Решение № 647 от 13.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Велико Търново, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110101719 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. И. Г. срещу Й. А. Н., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от *** г., а в условията на евентуалност – иск за намаляване на завещателното разпореждане и за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на И. П. Т., б.ж. на гр. ***, починал на *** г.

Ищецът твърди, че е наследник по закон на И. П. Т., б.ж. на гр. ***, починал на *** г., който приживе е притежавал ½ ид.ч. от апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. ***. Заявява, че при посещение в общинска служба „Местни данъци и такси“, гр. *** е установил, че по партидата на имота като съсобственик е вписана ответницата на основание саморъчно завещание от покойния му баща и издаден констативен нотариален акт за собственост.

Сочи, че завещанието е нечетливо в пълния му обем, че подписът под текста не е пoлoжeн от баща му и че от самия текст нe става ясно какво се завещава в полза на заветника. Счита, че дори завещанието да е действително, то със същото наследодателят е накърнил запазената му част от наследството, която следва да му бъде възстановена.

Ответницата оспорва предявените искове. Заявява, че са спазени всички законови изисквания за валидност нa завещанието, че завещателят е написал завещанието собственоръчно и ръкописно, че е поставил лично подписа си под текста му, поради което липсват основания същото да бъде прогласено за нищожно. Заявява, че доколкото ищецът иска намаляване на завет спрямо лице, което не е от кръга на наследниците по закон, то успешното упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН е обусловено от наличието на приемане на наследството от наследника с право на запазена част по опис, а доказателства за това не са ангажирани по делото. Сочи, че към момента на 1 смъртта на И. П. Т. в наследствената маса са е включвало и друго имущество – недвижими имоти, моторни превозни средства и парични средства по банкови сметки.

В законоустановения срок е постъпила и насрещна искова молба, обективирана в отговора на първоначалната искова молба, с която се иска да бъде прието за установено, че ищцата е собственик нa ½ ид. ч. от недвижимите имоти, предмет на завещанието, а именно – на ½ ид.ч. от апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. ***, и на ½ ид.ч. от гараж № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, както и ответникът да бъде осъден да предаде владението на ½ ид. ч. от тези имoти.

В насрещната искова молба се твърди, че по силата процесното завещание ответницата е собственик на ½ ид. ч. от имотите, предмет на завещанието /апартамент и гараж/, а ищецът владее тези имоти в цялост, включително притежаваната от ответницата идеална част.

Ответникът по насрещната искова молба оспорва ревандикационния иск.

Заявява, че оспорва завещателното разпореждане от *** г., твърдейки че същото не е подписано от неговия баща.

В проведените открити заседание процесуалният представител на ищеца по първоначалната искова молба поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, като оспорва насрещната искова молба и моли за нейното отхвърляне.

Процесуалните представители на ответницата по първоначалната искова молба поддържат заявеното оспорване на молбата и молят за отхвърляне на предявените с нея искове, като поддържат насрещната искова молба и молят за нейното уважаване.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че ищецът М. И.

Г. е единствен законен наследник на своя баща И. П. Т., б.ж. гр. ***, починал на *** г., както и на своята майка Е. Ц. Г., б.ж. на гр. ***, починала на *** г.

Установява се също, че приживе с Нотариален акт за собственост върху жилище, строено върху държавно място от ЖСК № ***, том ***, дело № ***/*** г., наследодателят И. П. Т. е придобил собствеността върху апартамент № ***, намиращ се на четвърти етаж от жилищна сграда „***“, находяща се в гр. ***, кв. „***“, ул. ***, заедно с изба № ***, изба № *** и таван № ***, заедно с 5.93 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху 76.87 кв.м. съобразно застроената част от недвижимия имот.

Описаният по-горе имот е придобит от И. П. Т. по време на брака му с Е.

Ц. Г., който брак е прекратен с решение от *** г., постановено по гр.д. № ***/*** г. на Районен съд – Велико Търново.

След прекратяването на брака с Нотариален акт № ***, том ***, дело № *** от *** г. Е. Ц. Г. е дарила на сина си М. И. Г. ¼ ид.ч. от самостоятелен 2 обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ***, представляващ апартамент със застроена площ от *** кв.м., заедно с ¼ ид.ч. от придадените му изба № *** и изба № ***, заедно с ¼ ид.ч. от таван № ***, заедно с ¼ ид.ч. от 5.93 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж, както и от ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ***, представляващ гараж със застроена площ от 20 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж.

Въпросният гараж също е придобит по време на брака между И. П. Т. и Е.

Ц. Г., за което е изготвен договор за отстъпване на право на строеж върху общинска земя от *** г.

След развода на И. П. Т. и Е. Ц. Г., с решение по гр.д. № ***/*** г. на Районен съд – Велико Търново съдът е допуснал до делба гореописаните недвижими имоти при следните права: ½ ид.ч. за И. П. Т. и по ¼ ид.ч. за Е. Ц.

