Решение № 859 от 13.08.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Стара Загора, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20265530100802 по описа за 2026 година

Предявени са искове от Е. П. М. от ***************** против „Равда Апарт Бийч“ ООД, гр. Бургас – по чл. 55 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че през 2023г. взела решение да закупи апартамент в *****************. След разговор с Г.Н.Е., управител на „Равда Апарт Бийч“ ООД, който я уверява, че ако заплати авансово сума в размер на 10000 евро, ще бъде сключен предварителен договор за покупко продажба на двустаен апартамент в *****************, на 22.12.2023г. от страна на ищцата било извършено плащане в размер на 10000 евро, с банков превод, по банкова сметка открита на името на „Равда Апарт Бийч“ ООД. Сумата е преведена с платежно нареждане УРИ № F013f335600f/22.12.2023г. Като основание на превода е посочено „Вноска за апартамент *****************“.

Преди да бъде наредена сумата от 10000 евро, ищцата била уверена от управителя на ответното дружество Г.Н.Е., че след заплащане на сумата ответникът ще й предостави за подпис предварителен договор с подробности, а именно квадратура, изложение, разпределение, цена, начин на плащане и всички останали условия, във връзка с покупко продажбата. Такъв договор обаче не бил налице и до настоящия момент. При липсата на предварителен договор за покупко-продажба заплатената от ищцата сума в размер на 10 000 евро се явявала недължимо платена и в частност сума платена без основание.

Счита, че между нея и ответното дружество не е налице сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, т.е. платената с платежно нареждане УРИ № F013f335600f/22.12.2023г. сума се явявала платена без правно основание, поради което следвало да бъде върната на ищцата от ответното дружество.

На 16.09.2025г. в кантората на Нотариус С.Д., с рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд - Бургас била депозирана нотариална покана с рег. № 8074, том 1

2, акт № 191 от 16.09.2025г. от ищцата, с която последната канила ответното дружество да й възстанови сумата в размер на 10000 евро, представляваща направено плащане без правно основание, в срок до 3 дни от датата на получаване на поканата, по банкова сметка, открита на името на ищцата. Поканата била връчена на ответника на 03.11.2025г. чрез уведомление на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК, но сумата не била възстановена.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумите, както следва: 10000 евро, представляваща направено плащане без правно основание, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 480,83 евро, представляваща обезщетение за забава на парично задължение в размер на законната лихва, считано от датата на изтичане на посочения в нотариалната покана срок до датата на предявяване на молбата в съда - 17.03.2026г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Постъпили са молби от пълномощника й, с които се заявява, че ответникът е заплатил главницата по предявения иск – 10 000 евро, както следва: на 09.07.2026г. – 5000 евро и на 19.06.2026г. – 5000 евро, представени са платежни нареждания. Моли съдът да присъди на ищцата мораторната лихва и разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. за обезпечение на бъдещ иск.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По делото е представено платежно нареждане № F013f335600f от 22.12.2023г. – от ищцата – в полза на ответното дружество – за сумата от 10 000 евро, като основание на превода е посочено: „вноска за апартамент *****************“. Преводът е направен по банкова сметка: *****************.

На 16.09.2025г. ищцата е изпратила нотариална покана до ответното дружество, чрез нотариус С.Д., с район на действие – района на РС – Бургас, с която сочи, че тя и съпругът й са били уверени от дружеството, че след заплащане на сумата от 10 000 евро ще им бъде представен за подпис предварителен договор, с подробности за покупката на апартамент *****************. Такъв договор не е представен и при липсата на предварителен договор за покупко-продажба, заплатената от нея сума от 10 000 евро се явява платена без основание. По изложените съображения, кани ответното дружество, в 3 дневен срок от получаването на нотариалната покана, да й възстанови сумата от 10 000 евро по посочената банкова сметка в *****************.

Нотариалната покана е връчена на адреса на управление на ответното дружество, по реда на чл. 47 от ГПК, на 03.11.2025г. – удостоверено от нотариуса върху нотариалната покана, т.е. даденият 3 – дневен срок е изтекъл на 06.11.2025г.

Видно от представените по делото 2 бр. платежни нареждания, са извършени преводи от ответното дружество, по посочената в нот. покана банкова сметка на ищцата, с основание на преводите – „Отказ от апратамент 202 по превод от 22.12.2023г.“, както следва: на 19.06.2026г. са преведени 5 000 евро и на 09.07.2026г. са преведени 5 000 евро. Банковите преводи са извършени от дружеството от сметка № ***************** – същата, по която на 22.12.2023г. са преведени от ищцата 10 000 евро.

2

Съгласно чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи изложените в исковата молба обстоятелства, да докаже, че е обеднял с процесната сума, че е платил тази сума на ответника, като във връзка с обедняването му е обогатяването на ответника със същата сума. При доказано плащане, каквото е доказано в случая от приетите писмени доказателства /платежни нареждания/, ответникът следва да докаже, че е налице основание за получаването, респ. основание за задържане на получената сума. В случая, не са налице твърдения от ответника за наличието на такова основание, следователно, ответното дружество е дължало връщане на получената от ищцата на 22.12.2023г. сума от 10 000 евро, която сума е върнало на два пъти, след завеждането на исковата молба.

Предвид връщането от ответното дружество на ищцата на сумата от 10 000 евро, то искът за главницата следва да се отхвърли, поради плащане в хода на делото.

Ответното дружество е било в забава да върне сумата от 10 000 евро с изтичането на тридневния срок, даден с поканата, от получаването на същата – т.е. от 07.11.2025г., т.е. за периода от 07.11.2025г. до деня преди подаването на исковата молба – 16.03.2026г. държи лихва за забава, която е в размер на 393,42 евро /служебно изчислена от съда/, за която сума искът по чл. 86 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 480,83 евро – следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан в тази част.

Ищецът има право на направените по делото разноски, по аргумент от противното от 78 ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът е бил в забава преди подаването на исковата молба, съответно, с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Съгласно трайноустановената практика на ВКС при отхвърляне на иска, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото – например плащане на претендираната парична сума /в случая на главницата/, искът бъде отхвърлен, разноските следва да се присъдят на ищеца /Определение № 536 от 02.08.2019г. по ч.т.д. № 1463/2019г., II т.о. на ВКС, Определение № 145 от 25.03.2020г. на ВКС по ч.т.д. № 111/2020г., II т.о. и цитираната в него съдебна практика/.

Следователно, в полза на ищцата следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение – по настоящото дело и в обезпечителното производство - по ч.гр.д. № 727/2026г. по описа на СтРС, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК /намалени, съразмерно на отхвърлителната част за лихвата за забава/ в размер на общо – 2503,73 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. М., ЕГН **********, от *****************, против „Равда Апарт Бийч“ ООД, ЕИК 207250033, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 91, за осъждане на дружеството да заплати на ищцата сумата от 10 000 евро, представляваща направено плащане на 22.12.2023г. от ищцата в полза на дружеството без основание, поради извършено в хода на делото плащане на сумата.

ОСЪЖДА „Равда Апарт Бийч“ ООД, ЕИК 207250033, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 91, да заплати на Е. П. М., ЕГН **********, от *****************, сумата от 393,42 евро, представляваща лихва за 3 забава върху сумата от 10 000 евро, за периода от 07.11.2025г. до 16.03.2026г., както и сумата от общо 2503,73 евро, представляваща направени по настоящото дело и по по ч.гр.д. № 727/2026г. по описа на Старозагорския районен съд разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за разликата над 393,42 евро до пълния претендиран размер от 480,83 евро, като неоснователен в тази част.

Решението може да се обжалва от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4