Определение № 302 от 10.07.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Смолян, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Петър Хр. Маргаритов

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500242 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

С Определение № 336/17.05.2026 г. по гр. д. № 1034/25 г.

Смолянски районен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустими предявените от „Е.“ ООД срещу Община С. искове по чл. 439 от ГПК, че ищецът не дължи по изп. д. № 6/2025 г. по описа на ЧСИ С. Д. и по изп. д. № 3/25 г. по описа на ЧСИ П. М. суми в общ размер на 22 948, 38 лева.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът „Е.“ ООД, чрез пълномощник адв. Б. К. с оплаквания, че е незаконосъобразно и необосновано.

В частната жалба се оспорва извода на районния съд за недопустимо извършване на косвен съдебен контрол на актовете по чл. 107 от ДОПК в рамките на недопустимо исково производство.

Твърди се, че ВКС приема, че е допустимо в исково производство да се обсъди и валидността/погасването на изпълнително основание, дори когато не са настъпили нови факти след издаването му, като се прави позоваване на практика на ВКС. Прави се позоваване и на практика относно задължението на съда да се произнесе по същество по искове с твърдения за настъпила погасителна давност.

Сочи се в жалбата, че с исковата молба са въведени твърдения за прихващане на публичните вземания на Община С. с платени вече публични задължения от ищеца.

С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

1

Смолянски районен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази:

Предявен е иск по чл. 439 от ГПК да се признае за установено, че ищецът не дължи на взискателя Община С. задълженията по посочените изпълнителни дела.

Сочи се в исковата молба, че тези задължения са установени с актове за установяване на задължения по декларации от 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

С оглед разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК искът на длъжника за оспорване изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Поради това твърденията и доводите в исковата молба за недължимост на данъци за недвижими имоти, предмет на продажба по изп. д.

№ 162/24 г. по описа на ЧСИ М. подлежат на разглеждане по реда на чл. 439 от ГПК, тъй като тази недължимост се обосновава с факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание – извършено разпределение на 06.12.2024 г. и на 19.12.2024 г. в полза на Община – С. на суми, дължими за данъци за продадени недвижими имоти в размер на 2 938, 10 лева и в съответно в размер на 4 285, 92 лева.

На следващо място, основно претенцията по чл. 439 от ГПК се базира на твърдения за настъпила погасителна давност. Тези твърдения касаят период след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, поради което съдът дължи произнасяне по тях по същество по иска по чл. 439 от ГПК.

Същевременно позоваването на разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от ЗМДТ и твърдението, че е отпаднала промяната на предназначението на три от имотите и за същите като земеделски имоти не се дължи данък и в този смисъл Община – С. неправилно е начислила, а ищеца е платил без основание данък върху тези имоти и такси битови отпадъци, представляват факти и обстоятелства, настъпили преди приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, поради което е недопустимо разглеждането им по реда на чл. 439 от ГПК.

Също така не подлежи на разглеждане по реда на чл. 439 от ГПК претенцията за недължимост на данък за моторни превозни средства, тъй като се основава на твърдения за факти, съществували преди приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от ГПК и на ТР № 5/2010 г. на ОСК на ВАС в исковата молба, доколкото спецификата на производството по чл. 439 от ГПК изисква установяване на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание, а не допуска преценка на действителността на 2 акта, послужил за издаване на изпълнителното основание.

Цитираната в частната жалба практика на ВКС касае преценка за настъпила погасителна давност, на условия за прихващане и наличие надвнесени суми, каквито твърдения подлежат на разглеждане по иск по чл.

216 ал. 1 от ДОПК, но не подкрепя тезата на ищеца, че съдът в производство по чл. 439 от ГПК следва да се произнесе по твърденията за нищожност на актовете за установяване на задължения.

По повод изложеното от районния съд, следва да се посочи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ , принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва от публични изпълнителни по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Следователно, законодателят е предоставил избор на органите в общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде извършвано принудителното събиране. Когато събирането на публичното общинско вземане е по реда на ГПК, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 7 ГПК , съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Тъй като съдебният изпълнител няма правомощие да се произнася по възражението за давност и не е орган в структурата на общинската администрация, той не би могъл да "отпише" погасеното по давност публично общинско задължение.

Следва да се допълни, че тук не става въпрос в производството по чл. 439 от ГПК съдът да разглежда и да се произнася по законосъобразността или действителността на акта за установяване на публични общински задължения, а да се произнесе по наведените в исковата молба твърдения за погасяване по давност на задълженията в срок, започнал и завършил след издаване на актовете за установяване на задължения, както и да се произнесе по наведените твърдения за погасяване на част от задълженията с извършеното по изп. д. № 162/24 г. на ЧСИ М. разпределение.

Предвид гореизложеното неправилно районният съд е приел така предявения иск по чл. 439 от ГПК за недопустим, поради което обжалваното определение като незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено 3 и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Поради това Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 336/17.05.2026 г. по гр. д. №

34/2025 г. на Смолянски районен съд.

ВРЪЩА делото на Смолянски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4