Решение № 207 от 05.08.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. С., 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20252200100107 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск правно основание чл. 260 ал.2/отм/ ЗОВСРБ за заплащане на обезщетение в размер на сумата 89 997.67лв., представляваща разходи за издръжка и обучение на ответника, като курсант в НВУ“В.Л.“-гр. В.Т., в периода от 04.10.2019г. до 19.05.2023г., чийто договор за военна служба е предсрочно прекратен със заповед № РД-06569/18.05.2023г. на началника на НВУ „В.Л.“-гр.В.Т., считано от 20.05.2023г, ведно с акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД и цена- 21454.09 лв.

В исковата молба и коригираната искова молба от 08.04.2025г, се твърди, че ответникът е сключил договор за военна служба № 1-25-36/166/04.10.2019г.с МО на РБ. чрез упълномощено лице – началника на НВУ“В.Л.“-В.Т..

Този договор бил прекратен със заповед № РД-06-569/18.05.2023г на началника на НВУ „В.Л.“-В.Т., а ответника- отстранен от обучение по дисциплинарен ред, считано от 20.05.2023г. и отчислен от списъчния състав на НВУ“В.Л.“.

На основание чл. 260 ал.2 ЗОВСРБ/отм/, курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановявали разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.

Съгласно чл. 260 ал.4 ЗОВСРБ, министърът на отбраната определял реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация. В случай че сумата не можела да се събере доброволно, вземането се събира по реда на ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4.

Съгласно чл. 9 от договора, при прекратяването му на основание чл. 7, т. 3 от него - по 1 дисциплинарен ред, курсантът възстановявал разходите за издръжка и обучение на НВУ „В.Л.“.

За размера на задължението по неизпълнението на договора за военна служба № 1-2536/166/04.10.2019 г. от страна на ответника, от НВУ „В.Л.“ била изготвена финансова справка с per. № 2640/17.05.2023 г., съгласно която общо за четиригодишния курс на обучение, от 2019г. до 2023г., дължи сумата 89 997.67лв.

Твърди се, че до ответника била отправена покана за доброволно изпълнение с per. № 2650/17.05.2023г., връчена на 19.05.2023г. за изплащане на дължимата сума за издръжка и обучение в размер на 89 997.67лв, която следвало да бъде платена до 20.06.2023 г. В посочения срок за доброволно изпълнение, ответникът не заплатил тази сума.

Твърди се, че с Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. (обн., ДВ, бр. 96 от 10.11.2020 г., в сила от 10.11.2020 г.), министърът на отбраната регламентирал реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 2 ЗОВСРБ.

Съгласно § 2 от Наредбата, разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация се изчислявали на база на финансовите отчети на военните академии, висшите военни училища и Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“.

Визираните в финансовата справка per. № 2640/17.05.2024 г. разходи за издръжка и обучение били изчислени съгласно посочения в Наредбата начин.

Твърди се, че НВУ „В.Л.“-В.Т. се явява надлежна страна, имаща правен интерес да предяви настоящия иск, въпреки че договорът за военна служба е сключен с Министерството на отбраната. Началникът на НВУ „В.Л.“ подписал същия договор в качеството си на упълномощено лице и че съгл. чл. 6 от Закона за висшето образование (ЗВО) НВУ „В.Л.“ е самостоятелно юридическо лице, чийто основен предмет на дейност е подготовка на специалисти в различните области на човешката дейност и че въпросните разходи, изчислени съгласно акта министъра на отбраната по ал.4 от Наредбата, са извършени от НВУ“В.Л.“, от неговия самостоятелен бюджет, който му бил делегиран именно за извършване на това обучение.

Иска се постановяване на решение, с което ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата 89 997,67 лв. – обезщетение за неизпълнение на договор за военна служба № 1-25-36/166/04.10.2019 г., представляващо направени разходи за издръжка и обучение за периода за който е бил обучаван ответника от 04.10.2019г до 19.05.2023г. и сумата 21993.75 лева- законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение съгласно покана per. № 2650/17.05.2023 г.- 20.06.2023г до 01.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата 89 997,67 лв. от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

2

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК В с.з. ищецът, ред. призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Прави изменение на размера на предявения иск по чл. 86 ал.1 ГПК чрез неговото намаляване от 21 993.75 лв. на 21 454.09 лв., т.е. със сумата 539.66 лв., за която прави частично оттегляне на иска и в тази част производството по делото бе прекратено. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

В с.з. ответникът, ред. призован, не се явява и не се представлява.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.10.2019г, в гр.В.Т., е сключен договор за военна служба № 1-2536/166/04.10.2019г, между Министерството на отбраната на Република Б., представлявано от началника на Национален Военен Университет “В.Л.“-гр. В.Т. и ответника Д. И. Д..

Договорът е сключен на осн. чл. 142 ал.2 ЗОВСРБ и има за предмет: уреждане на отношенията между страните във връзка с обучението на курсанта във висшето военно училище за подготовка за изпълнение на военна служба като професия и задължение за последващо изпълнение на военна служба.

Срокът на договора е 15 години, от които: 5 години –обучение по учебния план за придобИ.е на висше образование и 10годиин- изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението.

Съгласно чл.7 от договора, същият се прекратява в следните случаи:1/ по взаимно съгласие; 2/ поради слаб успех на курсанта; 3/ по дисциплинарен ред; 4/ при настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи ; 5/при отказ или отнемане на разрешение за достъп до квалифицирана информация; 6/ при осъждане на курсанта за умишлено престъпление от общ характер.

