Решение № 1384 от 23.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. Бургас, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100501975 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№37127/13.10.2022 г., подадена от Г. П.

Л., с ЕГН **********, като законен представител на детето С. Ж. Ж. с ЕГН **********, чрез адв. Райна Шангова, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Оборище“ №75, против Решение №2027 от 27.09.2022 г. по гр.д. №4358/2022 г. по описа на РС - Бургас в частта относно определения размер на издръжката – 400 лв. за детето С. Ж. Ж., като се иска нейното увеличаване до размера от 750 лв.

С посоченото решение е изменен размерът на издръжката, определен с решение № 2897/07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3890/2019 г. по описа на Бургаския районен съд и е осъден Ж. Е. Ж. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплаща месечна издръжка за детето си С. Ж. Ж. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. П. Л. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, считано от 07.07.2022 г. до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска от датата на падежа – 10-то число на текущия месец, до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за горницата над уважения размер от 400 лв. до пълния заявен размер от 750 лв.

Ответникът е осъден да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 288 лева, представляваща държавна такса върху размера на присъдените издръжки за бъдеще време.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

С жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, като първоинстанционният съдебен акт се счита за неправилен и необоснован. Съдът е достигнал 1 до погрешни правни изводи, от една страна относно нуждите на детето, а от друга относно доходът и възможностите на ответника да заплаща исканата издръжка, както и представените касови бележки и разписки.

Твърди се, че съдът е взел под внимание нетния доход на ответника, а видно от приложено удостоверение от 17.08.2022 г., Ж. Ж. е получил средно брутно възнаграждение през последните шест месеца в общ размер от 31162, 84 лв., следователно средното месечно възнаграждение на бащата е било 5193, 81 лв., а не сумата от 4000 лв., каквито констатации е направил първоинстанционния съд.

Също така съдът неправилно е достигнал до извод, че в минал момент бащата е заплатил значителна част от разходите на детето и явно подпогал майката при задоволяване нуждите на детето, извън заплащането на определената му издръжка. Това е така въпреки констатациите на съда, че плащаните суми по издръжка на детето и задоволяване на други негови разходи са ирелевантни за спора, тъй като предмет на делото е определяне на издръжката за бъдеще време.

Израгат се доводи в насока необоснованост на първоинстанционния съдебен акт.

Така пред БРС е била представена таблица с разходите на детето, които се считат за необходими, подробно описани във въззивната жалба, в общ размер от 1200-1250 лв., кореспондиращи с представените по делото доказаталества в точна сума, като в решението на съда липсва обоснова за това какво точно се включва в увеличената издръжка на детето.

Представените от страната разходи не включвали непредвидените и спешни разходи, както и разходи за телефон, интернет, консумативи, подаръци, изграчки, за допълнителни занимания, свързани с разходки до природни забележителности и културни паметници, посещение на мероприятия, почти ежедневни посещения на детето в парк и ползване на батут, консумация на различни храни, както и много други, които въззивницата – ищца ежедневно прави според възможностите си за детето.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че инфлацията за страната е в размер на 10, 1%. Позовават се на справка на НСИ, че през август 2022 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени е 1, 2 % спрямо предходния месец, а годишната инфлация спрямо същия месец на 2021 г. е 17, 7 %, като това е било само за последната година и продължавала да расте.

Сочи се, че не е правилно нуждите на детето да бъдат определяни на базата на статистика и сравнения, а съобразно установените по делото обстоятелства. Непълнолетният С. е бил 7 годишен първокласник, а реализираните от ответника доходи са се увеличили три пъти спрямо тези, които е имал преди определяне на първоначалната издръжка на детето през 2019 г. Другият родител – майката, към момента на определяне на първоначалната издръжка е имала доходи в размер от 1500 лв. месечно, а към момента е регистрирана към Агенция по заетостта и получава обезщетение за безработица от около 1100 лв. месечно.

Тези обстоятелства били достатъчни, за да се приемело, че нуждите на детето не били средностатистически, а следва да се определят съобразно установените условия за живот на здраво дете от същия пол и възраст, чиито родители реализират доходи над средните за страната, респективно значително превишаващи тези доходи. Предвид това се сочи, че доводите на съда за необоснованост на исканата издръжка и дадените сравнения с минималната работна заплата за страната в размер на 710 лв. и прагът на бедност в размер на 413 лв. са неоснователни и необосновани. .

Моли се за отмяна на така постановеното решение в обжалваната част, като съдът увеличи дължимата за детето С. Ж. Ж. издръжка до пълния претендиран размер от 750 лв.

Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Ж.

Е. Ж., чрез адв. Борислава Бачкова. Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена.

Сочи, че издръжката се определя и от възможностите на лицето, което я дължи, съгласно чл.142, ал.1 от СК. В случай, че бащата на детето получава възнаграждение по 2 трудов договор доход му се явява това, което получава чисто, тоест правилно съдът е взел предвид, че доходът му е около 4000 лв., а не както се твърдяло във въззивната жалба близо 5200 лв. Не е отговаряло на истината и твърдението, че всеки месец доходът му расте.

