Решение № 1356 от 09.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1356

06.11.2020 г.

Град В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – В.

V състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100502077 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 44864/09.07.2020г. на Главна Дирекция „Национална полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр. *****, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.С., заместена в хода на производството от правоприемника Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ срещу решение № 2419 от 17.06.2020г., постановено по гр.дело № 32/2020г. на Варненски районен съд, 53ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. В. П. , ЕГН **********, сумата от 1340,27 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 03.01.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковете - 04.01.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл.

178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. както и сумата от 207,38 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.04.2017г. до 03.01.2020г. вкл., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционният съд, че е налице празнота в закона, уреждаща преобразуването на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143 и че неприлагането субсидиарно на правилата на КТ поставя служителите на МВР в по – неблагоприятно положение от другите държавни служители от лицата, работещи на трудово правоотношение. Намира специалните нормативни актове – ЗМВР и Наредба № 8121а776/29.06.2016г. за ясни и ненуждаещи се от тълкуване. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

1

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /изменени по размер в хода на производството/ от Д. В. П. срещу Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1340,27 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 03.01.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковете - 04.01.2020г. до окончателното изплащане, на основание чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. както и сумата от 207,38 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.04.2017г. до 03.01.2020г.

В исковата молба се твърди, че през периода от 03.01.2017г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност „старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление - В. към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Национална полиция“ - гр. С. като е бил със статут на държавен служител. В процесния период ищецът е работил на 12-часови смени при сумирано отчитане на положения труд, като е положил общо 1 248 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 1426,46 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 178,46 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от. Аргументира дължимостта на претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба, регламентираната в Закона за МВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед на изложените съображения, моли за уважаване на предявените искове. Претендира и сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР. Поддържа, че общите разпоредби на Кодекса на труда и Закона за държавния служител са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в Закона за МВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143. Оспорва и акцесорната претенция за лихва. По изложените съображения, моли за отхвърляне на предявените искове.

С обжалваното решение предявеният иск е изцяло уважен.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните наличието на служебно правоотношение между тях за процесния период, по силата на което ищецът е заемал длъжност „старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление - В. към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Национална полиция“ - гр. ****.

От заключението на вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период от 03.01.2017г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1356 часа нощен труд, като преизчислен положеният нощен труд в дневен с коефициент 1,143 се равнява на 1550 часа, тоест получената разлика след преизчислението е 194 часа дневен извънреден 2 труд. Вещото лице е посочило, че така положеният извънреден труд в процесния период от 03.01.2017г. до 30.09.2019г. не е заплащан на ищеца, като дължимата за същия сума е в размер на 1340,27 лева. По отношение на размера на обезщетението за забава, изчислено върху всяко неплатено задължение за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимо плащане, до датата на предявяване на исковете, вещото лице е изчислило, че същото е в размер на 207,38 лева.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г). От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

3

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г. до 30.11.2017г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Следователно, отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1,143.

По изложените съображения исковите претенции за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, и за заплащане на обезщетение за забавено плащане, в претендираните размери, се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с вкл. ДДС.