Г. и за М. И. Г., като впоследствие след смъртта на И. П. Т. със споразумение по в.гр.д. № ***/*** г. на Окръжен съд – Велико Търново процесният апартамент е поставен в дял на Е. Ц. Г., а гаражът – в дял на М. И. Г..

Е. Ц. Г. е починала на *** г., като нейн единствен законен наследник е М.

И. Г..

Междувременно със саморъчно завещание от *** г. И. П. Т. е завещал на Й. А. Н. притежаваната от него ½ ид.ч. от процесните апартамент и гараж, като въпросното завещание е обявено с протокол от *** г. на нотариус ***.

Въз основана на така съставеното в нейна полза завещание Й. А. Н. се е снабдила с нотариални актове за собственост, с които е призната за собственик на ½ ид.ч. от процесните апартамент и гараж.

По делото е допуснато изготвянето на първоначална и повторна графическа експертиза, според чиито заключения ръкописният текст на процесното завещание е изпълнен от И. П. Т., който е положил и подписа си под завещателното разпореждане.

Установява се още, че приживе И. П. Т. е бил собственик по наследство на УПИ с площ от *** кв.м., находящ се в с. ***, Община ***, ул. ***, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда с пристройка на един етаж, едноетажна лятна кухня, една двуетажна и една едноетажна стопански постройки, два навеса и други подобрения, придобит по наследство от неговите родители П. Г. Т. и М. С. Т., който имот е деклариран от И. П. Т. с декларация по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 от ПЗР на ЗМДТ.

Установява се също, че към момента на смъртта си И. П. Т. е разполагал с две банкови сметки в „***“ АД, по едната от които е била налична сумата от 5 400.26 лева, а по другата – 806.99 лева, които суми на *** г. са преведени по сметка на М. И. Г. с основание „изплащане на наследствен дял“.

При така установените обстоятелства, съдът приема следното от 3 правна страна:

За основателността на иска по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН в тежест на ответницата по първоначалната искова молба, като ползващо се от оспореното завещание лице, беше да установи истинността /автентичността/ на оспореното завещание.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

В случая съдът намира, че всички изискуеми предпоставки за действителността завещанието на И. П. Т. са налице.

На първо място, по делото са приети заключения на допуснатите първоначална и повторна графически експертизи, според които ръкописният текст на завещанието е изпълнен от наследодателя И. П. Т., именно който е положил подписа си под завещателното разпореждане. Както беше отбелязано и в проведените открити заседания, настоящият съдебен състав приема, че заключенията са компетентно изготвени от лица с необходимите познания, като същите са обосновани и за съда не възниква съмнение в тяхната правилност.

На второ място, завещанието съдържа ясно означение на датата, на която е съставено.

На последно място, подписът по процесното завещание е поставен след завещателните разпореждания, с което е изпълнено и последното изискване на 25, ал. 1 от ЗН.

Възражението на ищеца, че от завещанието не става ясно какво се завещава също е неоснователно, доколкото волята на завещателя относно имотите, предмет на завещанието, е достатъчно ясна и същата не подлежи на съмнение.

Горното прави неоснователен иска по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и води до сбъдване на вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуално съединения иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН.

За основателността на този иск ищецът следваше да установи размера на запазената си част от наследството на И. П. Т., респ. накърнения размер от тази запазена част, а ответницата - всички възражения, които направи в производството, включително, че ищецът не е приел наследството по опис.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН сочи, че наследник с право на запазена част, какъвто е ищецът, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Алинея втора на чл. 30 ЗН пък сочи, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са 4 наследници по закон, каквато е ответницата, необходимо е той да е приел наследството по опис.

В контекста на гореизложеното искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН се явява неоснователен, доколкото по делото липсват доказателства /а и твърдения/ за това, че ищецът, като законен наследник на И. П. Т., е приел наследството на последния по опис, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2 от ЗН .

Аргументът на ищеца, че случаят касае универсално завещание е неоснователен, доколкото по делото се установи, че завещателят е притежавал и друг имот, придобит по наследство от неговите родители и е имал парични средства по банковите си сметки.

По насрещния иск:

За основателността на иска по чл. 108 от ЗС в тежест на ищцата по насрещната искова молба беше да установи, че е собственик на сочените идеални части от процесните имоти на соченото от нея основание, както и че понастоящем имотите се владеят от ответника в тяхната цялост, включително притежаваната от нея идеална част.

В случая от доказателствата по делото се установява, че по силата на саморъчно завещание, оставено от И. П. Т., ищцата е собственик на ½ ид.ч. от апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. ***, и на ½ ид.ч. от гараж № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, като по делото е отделено като безспорно, че понастоящем имотите в тяхната цялост се владеят от ответника по насрещната исковата молба.

На свой ред, ответникът по насрещната искова молба не доказа, че владее идеалните части на ищцата от процесните имот на правно основание, което на е противопоставимо на последната.

При горните съображения, съдът намира предявения насрещен иск за доказан и като такъв същият следва да бъде уважен.

По разноските:

Предвид изхода на делото в тежест на ответницата по първоначалната искова молба и ищец по насрещната такава следва да се възложат разноските за производството в общ размер от 3 975.65 евро.