Решение № 91 от 29.06.2022, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Радомир, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря В.М.К. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221730100107 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на потребител на такава, за обект, находящ се в гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., на стойност 1506,54 лева.

Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди, действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответницата била абонат на топлопреносното дружество по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати доставената услуга.

Твърди, че на 31.05.2021 г. подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № . г. на ПРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 1506,54 лева за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 156,72 лева, начислена за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане. В законоустановения едномесечен срок по чл.

414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1506,54 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 156,72 лева, начислена за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2021 г. до окончателното ù изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

В съдебно представител. заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба заявява, че се позовава на депозираното от нея възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с което е оспорила дължимостта на сумите по издадената заповед, с твърдението, че общите условия на ищцовото дружество са нищожни и между страните не съществува валидно облигационно правоотношение по повод доставката на топлинна енергия в имота на ответницата, като оспорва и дължимостта на сумите за услугата „дялово разпределение“.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 31.05.2021 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата М. К. ДР. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № . г. на ПРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация - П.“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е 2 видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., е открита партида на името на М. К. ДР., с абонатен номер .

По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 30.05.1998 г., от която се установява, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ., е деклариран от собственика М. К. ДР..

По делото е представен и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 31.05.1990 г., по силата на който ответницата М. К. ДР. е закупила процесния недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "К.", бл. ., вх. ., ап. ..

От страна на ответницата с отговора на исковата молба са представени фактури, издадени от „Топлофикация – П.“ АД, с получател К.Н., за ползвана топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за периода от м. май 2019 г. до м. април 2020 г. и за м. юни 2021 г., както и фактура, издадена от „Топлофикация – П.“ АД, с получател М.Д., за ползвана топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за м. юли 2021 г.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно счетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Според вещото лице в счетоводството на ищцовото дружество до 10-то число на всеки месец са отразявани дължимите суми за консумирана топлинна енергия в счетоводна сметка 411 „Клиенти“, аб. № . При проверката на счетоводната документация в ищцовото дружество вещото лице не е установило плащане по дълга на ответницата за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Към задължението на ответницата в счетоводството на ищеца са отразени изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение „Нелбо Инженеринг“ ООД за процесния период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, е в размер на 1506,54 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г. е в размер на 156,72 лева.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно техническа експертиза се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния имот за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1506,54 лева.

Вещото лице е констатирало, че в имота на ответницата в кухнята и една от стаите има свързани към сградната отоплителна инсталация отоплителни тела с монтирани върху тях ИР, като при отчитане на средствата за измерване на 20.05.2020 г. в имота на ответницата е осигурен достъп за отчет, с отчетени показания от ИР, потвърдени с подпис на представител на имота. Отчетените показания, отразени в отчетната карта, са идентични с тези в изравнителната сметка, отразени в колона „Ново показание“. Наред с това, вещото лице е констатирало, че в банята има работещо отоплително тяло, тип „щранг – лира“, свързано към сградната инсталация, което отдава непрекъснато топлоенергия през отоплителния период. В заключението е посочено и че имотът на ответницата е свързан към СИ за БГВ и има монтиран един водомер за топла вода и за процесния период определянето на разхода на топла вода се е извършвало по отчет на водомера, потвърден с подпис на представител на 3 имота. От заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2020 г. Посочено е, че за процесния период „Топлофикация - П.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, като технологичните разходи са изчислявани от „Топлофикация - П.“ АД съгласно т. 4.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16334/06.04.2007 г. Вещото лице е посочило, че от страна на ФДР му е предоставен протокол от 06.12.2000 г. на ОС на СЕС за монтаж на индивидуални разпределители, отчитане, разпределение и заплащане на ползваната топлинна енергия, които дейности се извършват от „Нелбо Инженеринг“ ООД, като в тази връзка на вещото лице са предоставени договори, сключени между „Топлофикация – П.“ АД и „Нелбо Инженеринг“ ООД.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че същата е клиент на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ , бр.

107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Установява се от приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 31.05.1990 г. и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 30.05.1998 г., че ответницата притежава качеството „клиент“ на ТЕ, като собственик на процесния топлоснабден имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от което следва, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.

По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията 4 между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Ответницата не твърди да е упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на „Топлофикация - П.” АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.