Нетното му възнаграждение не се е променило в продължение на половин година, камо ли да се твърди, че се покачва всеки месец, с изключение за месец юли, като там възнаграждението е по – голямо, поради положен извънреден труд. Не е взет предвид във въззивната жалба и фактът, че ответникът има и друго дете, което също трябва да издържа.

Съдебната практика приема, че първото най – важно обстоятелство е нуждата на детето, а след това нейното задоволяване. Оспорва се и твърдението, че доказателствата за закупени вещи, може би са за друго дете, както и че последните остават в дома на бащата.

Действително част от закупените вещи оставали в дома на бащата, но това е и поради факта, че детето прекарва доста повече време при баща си от определения със съсебното решение режим на лични отношения.

Счита изброените във въззивната жалба по пера разходи, които майката твърди, че прави, за завишени и нереални. Така изброените разходи не доказват нужди, по – големи от тези на всяко едно дете на седем години, като факта, че детето живее повечето време при майка си, е отчетен от първоинстнационния съд, въпреки мнението, че била леко завишена необходимата издръжка за дете на такава възраст.

Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че детето няма нужди, по – големи от тези на дете на неговата възраст. Предназначението на издръжката е да задоволи нуждите на лицата, които имат право на същата, а размерът й се определя от обикновените условия на техния живот. Общественото положение на дължащия издръжка и размерът на доходите му не следвало да водят до присъждане на издръжката в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за получаване на средства за цели извън издръжката. Позовава се на съдебна практика.

Моли подадената въззивна жалба като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е подадена и въззивна жалба с вх.

№37043/13.10.2022 г., подадена от Ж. Е. Ж., с ЕГН **********, чрез адв. Борислава Бачкова, със съдебен адрес гр. Бургас, бул. „Демокрация“ №90, ет.1.

Намира първоинстанционното решение за неправилно и необосновано в частта относно размера на месечната издръжка над 350 лв. до присъдения размер от 400 лв., както и относно размера на дължимата държавна такса към БРС.

Жалбоподателят не се съгласява с извода на съда, че издръжката на детето следва да бъде определена в общ размер на 650 лв. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че до четвърти клас всички учебници на децата се осигуряват от Министерството на образованието и науката, тоест разходите за ученик първи клас не са толкова по – различни от тези на дете, което посещава детска градина. Относно индивидуалните допълнителни занимания на детето отново нямало промяна за периода от 2019 г. до момента. Не е бил обсъден представения потребителски разход, необходим за издръжка, средно на един член на семейството в левове, като разходи в домакинствата в РБ, публикуван от НСИ на 15.08.2022 г. за второто тримесечие на годината. Видно от него средно на пълнолетно лице месечният разход възлизал на 650, 98 лв., а за едно дете, включайки разходите за храна и безалкохолни, облекло, обувки, транспорт, съобщения, свободно време, културен отдих и образование, и други разходи, месечният разход възлизал на 380, 85 лв.

Сочи се, че в мотивите на съдебното решение от 2019 г., месечният размер на необходимата издръжка е определен на 360 лв. за същото дете, а с обжалваното решение три години по – късно – на 650 лв. В тази връзка се твърди, че инфлацията за м.08.2022 г. спрямо тази за м.11.2019 г. е била 22, 4 %. Отчитайки само този показател, издръжката на детето би следвало да бъде увеличена от 360 лв. на 440 лв.

В допълнение посочва, че минималната издръжка на дете възлиза на 177, 50 лв., а съдът е осъдил жалбоподателя да заплаща издръжка в размер на 400 лв. за дете на 7 години, без доказани по делото нужди, по – големи от деца на неговата възраст. Единствената промяна за детето спрямо 2019 г. досега е тази, че е станал ученик, като видно от 3 твърденията в исковата молба, той не е посещавал други извънкласни занимания, различно от тези, които е посещавал през 2019 г.

С оглед на изложеното, намира така определения размер на издръжка в размер на 650 лв. за необосновано завишен и оттам съдът неправилно е бил определил размер на издръжката за ответника в размер на 400 лв. Това водило до присъждане на издръжка в размер, която стимулира към обществено неполезен начин на живот, лукс или за получаване на средства за цели извън издръжката. Не е взет предвид и факта, че ответникът има още едно дете, което е непълнолетно.

Също така факта, че детето осъществява контакти с баща си, надхвърлящи определения режим на лични отношения, определен със съдебното решение от 2019 г., както и от представените доказателства, неоспорени от другата страна, за предоставянето на допълнителни грижи в повече от режима на лични отношения и финансовите средства в годините назад, давани от бащата за детето над размера на определената от 2019 г. издръжка, не са взети предвид при определяне на новия размер на издръжката.

Не е бил отчетен и фактът, че ответникът е подал на 09.08.2022 г. заявление за започване на процедура по медиация, видно от докладна записка на Центъра по медиация на БОС и БРС, налична в кориците по делото.

Моли се за отмяна на така постановеното решение в обжалваната част, като съдът да отхвърли иска за горницата над уважения размер на 350 лв. до пълния заявен размер от 750 лв., както и да бъде осъден ответника да заплати държавна такса по сметка на БРС в размер на 252 лв. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.