Решение № 155 от 16.05.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 155 гр. ВРАЦА, 16.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 19.04.2019 г., в състав:

Председател: НАДЯ

ПЕЛОВСКА

Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

МИРОСЛАВ ДОСОВ в присъствието на секретар

ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 162 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. Париж, Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България против Решение № 975/18.12.2018 г. по гр.д.№ 4218/2018 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения срещу И.Н.Г. осъдителен иск за сумата 730,82 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2016 г. до 16.05.2017 г.

Въззивникът поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно. Навежда доводи, че между страните е сключен договор за заем по смисъла на ЗПК и на чл.9 вр. чл.240 и сл. ЗЗД, който отговаря на всички законови изисквания, в т.ч. и на изискванията на ЗЗП. Счита, че клаузите на договора са предмет на индивидуално договаряне, поради което разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП е неприложима, а направените от районния съд изводи в тази насока - неправилни. В жалбата се поддържа, че не е депозиран отговор на исковата молба и ответникът не е оспорил факта, че е получил договорената сума, поради което за него е възникнало освен задължение за връщане на заетата сума и задължение за заплащане на договорената лихва. Въззивникът проследява нормативната уредба относно размера на договорната лихва като подчертава, че към момента на сключването на договора и към настоящия момент законът не предвижда определен максимален размер на възнаградителната лихва и единственото ограничение е предвидено в разпоредбата на чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Развива теоретични доводи относно съдържанието на понятието "добри нрави" и поддържа, че в конкретния случай е уговорен размер на възнаградителната лихва при зачитане свободата на договаряне и на различните икономически показатели, поради което клаузата не е нищожна. Изтъква, че районният съд, приемайки че е налице прекомерност на лихвата, е следвало да отхвърли исковата претенция само за тази част, която се явява прекомерна и противоречаща на добрите нрави. Въззивникът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде уважена осъдителната искова претенция за сумата 730,82 лв. - договорна лихва, като бъдат присъдени и направените пред двете инстанции деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия И.Н.Г., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Навеждат се доводи, че РС-Враца подробно и мотивирано е обсъдил защо договорената лихва е в противоречие с добрите нрави и изводът му за отхвърляне на тази искова претенция е правилен и обоснован.

Навеждат се доводи относно случаите, в които една сделка противоречи на добрите нрави, и се поддържа, че в конкретната хипотеза е налице такова противоречие.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран със заявление на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И.Н.Г.

*** за следните парични вземания: главница в размер на 1175,40 лева, възнаградителна лихва в размер на 730,82 лева за периода от 01.05.2016 г. до 08.03.2018 г.; мораторна лихва в размер на 31,14 лева за периода от 08.03.2018 г. до 11.06.2018 г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски заем № PLUS-11399794/, при сключването на който И.Н.Г. е дал съгласие, освен отпуснатия и усвоен кредит, да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard и на 26.02.2016 г. е активирал предоставената му от заявителя кредитна карта CARD-12581416 с максимален кредитен лимит в размер на 1000,00 лева. Посочва се, че с активирането на кредитната карта за Г. е възникнало задължение да погасява в срок минимална месечна вноска според размера на усвоената сума. Кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредита, поради което кредиторът е блокирал използването на кредитната карта, а натрупаните задължения на Г. по револвиращия кредит са в размер на 1906,22 лева.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 3040/2018 г. по описа на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1906/28.06.2018 г., с което заявлението е уважено изцяло.

На длъжника е изпратено съобщение, придружено с препис от заповедта, което е връчено на 30.07.2018 г. В срока по чл.414, ал.2