Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 26.04.2022, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Административно наказателно дело 41/2022
Вид
Решение № 39
Подписан
26.04.2022
В сила
12.05.2022
Състав
Десислава Константинова Николаева

Цитирани разпоредби

  • чл.175 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.175, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.179 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. ЛЕВСКИ, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20224410200041 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл.179 от АПК.

Постъпила е молба от адв.М.С., пълномощник на жалбоподателя за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в постановено по делото Решение №32 от 24.03.2022г. в частта му относно разноските.

С Решение №32 от 24.03.2022г. по а.н.д.№41/2022г. съдът е отменил Наказателно постановление №22-0293-000003/25.01.2022г. на ВПД Началник РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, като незаконосъобразно. Със същото решение съдът е осъдил на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на адв.М.С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Съгласно чл.175, ал.1 АПК по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Според Решение №10655 от 13.08.2014 г. на ВАС по адм. д. №14153/2013г., очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК, допусната в съдебното решение е налице при несъответствие между целеното и документирано изявление на съда.

1

Процесният случай е именно такъв, като е налице несъответствие между волята на съда и изписаното в съдебното решение, поради допусната техническа грешка. В мотивите на съдебното решение съдът е посочил, че с оглед изхода на спора е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.63д, ал.2 от ЗАННН. Поради допусната техническа грешка обаче съдът е посочил, че ОД МВР Плевен следва да заплати разноските на адв.М.С., вместо на жалбоподателя Е. Й. В., който е направил тези разноски, каквато е била волята на съда, като така допуснатата грешка е пренесена и в диспозитива на съдебното решение.

Предвид гореизложеното допуснатата техническа грешка в мотивите и диспозитива на съдебното решение следва да бъде поправена по реда на чл.175 от АПК, като на стр. 54 от делото в мотивите на съдебното решение текста „ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на адв.М.С. ПлАК адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, изчислено съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.“ да се чете „ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Е. Й. В. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, изчислено съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.“, както и в диспозитива на съдебното решение вместо текста „ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на адв.М.С. – Адвокатска колегия – Плевен, кантора - гр.****, ****, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.“ да се чете „ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на Е. Й. В., ЕГН:**********, с адрес: ****, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.“.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №32 от 24.03.2022г. по а.н.д.№41/2022г. в следния смисъл:

- на стр. 54 от делото в мотивите на съдебното решение, вместо текста „ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на адв.М.С. - ПлАК 2 адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, изчислено съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Е. Й. В. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, изчислено съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.“

- в диспозитива на съдебното решение вместо текста „ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на адв.М.С. – Адвокатска колегия – Плевен, кантора - гр.***, **** , разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на Е. Й. В., ЕГН:**********, с адрес: ***** , разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.“.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 3