Решение № 3757 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3757 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110154758 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, срещу А. С. И. с ЕГН ********** /като наследник на Д. Х. П./, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 9065/2024г. на СРС, 70 състав. Конкретните суми са: 3 452,55 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата 338,11 лева мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 18.01.2024г., 75,46лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2024г. до изплащане на вземането, и сумата 13,48 лева мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.01.2024 г. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото производство. Сумите са начислени за потребление в имот, находящ се в гр. ***.

Ответникът лично първо заявява, че е сключил споразумение с ищеца, впоследствие в открито заседание оспорва начислените суми. Признава обаче, че живее в имота, за който е начислено процесното вземане. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК ***, и адрес: гр. ***, не изразява становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата нормативна уредба.

1

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

От писмените доказателства се установява, че за процесния обект е осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на *** да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия. Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

По представените доказателства, че предходният титуляр на партидата и собственик на имота – Д. П., починала, е наследодател на ответника по делото, който пък е нейн единствен наследник – Удостоверение за наследници на л. 73 от делото. Тези обстоятелства не бяха оспорени от ответната страна.

Като такъв и съобразно цитираната дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът е бил потребител на доставяната до имота през исковия период топлинна енергия, поради което е легитимиран да отговаря за заплащане на цената й.

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства : Договор от 08.10.2001г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда. Така се налага извод, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена. Така облигационната връзка е доказана по гореизложеното.

В хода на делото ответникът оспорва по същество само начина на начисляване на 2 процесните суми.

Приетата по делото СТЕ, дава заключение, че процесната сума е начислена за битово-горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. Начислената сума е в съответствие с т. 6.4. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Документирано е, че не е осигуряван достъп за отчитане и така са начислени сумите. Няма и следа да е било извършване повторно отчитане в рамките на три месеца след извършеното такова в рамките на общите срокове. Измервателните уреди в имота и в сградата също са технически изправни и годни. Не е начислявана такса мощност, няма дължими суми за топла вода, само за топлонергията от щранг - лирите.

Приетата по ССЕ дава заключение, че в процесния период няма извършени плащания, погсяващи именно процесните начисления, като установените като дължими задължения съвпадат по размер с претендираните.

По горните изводи исковете са изцяло основателни и подлежат на присъждане в цялост.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че срещу наследодателката на ответника е имало и други дела с ищец *** и предмет незаплатена топлоенергия в същия имот, но за други периоди: по гр.д. 61803/2022г. СРС, 30 състав/ за периода 01.05.2016г. – 01.04.2019г., като резултатът от делото е сключено в хода на същото споразумение между Д. Х. П. и ищцовото дружество. В рамките на друго производство – ч.гр.д. 65317/2022г. на СРС, 118 състав, е издаден Изпълнителен лист за потребление в същия имот отново срещу Д. Х. П., за периода 01.05.2019г. – 30.04.2021г.

Вземайки предвид доказаното и в други производства и въз основа на обвързващата сила на мотивите, следва и занапред да се приеме – при непроменени обстоятелства по собствеността – че ответникът е във валидно облигационно правоотношение с топло-снабдителното дружество. Има и индиция, че той, както и неговата наследодателка, демонстрират системно неплащане на сметките си и предизвикват завеждане на отделни дела на всеки две години.

По разноските

С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски както следва: в заповедното – 77,59 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 127,59 лева, съответно в исковото – 388,09 лева държавна такса, 600 лева за експертизи, 5 лева за съдебно удостоверение, и отделно 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 1093,09 лева.

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

3

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че А. С. И. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, сумите : 3 452,55 /три хиляди четиристотин петдесет и два лв. и 55 стотинки/ лева главница топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. за имота, находящ се в гр. ***, ведно със законна лихва за период от 14.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата 338,11 /триста тридесет и осем лв. и 11 стотинки/ лева мораторна лихва за период от 15.09.2022г. до 18.01.2024г., 75,46 /седемдесет и пет лв. и 46 стотинки/ лева главница дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2024г. до изплащане на вземането, и сумата 13,48 /тринадесет лв. и 48 стотинки/ лева мораторна лихва за период от 16.07.2021г. до 18.01.2024г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

9065/2024г. на СРС, 70 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** сумите 127,59 / сто двадесет и седем лв. и 59 стотинки/ лева в заповедното производство, както и 1093,09 /хиляда деветдесет и три лв. и 9 стотинки / лева в исковото производство.

Решението е постановено при участието на *** с ЕИК ***, и адрес: гр. ***, като трето лице помагач на ищеца.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4