд по обвинителен акт срещу Т.П.П. по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК, като в него е посочено, че подсъдимата е неосъждана.

Това обстоятелство е потвърдено и от изисканата от съда справка за съдимост, от която е видно, че подсъдимата не е освобождавана от наказателна отговорност по чл. 78а НК.

В разпоредително заседание на 13.11.2019 г. прокурорът е изразил становище, че производството по делото следва да бъде проведено по реда на диференцираната процедура по глава 28 на НПК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Същото становище е застъпено и от защитника на подсъдимата. Съдът е приел доводите на страните в тази насока за законосъобразни и е насрочил делото за разглеждане по реда на особените правила на глава 28 НПК. След това съдът е счел, че няма основания за изменение или отмяна на мярката за неотклонение на подсъдимата подписка и я е потвърдил.

Въззивният съд, след като извърши преценка на законосъобразността на определението за потвърждаване на мярката, намира, че подадената срещу него частна жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Обосновано и законосъобразно първостепенният съд е приел, че макар обвинението срещу подсъдимата да е повдигнато с обвинителен акт, с оглед предвидената наказуемост за престъплението – до 3 години лишаване от свобода, както и чистото съдебно минало на подсъдимата, липсата на предходно освобождаване от наказателна отговорност и други пречки по чл. 78а, ал. 7 НПК, съответният процесуален ред, определен императивно, за разглеждането на процесното обвинение е този по глава 28 НПК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Иначе казано, независимо от допуснатата грешка от СРП за внасяне на обвинителен акт, предметът на делото е с административнонаказателен характер и съгласно чл. 378, ал. 1 НПК участието на подсъдимата в съдебното производство не е задължително, т.е. е въпрос на упражняване на диспозитивно право, а не е изпълнение на процесуално задължение. Това означава, че няма правно основание подсъдимата да бъде дисциплинирана чрез мерки за процесуална принуда. Именно тази идея е заложена в чл. 56, ал. 1 НПК, когато е предвидено, че мярка за неотклонение се взема само спрямо обвиняем по дело от общ характер и то когато са налице основанията по чл. 57 НПК – опасност обвиняемият да извърши престъпление и/или да се укрие (да не се явява). В процесния случай, видно от изхода на разпоредителното заседание, предметът на делото законосъобразно е трансформиран в административнонаказателен и е постановено да бъде разгледан в отклонение от общия ред по специалните правила за освобождаване от наказателна отговорност.

Това е достатъчно, за да се приеме, че от тук насетне мярката за неотклонение на подс. П. е безпредметна, не обслужва нуждите на производство от общ характер, поради което следва да бъде отменена.

Поради изложените съображения въззивният съд намира, че районният съд незаконосъобразно е потвърдил мярката за неотклонение, което налага определението да бъде отменено като неправилно. Съгласно чл. 345, ал. 2 НПК въззивният съд има правомощието, когато отмени определението на първата инстанция, да реши въпросите по частната жалба, което в настоящия случай изисква мярката за неотклонение на подс. П. да бъде отменена.

Мотивиран от изложеното,

Софийският градски съд, ІІІ въззивен състав

О П Р

Е Д Е

Л И :

ОТМЕНЯ определението на СРС от 13.11.2019 г. по н.о.х.д № 13261/19 г. на СРС, с което е потвърдена мярка за неотклонение на подсъдимата Т.П.П. подписка.

ОТМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимата Т.П.П. по н.о.х.д № 13261/19 г. на СРС подписка.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.