Съгласно чл. 9 от договора, при неговото прекратяване на основание чл. 7 т. 2, 3, 5, и 6, курсантът възстановява на НВУ“В.Л.“ разходите за обучение и издръжка за периода, в който е бил обучаван.

Според чл. 10 от договора, размерът на издръжката се изчислява въз основа на базовия норматив за издръжка на един обучаем по професионално направление „Военно дело“, определен с акт на Министерския съвет.

Съгласно чл.11 от договора, като дължимото вземане по чл.10, се събира по реда на ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги на НВУ “В.Л.“.

По силата на сключения договор, ответникът е бил курсант в НВУ“В.Л.“, редовна форма на обучение по специалността „ организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“, специализация „танкова и автомобилна техника“, като достигнал в своето обучение до IV курс, когато договорът му е предсрочно прекратен по дисциплинарен ред, считано от 20.05.2023г.

3

От 04.10.2019г до 31.08.2020г е бил на издръжка и обучение в НВУ“В.Л.“-гр.В.Т. като курсант в първи курс, от 01.09.2020г до 31.08.2021г- във втори курс, от 01.09.2021г до 31.08.2022г- в трети курс и от 01.09.2022- 19.05.2023г- в четвърти курс.

Със заповед на началника на НВУ“В.Л.“ № РД-02-569/18.05.2023г, му е наложено дисциплинарно наказание“отстраняване по дисциплинарен ред“ от университета, прекратен е договора за военна служба, отписан е от обучение и отчислен от списъчния състав на НВУ“В.Л.“, считано от 20.05.2023г.

Със същата заповед, началникът на НВУ“В.Л.“, е разпоредил, на основание чл. 94 ал.1 от Правилника за устройството и дейността на НВУ“В.Л.“ , чл.9 от договора за военна служба от 04.10.2019г и финансова справка от 17.05.2023г, да бъдат възстановени от ответника разноските за неговата издръжката и обучението в НВУ“В.Левски“, в едномесечен срок от отстраняването му от Университета, като дължимата сума за периода 04.10.2019г- 19.05.2023г възлиза на 89 997.67лв по смисъла на чл. 260 ал.2 ЗОВСРБ.

Заповедта е връчена на лично ответника на 19.05.2023г.

На същата дата му е връчена и покана за доброволно изпълнение, с която му е даден 1месечен срок за заплати дължимата сума, след изтичането на който, ще е търси по съдебен ред.

Този срок изтича на 20.06.2023г. и тъй като не е последвало плащане от страна на ответника, считано от 21.06.2023г, е изпадал в забава.

Според изготвената от НВУ“В.Левски“ финансова справка за издръжката на обучението на курсант-старши сержант Д. И. Д., за периода на обучение от 04.10.2019г до 19.05.2023г, са дължими следните суми: за първи курс на обучението- 20 215.84лв, за втори курс- 24 024.88лв, за трети курс-19 560.09лв и четвърти курс-26 196.86лв или общо 89997.67лв.

Съгласно заключението на приетата по делото СИЕ, сумата за издръжка и обучение на курсант-сержант Д. И. Д.н за периода от 04.10.2019г- 19.05.2023г, възлиза на 89 997.67лв., а законната лихва върху тази сума за периода от 21.06.2023г до 17.03.2025г възлиза на 21 454.09лв.

До приключване на съдебното дирене по настоящото дело, ответникът не е възстановил претендираните суми.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена и безспорна на база на събраните по делото писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени и компетентно изготвеното и неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза.

Приетото за установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Предявен е иск е с пр. основание чл. 260 ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република Б. /ЗОВСРБ/ в ред. на ДВ бр. 16/2010, в сила от 26.02.2010г, отм. с ДВ бр.

2/2024г, в сила от 05.01.2024г / и цена -89 997.67лв., ведно с акцесорен иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД и цена- 21454.09 лв.

4

Предявеният главен иск е процесуално допустим, а разгледан по същество-основателен и доказан.

Юридическият факт, от който възниква правото на ищеца да претендира обезщетение по чл. 260 ал.2 ЗОВСРБ/ отм с ДВ бр.2/2024г в сила от 05.01.2024г/, е прекратяването на договора за военна служба.

Този факт се е осъществил с издаването на заповед на началника на НВУ “В.Л.“ от 18.05.2023г, тоест при действието на редакцията на чл. 260 ал.2 ЗОВСРБ по ДВ бр.16/2010г, в сила от 26.02.2010г, отменена с ДВ бр.2/2024г, в сила от 05.01.2024г/ , поради което тази законова разпоредба е приложима за спорното правоотношение.

Тя гласи, че курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища или напуснали по собствено желание по време на обучение, възстановяват разходите за обучение и издръжка за периода, в който са били обучавани.

Същият текст е възпроизведен и в разпоредбата на чл.260а ЗОВСРБ/ нов-ДВ бр.

2/2024г, в сила от 05.01.2024г/, с допълнението, че сумите се възстановяват по реда, определен в чл. 260 ал.4 и ал.6.

Съгласно чл. 260 ал.4 ЗОВСРБ, министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и /или преквалификация.

Според чл. 260 ал.6 ЗОВСРБ, вземането по ал.2 се събира по реда на ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането.

Вземането на ищеца е за възстановяване на разходите за издръжка, обучение на ответника и възниква с прекратяване на договора за военна служба, считано от 20.05.2023г., което е станало с издаването на заповед № 569/18.05.2023г.

Това вземане, имащо характер на обезщетение за неизпълнение , произтича от неточно изпълнение на договора за военна служба, страните по който са страни и по материалноправното отношение.