Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 924 от 12.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 974/2023
Вид
Определение № 924
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 924 гр. Пловдив, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500974 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Подадено е възражение от „РАЙКОС ТЕХ“ ЕООД, с ЕИК: 160128831, със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“№ 125, ет.2, ап.6, представлявано от управителя П.К.,против Заповед №1032 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена на 10.02.2022г. по ч.гр.д.№ 1936 /2022г. по описа на ПРС, в полза на „РЕМОТЕРМ“ ЕООД, с ЕИК: 130183479. Излагат се оплаквания за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение и се настоява от длъжника за приемане на възражението от въззивния съд и за постановяване на спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение.

Постъпил е отговор по така подаденото възражение от „РЕМОТЕРМ“ ЕООД, с ЕИК: 130183479, чрез процесуалния представите адвокат Д.М., в който взема становище за неоснователност на възражението.

Пловдивският окръжен съд след като взе предвид изложените във възражението и отговора становища на страните и извърши служебна проверка, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В случая, възражението се основава на твърдения за нередовност на връчването, представляващо обстоятелство по смисъла на чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Съдът намира, че възражението е процесуално допустимо- подадено в срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК и от легитимирано лице. За длъжника е налице 1 правен интерес от търсената защита , с оглед твърдението, че поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение е бил лишен от възможността да подаде възражение по чл. 414 ГПК, с което да оспори вземането.

Разгледано по същество възражението по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК е основателно по изложените по- долу съображения.

В производството по ч.гр.д.№1936/2022г. на ПРС , е издадена на 10.02.2022г. заповед №1032 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора „РЕМОТЕРМ“ ЕООД, с ЕИК: 130183479, срещу длъжника „РАЙКОС ТЕХ“ ЕООД, с ЕИК: 160128831. Препис от заповедта е изпратен на длъжника на посочения в заявлението адрес (съвпадащ и с вписания в търговския регистър адрес на управление). Съобщението е било върнато по делото невръчено на длъжника, с отбелязване на връчителя, че на посочения адрес няма афиширан офис на фирмата, не е открит служител, на който да се връчи съобщението– установено при извършените от връчителя две посещения на адреса на 15.02.2022г. и на 18.02.2022г. Въз основа на това отбелязване заповедният съд с разпореждане от 21.02.2022г. е приложил съобщението към делото и приел за редовно връчено на страната на основание чл.50,ал.2 от ГПК.След изтичане на срока по чл. 414, ал.2 от ГПК за подаване на възражения и предвид липсата на подадено такова е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 28.03.2022г. и на същата дата е разпоредил на заявителя да се издаде изпълнителен лист за присъдените със същата суми.

При тези данни по делото въззивният съд намира, че връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е ненадлежно, поради следните съображения:

Условие за връчване на съобщенията по делото по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК е страната да е напуснала адреса. В разглеждания случай такива обстоятелства не са установени – в нито едно от извършените от връчителя удостоверявания не е отразено страната да е напуснала адреса. Удостоверено е единствено, че служители на търговеца не са намерени на адреса, което обаче не е тъждествено на напускане на адреса, а е основание за връчване на съобщението по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, в който смисъл е и определение №432/09.10.2019г. по ч.т.д.№2200/2019г. на ВКС, първо т.отд. Заповедният съд обаче не е разпоредил връчване по този ред, поради което е нарушил законоустановената процедура и е лишил длъжника от възможността да подаде възражение по реда на чл.414 ГПК. Тъй като е налице хипотеза по чл.423, ал.1, т.1 ГПК, настоящият съд намира, че посочената възможност следва да бъде възстановена на дружеството, като на основание чл.423, ал.3 ГПК възражението му следва да бъде прието и изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК бъде спряно.

Искането за присъждане на разноски по делото следва да се остави без уважение, с оглед характера на настоящето производство, с което се упражнява извънинстанционен контрол върху акт в заповедното производство и се възстановява неговата висящност. Длъжникът има право на 2 разноските с оглед крайния изход за установяване на дължимостта на вземането , които следва да му се присъдят с крайния съдебен акт.

Заявеното във възражението доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства, не е необходимо за правилното решаване на настоящия правен спор и не следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение подадено от „РАЙКОС ТЕХ“ ЕООД, с ЕИК:

160128831, със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“ № 125, ет.2, ап.6, представлявано от управителя П.К. , против Заповед №1032 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,издадена на 10.02.2022г. по ч.гр.д.№ 1936 /2022г. по описа на ПРС, в полза на „РЕМОТЕРМ“ ЕООД, с ЕИК: 130183479.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК , изпълнението по издадената на 10.02.2022г. Заповед №1032 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1936 /2022г. по описа на ПРС.

ВРЪЩА делото на същия състав на Пловдивски районен съд за даване на указания по чл. 415,ал.1 от ГПК.

ОСТАВЯ без уважение искането на „РАЙКОС ТЕХ“ ЕООД, с ЕИК:

160128831, със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“ № 125, ет.2, ап.6, представлявано от управителя П.К., за присъждане на разноски по делото, както и за допускане до разпит на един свидетел.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3