Решение № 1007 от 22.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Бургас, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120201598 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на П. К. С., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 25-0769-005166 от 10.02.2026 г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро, с левова равностойност 100 лева.

В жалбата се оспорва законосъобразността на наказателното постановление, като се твърди, че описаното в него нарушение не е извършено. Жалбоподателят поддържа, че при управлението на автомобила е използвал обезопасителен колан, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и представя доказателства в подкрепа на изложените твърдения, включително снимков материал, отразяващ начина на поставяне на обезопасителния колан и прикрепено към него устройство.

Представя писмени бележки и не претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща 1 представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

На 07.09.2025 г., около 13:26 часа, жалбоподателят П. К. С. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с регистрационен № *** в гр. Бургас, по бул. „Сан Стефано“. На същата дата служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас осъществявали контрол по спазване правилата за движение по пътищата. При извършена проверка полицейският служител Д.

Ц. К. приел, че жалбоподателят управлявал автомобила, без да използва обезопасителния колан, с който превозното средство било оборудвано.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН № GA4527655 от 07.09.2025 г., въз основа на който било издадено процесното наказателно постановление.

В съдебното производство бил разпитан актосъставителят Д. К., който потвърдил констатациите в съставения акт. Свидетелят заявЯВА, че полицейските служители забелязали движещ се автомобил, чийто водач бил без поставен обезопасителен колан, след което автомобилът бил спрян и извършена проверка.

Съдът е допуснал до разпит и свидетелката ***, която пътувала в автомобила заедно с жалбоподателя. Същата излага различна фактическа обстановка относно начина, по който автомобилът бил спрян, и последвалите действия на полицейските служители. Тя заявява, че автомобилът бил спрял поради възникнала ситуация, свързана с движението, след което към него се приближил полицейски служител. Според показанията жалбоподателят бил с поставен обезопасителен колан, като върху него имало прикрепена щипка, предназначена за закрепване на микрофон за устройство „hands free“.

Свидетелката описва и проведен разговор между жалбоподателя и полицейския служител относно използването на обезопасителния колан.

По делото е представен и снимков материал, на който се вижда лице с поставен диагонално през гръдния кош обезопасителен колан, върху който е прикрепено допълнително устройство.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество — основателна.

При извършената служебна проверка съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради недоказаност на твърдяното административно нарушение.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , водачите и пътниците в моторни превозни средства от посочените в разпоредбата категории са длъжни, когато превозните средства са в движение, да използват обезопасителните колани, с които същите са оборудвани.

За ангажиране на административнонаказателната отговорност по посочената разпоредба е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, 2 че водачът е управлявал моторно превозно средство в движение, без да използва обезопасителен колан. В настоящия случай, между страните не съществува спор, че жалбоподателят е управлявал посочения в наказателното постановление автомобил на инкриминираната дата. Спорният въпрос е дали към момента на управлението същият е използвал обезопасителен колан.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства не позволяват да бъде направен категоричен извод за осъществяване на твърдяното нарушение.

Действително актосъставителят Д. К. е заявил, че лично е възприел жалбоподателя да управлява автомобила без обезопасителен колан. Тези показания обаче следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства, а не да бъдат възприемани безкритично единствено поради служебното качество на свидетеля.

Съществено значение за преценката на съда имат показанията на свидетелката *** която е пътувала в автомобила и е възприела обстоятелства, свързани с полицейската проверка. Същата изрично заявява, че жалбоподателят е използвал обезопасителен колан, като върху него е имало прикрепена щипка за микрофон.

Тези показания се подкрепят относно съществуването и начина на разполагане на посоченото приспособление от представения по делото снимков материал. На снимката ясно се различава обезопасителен колан, преминаващ диагонално през тялото, както и прикрепено към него устройство. Макар снимката сама по себе си да не удостоверява момента на заснемането и да не доказва пряко използването на колана към часа на твърдяното нарушение, тя представлява относимо доказателство, което следва да бъде обсъдено във връзка с останалия доказателствен материал.

Снимковият материал придава допълнителна достоверност на обяснението за наличието на прикрепено към колана устройство и обосновава необходимостта от внимателна преценка на възможността полицейският служител да е възприел неправилно фактическата обстановка.

Съдът отчита и съществените различия между показанията на актосъставителя и свидетелката Стоянова относно начина на спиране на автомобила. Докато актосъставителят твърди, че автомобилът е бил спрян от полицейските служители след възприемане на нарушението, свидетелката заявява, че автомобилът вече е бил спрял, когато към него се е приближил полицейски служител. Посоченото противоречие не установява само по себе си липсата на нарушение, но има значение при оценката на достоверността и точността на свидетелските възприятия.

В конкретния случай не са събрани други независими доказателства, които да позволят категорично разрешаване на противоречието относно използването на обезопасителния колан. Не са представени видеозаписи от полицейските камери или други технически средства, които биха могли да дадат обективна информация за обстоятелствата около проверката.

Съдът съобразява, че законът не въвежда изискване всяко нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП да бъде установявано посредством техническо средство. Липсата на видеозапис, следователно не обуславя автоматично 3 незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая обаче тя има значение при съвкупната оценка на доказателствата, доколкото са налице противоречиви свидетелски показания относно съществени обстоятелства, а други обективни доказателства за непосредственото поведение на водача в движение не са събрани.

Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази доказателствена сила не е абсолютна и не освобождава съда от задължението да извърши цялостна оценка на доказателствения материал.

В административнонаказателното производство тежестта за установяване на административното нарушение и неговия извършител е върху административнонаказващия орган. От санкционираното лице не може да се изисква да доказва своята невиновност. При наличието на противоречиви доказателства съдът следва да прецени дали административното обвинение е доказано по начин, който изключва основателното съмнение относно осъществяването на нарушението. В конкретния случай съдът намира, че такъв доказателствен резултат не е постигнат.

Показанията на актосъставителя установяват неговото възприятие за извършено нарушение, но същите са противопоставени на показанията на лице, което е пътувало в автомобила и твърди, че водачът е използвал обезопасителен колан. Представеният снимков материал не доказва непосредствено поведението на водача към момента на проверката, но подкрепя изложените обяснения относно начина на разполагане на колана и прикрепеното към него устройство.

При тази доказателствена съвкупност съдът не може да приеме за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал автомобила без използване на обезопасителен колан. Останалото съмнение относно осъществяването на обективните признаци на нарушението следва да бъде разрешено в полза на санкционираното лице.

Административнонаказателната отговорност не може да бъде ангажирана въз основа на предположение или при неотстранени основателни съмнения относно извършването на административното нарушение. Поради това съдът приема, че административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен начин осъществяването на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

При този извод наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и изричното заявление на жалбоподателя, че не претендира разноски, съдът не следва да присъжда такива.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Районен съд – Бургас

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-005166 от 10.02.2026 г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на П. К. С., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 137а, ал.

1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 51,13 евро, с левова равностойност 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5